Как затвориха света в кутия

04 октомври 2017 г., 08:32
445

Крушката е на Едисън, телефонът на Бел, но кой е виновен за появата на телевизията? Снимка: Shutterstock

 „Виден учен от този град... твърди, че е на крачка да публикува поредица от важни открития, както и да демонстрира инструмент, изобретен от него, посредством който обекти или други хора, стоящи на едно място или движещи се в която и да е част на света, ще могат да бъдат виждани едновременно и навсякъде от всеки.“

Макар това писмо, изпратено през март 1877 г. до редактора на в. „Ню Йорк Сън“, да звучи изключително наивно от днешна гледна точка, липсата на конкретно име в него илюстрира добре проблема, пред който всеки изследовател, тръгнал да проучва историята на телевизията, неминуемо се изправя.  Невъзможно е да се отговори еднозначно на въпроса кой точно учен е виновен за нейната поява.

Не можем да кажем, че само един човек стои зад изобретяването

на телевизията. Различни експерименти от различни хора от целия свят в областта на електрониката и радиото довеждат до създаването на основните технологии и идеи, които вдъхват живот в устройството в нашия хол. Така например през 70-те и 80-те години на 19. в. се появяват разработките на Ойген Голдщайн, който въвежда термина „катодни лъчи”, за да опише светлината, която се излъчва, когато електричеството тече през вакуумна тръба, и на Шелдън Бидуел, експериментиращ с телефотография. През 1876 г. пък Джордж Кери от Бостън обмисля идеята да създаде цялостна телевизионна система, а година по-късно прави скици на онова, което той нарича „селенова камера“. Тя щяла да позволи на хората да „виждат посредством електричество“.

В края на 70-те години  на по-миналия век учени и инженери като Пайва и Сенлек предлагат алтернативни дизайни на т.нар. телектроскоп - може би първия неуспешен прототип на телевизията.

Чак през 1884 г. Паул Нипков полага основите

на първата действаща телевизия - механичната, изобретявайки т.нар. диск на Нипков. Той бил с голям диаметър, както и със серия от отвори край периферията, направени в спирална форма. Светлината от образа преминавала през дупките и достигала селеновата фотоклетка, разчупвайки по този начин изображението на пиксели. Всяко завъртане произвеждало един тв кадър.

Фактът, че системата на Нипков била лесна за изпълнение от техническа гледна точка и изисквала достъпни за онова време средства, прави този вид телевизия изключително примамлив. Учените обаче все още не знаят, че това е грешната посока на развитие, и през 1923 г. американският изобретател Чарлз Дженкинс използва идеята на Нипков, за да създаде първата въобще практична механична телевизионна система, с която предава тв сигнал посредством радио. Три години по-късно Джон Беърд демонстрира възможностите на диска, постигайки първата телевизионна картина. А на 9 април 1927 г. Bell Laboratories и Департаментът на търговията провеждат първото предаване на дълго разстояние на картина на живо и звук едновременно. Хърбърт Хувър е „звездата“ на предаването: „Днес в известен смисъл ние предаваме онова, което виждаме, за първи път в историята на света. Човешкият гений успя да унищожи разстоянието като пречка по един нов, доскоро напълно неизвестен начин.“

Телевизорите от този тип били наистина огромни по размери, някои дори приличали на гардероби. За сметка на това екраните често не надвишавали кибритена кутийка. Това обаче не попречило на Дженкинс през 1928 г. да стартира и първата тв станция в Щатите. Излъчването било значително ограничено, а аудиторията - още по-малка. Изображенията били мътни, а копчето за настройка трябвало постоянно да се върти. Въпреки това

хората възприемат механичните телевизори за съвременно чудо

и дълго време пренебрегват развитието на електронните. Онези, които имали подобен шкаф вкъщи, търпеливо издирвали сигнали и понякога успявали да уловят дребни, неразличими изображения. Някои дори използвали радио, за да синхронизират звук и картина.

Въпреки недостатъците си през 1928 г. именно по механичната телевизия се появило и първото телевизионно шоу - „Пратеникът на кралицата“ (The Queen's Messenger) - една изключително скромна 40-минутна продукция, излъчвана от Скънектади, Ню Йорк.

Механичната телевизия обаче постепенно вървяла към своя залез - резолюцията на изображението не се подобрявало (в най-добрия случай тя достигала 120 реда), излъчването на малкото програми, които съществували по онова време, било непредсказуемо, а аудиторията - крайно ограничена. Все повече ставало ясно, че колкото и да се усъвършенства, механичната телевизия няма да доведе до желаните резултати.

Така постепенно стигаме до

епохата на електронната

телевизия. Нейните основи са положени още през 1907 г. от Борис Розинг, който работел усилено върху телевизионна система, която използва електроннолъчева тръба за приемник. Предавателят от своя страна представлявал два огледални барабана за сканиране и разделяне на образа, които с движението си захранвали магнитни бобини и произвеждали сканиращи потоци електричество за пречупване на електронния лъч при тръбата. Така той достигнал до бленуваното от него „електрическо предаване на изображението“ и подал заявка за патент в Русия, без въобще да подозира, че в същото време други двама учени - шотландецът Алън Арчибалд Кембъл Суинтън и германецът д-р Макс Дикман - провеждали същите експерименти.

Нито един от тях обаче не получава прозвището „баща на модерната телевизия“. Тази чест се пада на Владимир Козна Зворикин - един от асистентите на Розинг, брилянтен физик, който емигрира от Русия в САЩ през 1924 г. Една година по-късно той прави първата си демонстрация на работеща, но нестабилна електрическа телевизионна система, която изобразявала единствено знака X, но на този етап никой не го взема насериозно.

Това обаче не попречва на учени от цял свят да започнат да провеждат собствени изследвания и да демонстрират постиженията си именно в областта на електроннолъчевата телевизионна система. Тук трябва да споменем имена като Едуард Белин, Александър Довилие, Кенджиро Такаянаги и Фило Фарнсуърт.

Зворикин също не се отказва и в края на 1928 г. се среща с Дейвид Сарнов - също руски емигрант и по онова време вицепрезидент на Американската радиокорпорация. Разговорът между тях остава завинаги в историята на телевизията. Зворикин успява да убеди събеседника си, че е открил тайната на предаващата и приемателната тв тръба.

На въпроса на Сарнов колко ще струва изобретяването им, Зворикин отвърнал директно „100 хил. долара!“.

Всъщност били необходими малко повече - 50 млн., ако трябва да сме точни. На толкова възлизали инвестициите на Американската радиокомпания, преди  да започне да получава приходи от телевизионното изобретение. Така Зворикин получил своя собствена лаборатория, която била оборудвана с всичко необходимо. Първото нещо, с което се заел, било усъвършенстването на приемателната тръба. Две години по-късно Зворикин, подпомогнат от голям екип, конструира и предавателна тръба с добро качество на изображението. Така неминуемо стигаме до заветната дата 26 юни 1933 г., когато на ежегодния конгрес на Института на радиоинженерите в Чикаго д-р Зворикин показва изобретения от него и колегата му Оглобински  "иконоскоп", плод на десет години работа. Изцяло електронната телевизионна система е факт, а с нея и епохата на модерната телевизия. Естествено, учените тепърва трябва да извървят дългия път до цветните екрани, кабелната телевизия, сателитното излъчване и изключително тънките и стилни плазмени и течнокристални дисплеи. Но след като вече  основата е положена и механичните системи не налагат своите ограничения, всичко е просто въпрос на време.

Владимир Тодоров

Коментари