Горенето на излишния природен газ край нефтените кладенци освобождава пет пъти повече метан от изчисляваното преди, съобщи АФП, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".

Метанът е мощен парников газ. В резултат тази практика има много по-голямо въздействие върху промените в климата, равно на въвеждането на 2,9 милиона допълнителни автомобила в движение всяка година, уточняват учените.  

Изследователският екип, ръководен от Женвиев Плант от Мичиганския университет, взима проби от въздуха над газови факли в два седиментни басейна в Тексас - Пермския басейн и шистовия басейн Игъл Форд, както и в близост до формацията Бакън, която е богата на нефт и газ и се простира между Северна Дакота и Монтана. Само на тези райони се пада 80 процента от изгарянето на природен газ в САЩ.

"Използвахме малък самолет, оборудван с изключително чувствителни сонди, които измерват концентрацията на метан и въглероден двуокис", обясни тя пред АФП. "Взехме около 300 отделни проби от въздуха над места, където се гори." 

В тези региони се изгаря най-много природен газ в САЩ. Индустрията за изкопаеми горива и правителството на САЩ приемат, че постоянното горене на газ край сондите унищожава метана, основен компонент на природния газ, с 98 процента  ефективност. 
Проучването обаче противоречи на този показател и го определя на 91,1 процента, което е пет пъти повече от официално публикуваните емисии на метан в САЩ.

При по-задълбочено разглеждане на данните екипът установява, че докато край повечето нефтени кладенци ефикасността на горенето е 98 процента, на други места, където има износване, е 60 процента, а на някои инсталациите са спрени и изпускат газ в атмосферата, предава БТА. Изгарянето на газ е по същество губеща дейност, тъй като суровината не е свързана с никакъв производствен процес. Според изчисленията на Световната банка с годишно изхвърляния газ - 144 милиарда кубични метра, би било възможно да се снабди с енергия цяла Африка на юг от Сахара.

В коментар към статията Райли Дюрен и Дебра Гордън обясняват, че изгарянето на газ има неблагоприятни последици за здравето на половин милион души, които живеят в радиус от пет километра от трите засегнати басейна. 

Метанът е мощен парников газ, чийто потенциал за глобално затопляне е над 80 пъти по-голям от този на въглеродния двуокис през първите 20 години от навлизането му в атмосферата, въпреки че въглеродният двуокис има по-трайно влияние.