Колкото и изненадващо да звучи, почти никой горско животно не може да стъпи на малкия пръст на сърната, когато стане дума за имитация на гласове.

Когато сърните се изплашат, възпроизвеждат звуци, които силно наподобяват кучешки лай. Така че следващия път когато се разхождате в гората и чуете лай, да знаете, че може да е сърна.

В дивата природа сърната достига най-много 15 години. Трагичното в България е, че средната ѝ продължителност на живота е едва 2-3 години, което се дължи на неправилно ловуване и бракониерство. Това води до ограничен прираст на сърната, до малка раждаемост. През първата година сърната не ражда, през втората ражда най-често по едно сърне, а чак от третата година до седмата-осмата ражда най-често по два пъти. За спасението на сърната като животински вид е задължително да се вземат нужните мерки, като например абсолютната забрана на лова на женски екземпляри и ограничаване на бракониерството.

Само мъжките екземпляри (наречени сръндаци) притежават рога — къси и изправени. През зимата ги губят, но напролет за новия размножителен сезон израстват отново.

Сърната е животно, натоварено със символика, и в българския фолклор, и в гръцката митология. Поверието е, че ако човек види сърна по пътя си, значи трябва да продължи да върви по същия път и да посреща трудностите с грация, както досега.