В заключение - Сократ срещу писаното слово

Писането, това най-богоугодно монашеско занимание, обаче намира и своите критици в историята. Древногръцкият философ Сократ бил eдин от най-яростните противници писаното слово и последен от нашите примери за безпочвените страхове спрямо новите форми на комуникация. Истинското знание според него идвало само чрез диалога и непосредственото общуване между хората. В диалога си „Федър“, записан от ученикът му Платон (явно без неговото разрешение) Сократ ни казва следното:
 



„Това знание [писмеността] ще доведе до занемаряване на паметта и ще причини забрава в душите на учещите, понеже,  уповани на писането, те ще престанат да си припомнят отвътре със собствени сили, а ще го правят отвън по знаци, които са им чужди. Тъй че ти си открил не лека за памет, а за припомняне. И привидна, а не истинска образованост предлагаш на своите ученици. За много неща ще са чували, без да са ги изучили, и ще оставят впечатление, че могат да съдят за много работи, а в повечето случай ще бъдат без свое мнение, и ще общуват трудно, защото наместо да са образовани, само ще приличат на образовани.“[2]

Автор: Светломир Здравков


[1] Станоева, Е. 2005. Софийският трамвай. Сп. Критика и хуманизъм, кн. 20 бр. 1, 2005. Фондация за хуманитарни и социални изследвания, София.

[2] Платон. 2007. Федър. Издателство „Планета-3“, София,с. 28.

Източник на илюстрациите и снимките: Shutterstock