Преди 73 години Чък Йегър преодолява скоростта на звука с експериментален самолет Bell X-1 "Glamorous Glennis", кръстен на съпругата му. На онзи паметен 14 октомври персоналът на базата "Едуардс" за пръв път чуват тътена от преминаването на заветната граница от 1236 км/ч.

Йегър получава шанса да промени историята, след като демонстрира нечовешко хладнокръвие по време на множество тестове с експериментални машини. Бойната си закалка получава в битки с нацистки асове по време на Втората световна война и е свалян над Франция.

На въпроса "Какво е чувството да счупиш звуковата бариера?", той обикновено отговаря: "Просто си караш самолета. Ударната вълна не се усеща в кабината. Възниква в крилете и се разпространява към земята."

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1066 г. — Норманското нашествие: Битка при Хейстингс: Кралят на Англия Харолд II е убит близо до Хейстингс от нормандската армия, предвождана от Уилям Завоевателя, който заема английския престол.
1529 г. — Турците под предводителството на султан Сюлейман I са принудени да прекратят Обсадата на Виена.
1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1789 г. — Джордж Уошингтън обявява първия Ден на благодарността.
1896 г. — В София е открито Държавно рисувателно училище (предшественик на дн. Национална художествена академия) с пръв директор Иван Мърквичка.
1913 г. — В Южен Уелс (Великобритания) се случва най-голямата в историята на страната производствена авария — при взрив в мина загиват 439 миньори.
1915 г. — България в Първата световна война: Царство България обявява война на Кралство Сърбия и се включва в Първата световна война на страната на Централните сили.
1921 г. — Учредена е коалицията Народен сговор с председател Александър Греков.
1921 г. — Учреден е Българският младежки Червен кръст
1924 г. — Таджикистан влиза в СССР като Таджикска автономна съветска социалистическа република.
1926 г. — Излиза първото издание на детската книжка Мечо Пух от английския писател Алън Милн.
1944 г. — Светият синод изразява с официално писмо подкрепа за политиката на правителството на Отечествения фронт.
1947 г. — Експерименталният самолет Bell X-1 на Военновъздушните сили на Съединените американски щати, задвижван с ракетен двигател, осъществява първия полет над скоростта на звука.
1962 г. — Студената война: Начало на Карибската криза: Американски разузнавателен полет над Куба прави снимки на разположени съветски установки за ядрено оръжие.
1964 г. — Мартин Лутър Кинг получава Нобелова награда за мир.
1964 г. — Леонид Брежнев става генерален секретар на ЦК на КПСС и ръководител на СССР, след като на пленум е свален предшественика му Никита Хрушчов.
1971 г. — Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван във Великотърновски университет "Кирил и Методий".
1981 г. — Хосни Мубарак е избран за президент на Египет, една седмица след като Ануар Садат е убит при покушение.
1994 г. — Палестинският лидер Ясер Арафат, израелският министър-председател Ицхак Рабин и израелският министър на външните работи Шимон Перес получават Нобелова награда за мир.
2002 г. — Грузия обявява православието за официална държавна религия.

Родени

1006 г. — Годфроа II, граф на Анжу († 1060 г.)
1257 г. — Пшемисъл II, крал на Полша († 1296 г.)
1404 г. — Мари д'Анжу, кралица на Франция († 1463 г.)
1633 г. — Джеймс II, крал на Англия († 1701)
1644 г. — Уилям Пен, основател на Пенсилвания († 1718 г.)
1784 г. — Фернандо VII, крал на Испания († 1833 г.)
1841 г. — Ито Хиробуми, министър-председател на Япония († 1909 г.)
1842 г. — Василий Верешчагин, руски живописец-баталист († 1904 г.)
1859 г. — Димитър Вълнаров, български военен деец († 1924 г.)
1859 г. — Христо Петрунов, български военен деец († ок. 1937 г.)
1864 г. — Стефан Жеромски, полски писател и драматург († 1925 г.)
1868 г. — Миленко Балкански, български военен деец († 1921 г.)
1873 г. — Христо Русков, български учител († ? г.)
1882 г. — Еймън де Валера, първи президент на Ирландия († 1975 г.)
1888 г. — Катрин Мансфийлд, новозеландска писателка († 1923 г.)
1890 г. — Дуайт Айзенхауер, 34-и президент на САЩ († 1969 г.)
1892 г. — Андрей Ерьоменко, съветски маршал († 1976 г.)
1893 г. — Ип Ман, майстор на бойното изкуство „винг чун“ († 1972 г.)
1894 г. — Е. Е. Къмингс, американски поет († 1962 г.)
1894 г. — Хайнрих Любке, президент на Федерална република Германия († 1972 г.)
1900 г. — Уилям Едуардс Деминг, американски статистик († 1993 г.)
1906 г. — Хана Арент, германски философ († 1975 г.)
1911 г. — Ле Дък Тхо, виетнамски генерал, Нобелов лауреат († 1990 г.)
1914 г. — Реймънд Дейвис, американски физик, Нобелов лауреат († 2006 г.)
1919 г. — Димитър Митрев, югославски писател († 1976 г.)
1921 г. — Раде Маркович, сръбски театрален и кино актьор († 2010)
1927 г. — Роджър Мур, английски актьор
1930 г. — Мобуту Сесе Секо, президент на Заир († 1997 г.)
1940 г. — Клиф Ричард, британски рок музикант
1944 г. — Ресул Шабани, албански поет
1958 г. — Веселин Мезеклиев, български актьор
1970 г. — Васко Василев, световноизвестен цигулар
1975 г. — Флойд Ландис, американски колоездач
1978 г. — Пол Хънтър, английски играч на снукър († 2006 г.)
1989 г. — Мия Уасиковска, австралийска актриса

Починали

1066 г. — Харолд II, крал на Англия (* ок. 1022 г.)
1092 г. — Низам ал-Мулк, ирански държавник (* 1018 г.)
1536 г. — Гарсиласо де ла Вега, испански поет (* 1503 г.)
1568 г. — Якоб Аркаделт, фламандски композитор (* ок. 1500 г.)
1803 г. — Ерколе III д’Есте, последният херцог на Модена и Реджо (* 1727 г.)
1817 г. — Фьодор Ушаков, руски адмирал (* 1744 г.)
1913 г. — Порфирий Бахметиев, руски физик (* 1860 г.)
1927 г. — Пантелей Киселов, български генерал (* 1863 г.)
1928 г. — Уилям Флин, американски полицай (* 1867 г.)
1940 г. — Хайнрих Кайзер, германски физик (* 1853 г.)
1944 г. — Ервин Ромел, германски генерал (* 1891 г.)
1959 г. — Ерол Флин, австралийски киноартист (* 1909 г.)
1960 г. — Абрам Йофе, руски физик (* 1880 г.)
1977 г. — Бинг Кросби, американски певец (* 1903 г.)
1984 г. — Мартин Райл, британски физик, Нобелов лауреат (* 1918 г.)
1990 г. — Ленард Бърнстейн, американски композитор (* 1918 г.)
1999 г. — Джулиъс Ниерере, президент на Танзания (* 1922 г.)
2009 г. — Жана Николова-Гълъбова, български филолог (* 1908 г.)
2010 г. — Беноа Манделброт, френски математик (* 1924 г.)

Празници

Българска православна църква — Ден на света Петка Българска (Петковден)
Международен ден на стандартизацията
Полша — Ден на учителя (по повод създаване на Комисия за народното образование през 1773 г.)