Температурите по света се покачват. Както в калифорнийската Долина на смъртта, така и в китайския регион Синдзян те надхвърлят 50°C. В Средиземноморието също се разрази изпепеляваща гореща вълна, която повиши градусите до над 40°C в някои части на Италия, Испания, Франция и Гърция.

В бъдеще въздействието на знойните температури ще се разпростре и извън традиционно топлите региони. Всъщност нашето ново изследване показва, че ако глобалното покачване на температурата се увеличи от 1,5°C на 2°C, страните по северните ширини като Великобритания, Норвегия, Финландия и Швейцария ще бъдат изправени пред най-голямо относително увеличение на неудобно горещите дни.

По време на неприятно горещо време хората търсят начини да охладят домовете си. Климатиците често се превръщат в стандартно решение при повишаване на температурите, тъй като осигуряват бързо и ефективно облекчение от жегите.

Te обаче консумират много енергия. В много от тях се използват и хладилни агенти, наречени флуорирани газове, които при изтичане имат висок потенциал за глобално затопляне.

Неограниченото използване на климатици в бъдеще ще доведе до увеличаване на емисиите и по-нататъшно глобално затопляне. Ето защо е важно да знаете кои са препоръчителните стъпки, които ще ви позволят да запазите хладината в дома си в условията на повишаващи се температури, без да причинявате повече вреда на климата.

Блокиране на слънцето

Сградите могат да се предпазят от прекомерна топлина, като се създаде бариера между тях и слънчевите лъчи. Съществуват различни начини за постигане на тази цел - от отразяващи и вентилируеми покриви до външни прозоречни щори и тенти. Изследване, по което работихме в Испания, установи, че използването на външни прозоречни щори може да намали нуждите от охлаждане (топлинната енергия, необходима за поддържане на комфорта на хората) с до 14%.

Дори нещо толкова просто като боядисването на покрива в светъл цвят може да понижи температурата в помещенията. Изследване, проведено в много горещи градове в Пакистан, установи, че този подход, при който слънчевата енергия се отразява, нуждите за охлаждане падат с повече от 7 %.

Друга ефективна техника е свързана с използването на сянката, която осигуряват короните на дърветата. Изследванe в Мелбърн, Австралия, показва, че дърветата, покриващи сградите със сянка, могат да понижат температурата на повърхността на стените с до 9°C.

Как да защитим дадена сграда от Слънцето. Източник: Jesus Lizana, изображението е предоставено от автора.

Използване на естествена вентилация

Един от ефективните начини, по които може да се охлади сграда с лоша вентилация, е като се отворят прозорците в момента, в който външната температура се понижи. Това позволява на топлия въздух да излезе, а на по-хладния – да влезе.

Но в дизайна на сградата могат да се включат и допълнителни елементи, като например вентилационни комини и вентилационни отвори на покрива, които допълнително да подпомагат въздушния поток. Тези функции често се срещат в горещ и сух климат, особено в Близкия изток. В миналото сградите в този регион са използвали високи, подобни на комини конструкции, наречени ветроуловители, които улавят преобладаващите хладни ветрове и ги пренасочват към домовете. Вентилирането на сградата с хладен въздух през нощта може да я запази хладна за по-дълго време и през деня.

Сградите могат да се вентилират и "кръстосано", при което свежият вятър влиза през един отвор и излиза през друг от противоположната страна. Ако е необходимо, това може да се насърчи чрез вграждане на вътрешни дворове - конструкция, която се използва от векове в топлите климатични зони за поддържане на прохладата в сградите.

Наше предишно проучване установи, че вътрешните дворове могат да намалят общото време, през което трябва да вземем мерки, за да се охладим (известно като часове на дискомфорт в помещенията), с 26%.

Техники за естествена вентилация на сградите. Източник: Jesus Lizana, CC BY-NC-ND

Охлаждане, което не е свързано с контрол на температурата

Възприятието ни за прохлада не се определя единствено от температурата. Фактори като влажността и скоростта на въздуха също играят роля за това колко комфортно се чувстваме.

Именно тук на помощ идват вентилаторите - независимо дали са на тавана или са разположени на самостоятелни стойки. Ако комбинирате вентилатор с климатик, е напълно възможно да повишите настройката на термостата от 24°C на 27°C и пак да ви е прохладно. Тази проста настройка може да намали потреблението на енергия за охлаждане в домакинството с повече от 20%.

Централизираните климатични системи също така често ни охлаждат повече, отколкото е необходимо, или дори разхищават енергия, като охлаждат празни помещения. Но ние можем да се справим с това, като комбинираме по-умерени настройки за охлаждане (например като повишим стойностите на термостата) с персонални устройства за охлаждане от типа на вентилатори на бюрото, охладени седалки или носими термоелектрически охладители. Тези устройства позволяват на хората да имат по-голям контрол върху непосредствените си нужди от охлаждане, без да се налага да изстудяват цялото помещение.

(a) Охлаждане единствено чрез контрол на температурата; (b) използване на всички променливи на топлинния комфорт. Източник: Lizana et al. (2022)/Buildings and Cities, CC BY-NC-ND

Когато климатикът все пак е необходим, избирайте уреди с висока степен на ефективност, използващи хладилни агенти с нисък потенциал за глобално затопляне. За да разберете колко ефективни са те, обърнете внимание на показателя, наречен коефициент на енергийна ефективност (ERR) – трябва ви устройство с ERR, който е близък до или по-голям от четири.

При проектирането или адаптирането на сгради е важно да се вземат предвид общите нужди от отопление и охлаждане. Например максималното увеличаване на вентилацията може да предотврати прегряването през лятото, но минимизирането ѝ - да намали необходимостта от отопление през зимата.

Ключът е да се намерят решения, които работят добре заедно и могат лесно да се адаптират, така че да се избегнат или намалят разходите за инсталиране на енергоемки климатични системи. Този подход ще позволи на хората да се чувстват комфортно при по-високи температури, без да се прави допълнителен компромис с климата за бъдещите поколения.

Автори: Хесус Лизана (Jesus Lizana), научен сътрудник по програмата "Мария Кюри", Катедра по инженерни науки, Оксфордски университет (University of Oxford); Никол Миранда (Nicole Miranda), старши научен сътрудник и преподавател в колежа по инженерни науки, Оксфордски университет (University of Oxford), и Радхика Хосла (Radhika Khosla), доцент, Smith School of Enterprise and Environment, Оксфордски университет (University of Oxford).

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейните автори. Прочетете оригиналната статия тук.