Пътната карта за климатична неутралност: малкото камъче, което е на път да обърне милиарди евро за климатични решения

• Според Европейската комисия приемането на Пътна карта за климатична неутралност от Народното събрание е неотменимо изискване.
• Продължаващото забавяне на приемането ѝ спира инвестиции за гражданите, бизнеса и публичните сектори.
• Справедливият преход на въглищните региони също е в опасност.
• Парите са блокирани в три финансови инструмента — Механизмът за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход и REPowerEU.

„Представете си басейн, който се пълни от няколко тръби, но три от тях с най-голям дебит са затапени с общ механизъм във вид на тризъбец. Хора, които имат правото и задължението да го махнат и да отпушат тръбите, се суетят, карат се и стигат до спор дали да го направят. Междувременно басейнът се пълни едва-едва през останалите тръби. Така образно можем да опишем ситуацията с плащанията по три инструмента на ЕС за финансиране на климатичните политики в България: Механизмът за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход и REPowerEU.

Какво е Пътната карта за климатична неутралност?

Като публичен проект на документ Пътната карта съществува от септември 2023 г. В частта „Визия“ е записано, че

„Постигането на климатична неутралност на българската икономика до 2050 г. е основната цел на настоящата Пътна карта. Тя изисква дълбока трансформация на националния енергиен микс към източници с ниски въглеродни емисии, което е от решаващо значение, тъй като от производството на електрическа и топлинна енергия произлизат около половината от всички национални емисии на парникови газове (ПГ) в момента“.

Твърди се също, че Пътната карта представя по периоди целевите мерки и политики, както и ключови етапи от развитието на електроенергийния сектор, с отчитане на развитието на други ключови сектори на икономиката.

В същността си обаче Картата има две основни слабости:

Не дава ясни срокове за поетапно извеждане на генериращи мощности — кои, колко и кога точно — на въглища. Единственият ясен запис е, че „крайната дата за постепенното преустановяване на използването на въглища е 31.12.2038 г.“. За разлика от твърдите времеви ангажименти при затварянето на блокове 1-4 в АЕЦ “Козлодуй”, в настоящия случай подобна неяснота създава възможности за последващо отмятане от изпълнението на това условие.
Предвижда изграждане на нови големи ядрени мощности, както и на газови тръбопроводи (някъде в бъдещето превърнати във „водородоводи“) и „мащабни“ офшорни вятърни мощности.

Успоредно с това, в Пътната карта са посочени и смислени предложения, като изграждането на нови мощности на ВЕИ, ПАВЕЦ и батерии, енергийна ефективност, електрифициран транспорт, децентрализирано производство и производство за собствени нужди на електрическа енергия за бита и индустрията, включително чрез финансово подпомагане. От особена важност са децентрализирането на собствеността на мрежите с ниско и средно напрежение и предвидената подкрепа за енергийните общности на ВЕИ. За съжаление и тези добри намерения са лишени от конкретни срокове, количествени (с някои изключения за ВЕИ и батериите) и пространствени измерения. Като минимум за тези неща би трябвало да има референции към Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, но такива също липсват.

Като цяло Пътната карта може да бъде определена като сравнително напредничав, но в голямата си част пожелателен документ, който включва няколко големи риска, чието допускане би торпилирало развитието на „зелената“, климатично неутрална енергетика.

Една част от мерките, чийто срок за изпълнение беше 2024 г. трябва да бъдат пренасочени за следващи периоди или направо отхвърлени.

Каква е връзката на Пътната карта с другите ключови финансови инструменти?

Механизмът за възстановяване и устойчивост (чрез предвидени инвестиции в Националния план за възстановяване и устойчивост – НПВУ), планът REPowerEU (вече като 5 глава от НПВУ, която България подаде в края на 2024 г., но все още не е приета от ЕК) и Фондът за справедлив преход (чрез Ос 4 на Програма „Региони в растеж“) са другите важни финансови инструменти, които ще осигурят финансирането на Пътната карта (освен Модернизационния фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Социалния климатичен фонд).

Разработването на Пътната карта е заложено в НПВУ — Компонент 4 Нисковъглеродна икономика, Реформа 9 (C4.R9) — Пътна карта за климатична неутралност. Процесът на нейното изработване и утвърждаване от Министерския съвет беше дълъг и осеян с много предизвикателства, с участието на различни заинтересовани страни, с тежки дебати и гласувания в Народното събрание. Свързан е с два ключови момента от българската политическа ситуация. В края на септември 2023 г., около гласуването ѝ в Народното събрание, се случиха блокадите на пътища от миньори и енергетици, главно от „Марица изток“. Вероятно те породиха притеснение сред депутатите и кабинета „Денков“, сред които имаше колебливо или дори негативно отношение към „Зелената сделка“ и справедливия енергиен преход. Това доведе до отпадане на конкретните срокове в Пътната карта и преоформянето ѝ в сегашния по-скоро пожелателен вариант. Но дори и този вариант предизвика сериозно недоволство на 26.09.2024 г., когато — в последния ден на 50-то НС, противници на приемането ѝ окупираха трибуната, късаха кабели и спираха тока в залата на Събранието. Оттогава до днес гласуването на Картата от Народното събрание е в застой.

Изглежда, че опозицията срещу Пътната карта не се дължи само на междинните срокове за затваряне на определени въглищни мощности, а и на цялостния подход към човешкото въздействие върху климатичните промени и съпътстващите я политики, инвестиционни планове и финансови средства.

За съжаление обвиненията между партии и политици за забавените или дори загубени европейски средства от НПВУ, продължават.

България губи време и пари от липсата на Пътна карта за климатична неутралност

Прозорецът за провеждане на важни реформи, част от които имат непосредствено влияние върху нас гражданите, се затваря. Извън енергийното законодателство, сред което важно място заема Законът за Националния фонд за декарбонизация, тук има място и новият Закон за ВиК, изцяло нова нормативна уредба за обществения транспорт (градски и междуселищен) и др. Всички те – буксуват.

Инвестиционните проекти също изостават, тъй като средствата по НПВУ ще могат да бъдат отчитани като разход най-късно до 31.08.2026 г. С всеки изтекъл ден без наличието на парите от второто и следващите плащания по Плана, се увеличава рискът част от заложените проекти просто да не започнат или да не завършат навреме. Това ще доведе до използването на повече национални средства за тяхното завършване.

Кои са сферите на живота ни, които най-много ще пострадат?

Ако България не получи изцяло или частично безвъзмездните средства, тя няма да може да изгради или модернизира важни елементи от енергийната си система. Сред тях са мрежите за пренос и разпределение на електрическа енергия и мрежовата свързаност със съседните страни.

Включени са още центрове за съхранение на енергия, развитие на производството на енергия от ВЕИ за собствени нужди и енергийните общности на граждани, малките и средните предприятия и общини, изграждане на ВЕИ в зоните за приоритетно инвестиране, развитие на проектите за геотермална енергия. Приоритет са и модернизацията на жп-транспорта, интелигентните цифрови решения за транспорта в общините, ускоряване на обновяването на жилищни и нежилищни сгради, с цел енергийна ефективност. Също така е важно да се изгради инфраструктура за безопасна градска мобилност, насочена към уязвимите участници в пътното движение — пешеходците и велосипедистите. Всички тези мерки ще доведат до общо намаляване на емисиите от парникови газове.

Но имаме и други застрашени проекти — изграждането на нови пречиствателни станции за отпадни води и ВиК мрежи, разработване и прилагане на специфични мерки за защитените зони от мрежата „Натура 2000“, прилагане на софтуерни решения за електронна информационна система в земеделието и изграждане на комуникационна мрежа от полеви датчици и такива за дъжд.

Посочените мерки, свързани с климатичните политики, заедно с тези от другите направления — дигиталната трансформация, умният и устойчив растеж — икономическа, социална и териториална кохезия, работни места, конкурентоспособност, изследвания и иновации, както и политиките за следващите поколения — ще засегнат живота и работата на голяма част от нас. И тяхното случване или неслучване зависи и от приемането на Пътната карта. В момента само тя не е на дневен ред в Народното събрание, където трябва да бъде окончателно гласувана.

Към днешна дата обаче Европейската комисия продължава да настоява за приемането ѝ, като условие за отпушване на плащанията. В тази ситуация коалицията от управляващи партии трябва да действа бързо, ако не иска да постави на изпитание не само второто плащане, но и целия План за възстановяване и устойчивост, а и Фонда за справедлив преход.

От приемането на Пътната карта зависи в голяма степен и отпушването на Фонда за справедлив преход (ФСП), управляван от Програма „Региони в растеж“. Средствата от ФСП са в сърцевината на изпълнението на Териториалните планове за справедлив преход на трите въглищни региона — Стара Загора, Перник и Бобов дол. Става дума за дълбока и пълна трансформация, така че да се постигне както енергийно и икономическо преобразуване на тези региони. В същото време трябва да се осигури подкрепа за всички засегнати от този процес. Те трябва да преминат през промените с минимални щети —да получат конкретна подкрепа за намиране на ново работно място, обучения и преквалификации, започване на собствен бизнес, ранно пенсиониране или друго необходимо съдействие.

Важността на приемането на Пътна карта за климатична неутралност е огромна. А тежестта за спешни действия в тази посока е върху Министерския съвет и най-вече върху Народното събрание. Времето лети, а „трите тръби“ остават запушени — няколко милиарда лева са на път да бъдат отписани, ако не действаме бързо и адекватно. Ако това се случи, ще пострадат всички — ние, институциите, енергетиката и климата и най-вече децата ни.

Автор: Петко Ковачев / Климатека

Петко Ковачев е автор в Климатека. Той има над 30 години опит в енергийните политики на България. Работил е за природозащитни организации и „Зелените“ („Зелено движение“), като участва в кампании и експертни групи. От 2014 г. в „Зелени закони“ коментира енергийното законодателство. През 2023 г. работи по реформи за енергийните общности. Участвал е в анализи за ЕК и НПО в ЕС. Автор и съавтор е на изследвания за енергетиката на България и ЕС, като е оценявал и адекватността на климатичните политики в оперативните програми на България.