23 декември – Транзисторът става на 72 години

23 декември 2018 г., 00:00
1382

NorGal / Shutterstock

На 23 декември 1946 г. Уилям Шокли, Джон Бардийн и Уолтър Братейн от Bell Labs демонстрират официално работата на биполярен транзистор.

Самата дума е образувана от сливането на термините transconductance (междуелектродна проводимост) и variable resistor (променливо съпротивление) и се появява по-късно, след няколко месеца. Тя е избрана сред различни варианти, предложени от сътрудниците на Bell Labs.

Предтеча на изобретението на американските учени, които през 1956 г са наградени с Нобелова награда, са довоенни разработки на техните германски колеги. Между другото, отначало са разработени полевите транзистори, но в практическата си реализация те изостават от биполярните – първият такъв транзистор е произведен едва през 1960. Това обаче не пречи CMOS технологията да стане доминираща в края на миналия век.

Желаейки по-бързо да популяризират транзисторите, от Bell Labs решават да продават лицензи за транзисторните технологии. Първото масово приложение на транзисторите в потребителската електроника са радиоприемниците – много по-леки и компактни отколкото техните лампови предшественици.

Оттогава транзисторите са основен градивен елемент в цялата полупроводникова електроника. Сега те могат да се срещнат навсякъде – както като дискретни елементи, така и в състава на интегрални схеми с ниска и висока степен на интеграция. Впрочем, интегралните микросхеми са друго изобретение, с друга история и друга дата.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    619 г. — Бонифаций V става папа.
•    800 г. — Карл Велики е коронован за император на Свещената Римска империя.
•    1672 г. — Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Рея — вторият по големина след Титан спътник на Сатурн.
•    1784 г. — Ню Йорк става столица на САЩ (до 1790 г.) по решение на Континенталния конгрес.
•    1876 г. — В Цариград се свиква Цариградската конференция, в която вземат участие посланиците на Великите сили —Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия — и Турция.
•    1880 г. — В България е приет първият избирателен закон.
•    1888 г. — Винсънт Ван Гог отрязва най-долната част на лявото си ухо и го дава на проститутка, наречена Рейчъл.
•    1909 г. — Алберт I става крал на Белгия.
•    1913 г. — Създадено е правителство на Либералната коалиция начело с Васил Радославов.
•    1916 г. — Първа световна война: Съюзническите сили превземат турския гарнизон на Синайския полуостров в Египет.
•    1922 г. — Британската радиостанция БиБиСи започва да излъчва новини.
•    1933 г. — Приключва Лайпцигския процес (в който един от обвиняемите е Георги Димитров), който признава за виновен и осъжда на смърт за подпалването на Райхстага Маринус ван дер Любе.
•    1933 г. — Два пътнически влака се сблъскват край Париж, загиват около 230 души.
•    1947 г. — Министерски съвет на България приема Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия и нарежда незабавното му изпълнение.
•    1953 г. — В СССР е екзекутиран Лаврентий Берия — основният проводник на вътрешната репресивна политика.
•    1972 г. — Земетресение с магнитуд 6,5 по Скалата на Рихтер разрушава Манагуа, столицата на Никарагуа, като загиват 10 000 души, a 80 % от сградите са изравнени със земята.
•    1972 г. — Спасени са 16 останали живи от катастрофата на уругвайски самолет на 13 октомври вАндите; за да оцелеят в планината останалите живи са прибегнали към канибализъм.
•    1979 г. — Съветската армия окупира Кабул, столицата на Афганистан.
•    1986 г. — Руският дисидент Андрей Сахаров се завръща да живее в Москва след 7-годишно заточение.
•    1987 г. — Американците Ричард Рутан и Джийна Ийгър завършват първият околосветски полет със самолета Вояджър без междинно кацане и презареждане.
•    1990 г. — История на Словения: 88% населението на Словения гласува за отделянето си от Югославия на референдум.
•    2005 г. — По искане на правителството на Великобритания в радио БиБиСи престават да съществуват 7 секции, в т.ч. българската.

Родени

•    1613 г. — Карл Густав Врангел, шведски фердмаршал
•    1634 г. — Мариана Австрийска, кралица на Испания
•    1732 г. — Ричард Аркрайт, английски индустриалец и изобретател
•    1777 г. — Александър I, император на Русия
•    1790 г. — Жан-Франсоа Шамполион, френски египтолог
•    1799 г. — Карл Брюлов, руски художник
•    1805 г. — Джоузеф Смит, основател на църквата на мормоните
•    1858 г. — Владимир Немирович-Данченко, руски режисьор
•    1864 г. — Христо Недялков, български генерал
•    1868 г. — Анастасия Петрович Негошина, велика руска княгиня
•    1869 г. — Иван Гарванов, български революционер
•    1877 г. — Владимир Бочуков, български революционер
•    1882 г. — Спиридон Казанджиев, български психолог
•    1885 г. — Стоян Омарчевски, български политик
•    1891 г. — Ханс фон Функ, германски офицер
•    1896 г. — Джузепе ди Лампедуза, италиански писател
•    1903 г. — Райко Дамянов, български политик
•    1909 г. — Йоахим Вернер, германски археолог
•    1910 г. — Александър Ловен, американски психотерапевт
•    1910 г. — Курт Майер, германски офицер
•    1918 г. — Хелмут Шмит, канцлер на Германия
•    1923 г. — Любен Зидаров, български художник
•    1925 г. — Мохамед Мзали, тунизийски политик
•    1925 г. — Пиер Береговоа, френски политик
•    1928 г. — Хоакин Капия, мексикански скачач във вода
•    1933 г. — Акихито, император на Япония
•    1933 г. — Марслен Плене, френски поет
•    1935 г. — Любен Зидаров, български художник
•    1936 г. — Фредерик Форест, американски актьор
•    1940 г. — Емил Димитров, български певец
•    1940 г. — Никола Радев, български писател
•    1944 г. — Уесли Кларк, американски генерал
•    1946 г. — Пепа Николова, българска актриса
•    1947 г. — Греъм Бонит, британски музикант - вокалист
•    1949 г. — Иван Костов, министър-председател на България
•    1950 г. — Висенте дел Боске, испански футболист и треньор
•    1954 г. — Владимир Шомов, български режисьор, художник и аниматор
•    1955 г. — Илко Димитров, български поет
•    1956 г. — Дейв Мъри, британски музикант (Iron Maiden)
•    1956 г. — Лидия Шулева, български политик
•    1956 г. — Микеле Алборето, италиански автомобилен състезател
•    1959 г. — Луис Фернандо Суарес, колумбийски футболен треньор
•    1962 г. — Бертран Гашо, френски пилот от Формула 1
•    1967 г. — Карла Бруни-Саркози, италиански топмодел
•    1968 r. — Мануел Ривера-Ортис, американски фотограф
•    1969 r. — Мари Марта Бърн, американска артистка
•    1976 г. — Жиба, бразилски волейболист
•    1976 г. — Сергей Якирович, босненски футболист
•    1979 г. — Жаклин Бракамонтес, мексиканска актриса

Починали

•    910 г. — Наум Преславски, български книжовник
•    1384 г. — Тома II Комнин, деспот на Епир
•    1596 г. — Хатори Ханзо, самурай
•    1745 г. — Ян Дисмас Зеленка, чешки композитор
•    1762 г. — Мария-Габриела Австрийска, австрийска ерцхерцогиня
•    1787 г. — Луиза Френска, френска благородничка
•    1831 г. — Емилия Плятер, ливонска революционерка
•    1834 г. — Томас Малтус, британски икономист и социолог
•    1846 г. — Жан Батист Бори дьо Сен Венсан, френски учен
•    1877 г. — Стойко Ботушанов, български революционер
•    1895 г. — Сергей Кравчински-Степняк, руски писател
•    1905 г. — Георги Горанов, български композитор
•    1906 г. — Александър Китанов, български революционер
•    1906 г. — Георги Думчев, български революционер
•    1906 г. — Даме Груев, български революционер
•    1907 г. — Пиер Жансен, френски астроном
•    1915 г. — Артър Хюс, британски художник
•    1921 г. — Тота Венкова, българска лекарка
•    1924 г. — Петър Чаулев, български революционер
•    1931 г. — Александър Кипров, български революционер
•    1936 г. — Ной Ноев, български офицер
•    1936 г. — Христо Бурмов, български военен деец
•    1940 г. — Филип Малявин, руски и съветски художник
•    1942 г. — Константин Балмонт, руски поет
•    1948 г. — Хидеки Тоджо, министър-председател на Япония
•    1952 г. — Цвятко Бобошевски, български политик
•    1953 г. — Лаврентий Берия, съветски комунистически ръководител
•    1959 г. — Едуард Ууд, лорд Халифакс, английски политик
•    1961 г. — Курт Майер, германски офицер
•    1963 г. — Никола Попов, български актьор
•    1972 г. — Андрей Туполев, съветски авиоконструктор
•    1985 г. — Принц Бира, тайландски автомобилен състезател
•    1988 г. — Иван Обретенов, български актьор
•    1989 г. — Милко Гайдарски, български футболист
•    1993 г. — Владимир Дивизиев, български учен
•    1998 г. — Анатолий Рибаков, руски писател
•    2003 г. — Драголюб Ставрев, югославски политик
•    2007 г. — Оскар Питърсън, канадски джаз музикант

Празници

•    Египет — Ден на победата (по повод победата на Алианса над Турция през 1916 г. и осовбождаването на Египет)
•    Италия — Ларенталия - ежегоден празник в Рим, посветен на Ака Ларенция и Празник на град Силиго
•    Швеция — Рожден ден на кралица Силвия и Ден на националния флаг (1976 г.)
•    Япония — Рожден ден на император Акихито (от 1989 г., общонароден празник)

Ключови думи:
Коментари