Филмът припомня трагичната съдба на поетесата Данила Стоянова. Малцина я познават, макар стихосбирката й да е преиздавана у нас и в САЩ, а едно нейно стихотворение е изписано на стена в холандския град Лайден, наред с произведенията на други големи световни поети.

Данила Стоянова (1961- 1984) си отиде едва на 23 години. Но още на 14 тя беше завършен  поет. И остава един от най-важните поети от поколението на осемдесетте години. Поезията й е все така свежа, нова, изненадваща и днес. Авторите на филма се надяват, че Дани ще заживее нов живот с новите поколения чрез филма „Какъв цвят има този свят”. В него приятелите й - добре познати в българския културен пейзаж, като художничката Марта Левчева, кинорежисьорът Димитър Петков, поетът Владимир Левчев, драматурзите Хермина Азарян и Роза Радичкова, физикът Деян Гочев, актрисата Жана Караиванова, фотографката Иглена Русева и др. - припомнят образа й и усещането си за човека, белязал не само младостта им, но и по-нататъшния им живот. И думите им днес, 35 години по-късно, се преплитат с произнесените  някога нейни стихове, за да се оформи един своеобразен диалог за живота и смъртта.

Аз зная само, че мойто погребение

не ще се състои.

Защото трудно се погребва този,

който е изравнил смъртта с живота

и живее и в двете“.

Данила Стоянова говори просто и спокойно за живота и смъртта в чудото на своята поезия… Понякога едно голямо отсъствие изпълва с повече смисъл света около нас от много други присъствия…