Крушката е на Едисън, телефонът на Бел, но кой е виновен за появата на телевизията? Снимка: Shutterstock
„Виден учен от този град... твърди, че е на крачка да публикува поредица от важни открития, както и да демонстрира инструмент, изобретен от него, посредством който обекти или други хора, стоящи на едно място или движещи се в която и да е част на света, ще могат да бъдат виждани едновременно и навсякъде от всеки.“
Макар това писмо, изпратено през март 1877 г. до редактора на в. „Ню Йорк Сън“, да звучи изключително наивно от днешна гледна точка, липсата на конкретно име в него илюстрира добре проблема, пред който всеки изследовател, тръгнал да проучва историята на телевизията, неминуемо се изправя. Невъзможно е да се отговори еднозначно на въпроса кой точно учен е виновен за нейната поява.
Не можем да кажем, че само един човек стои зад изобретяването
на телевизията. Различни експерименти от различни хора от целия свят в областта на електрониката и радиото довеждат до създаването на основните технологии и идеи, които вдъхват живот в устройството в нашия хол. Така например през 70-те и 80-те години на 19. в. се появяват разработките на Ойген Голдщайн, който въвежда термина „катодни лъчи”, за да опише светлината, която се излъчва, когато електричеството тече през вакуумна тръба, и на Шелдън Бидуел, експериментиращ с телефотография. През 1876 г. пък Джордж Кери от Бостън обмисля идеята да създаде цялостна телевизионна система, а година по-късно прави скици на онова, което той нарича „селенова камера“. Тя щяла да позволи на хората да „виждат посредством електричество“.
В края на 70-те години на по-миналия век учени и инженери като Пайва и Сенлек предлагат алтернативни дизайни на т.нар. телектроскоп - може би първия неуспешен прототип на телевизията.
Чак през 1884 г. Паул Нипков полага основите
на първата действаща телевизия - механичната, изобретявайки т.нар. диск на Нипков. Той бил с голям диаметър, както и със серия от отвори край периферията, направени в спирална форма. Светлината от образа преминавала през дупките и достигала селеновата фотоклетка, разчупвайки по този начин изображението на пиксели. Всяко завъртане произвеждало един тв кадър.
