Ако се вгледаме внимателно, пръстените на дървесните стволове могат да разкрият наистина много неща, включително промените във влажността на почвата, в които дървото е растяло. Сега учените събраха данни за период от близо 600 години, за да разберат по-добре скорошните климатични промени, както и една времева аномалия, забелязана за първи път в средата на 20. век.

Новите данни, които са част от Южноамериканския атлас за суша (SADA) и са подкрепени от исторически архивни записи, показват, че до 30-те години на 20. век сушите в Южна Америка се повтарят с определена честота. Впоследствие интервалите между сухите периоди се увеличават, а от 60-те години на миналия век започваме да наблюдаваме мащабни суши веднъж на 10 години. Учените достигат до тези заключения, след като изучават 286 резена от дървета.

И все пак пръстените не биха могли да ни кажат как точно са възникнали тези крайности. Учените обаче се надяват, че тяхното проучване ще бъде полезна отправна точка, която ще бъде използвана в комбинация с други набори от данни и наблюдения.

„Все по-често екстремните събития на хидроклимата са в съответствие с последиците от човешки дейности, но самият Атлас не предоставя доказателства за това каква част от наблюдаваните промени се дължат на естествената променливост на климата и каква част на индуцираното от човека затопляне“, казва палеоклиматологът Мариано Моралес от Националния Съвет за наука и технологии в Аржентина.

Дългите суши през последните десетилетия са усложнили селскостопанската ситуация в страни като Аржентина, Чили, Уругвай, Парагвай, по-голямата част от Боливия, Южна Бразилия и Перу, категоричен е Моралес. Днес ситуацията е такава, че много национални хранителни системи са застрашени от срив.

Общата картина обаче е разнообразна. Докато Аржентина и Чили са застигнати от тежки суши, то областите в югоизточната част на Южна Америка изпитват необичайно влажно време.

Палеоклиматологът Едуард Кук от Колумбийския университет не се ангажира с твърдението, че това са промени, предизвикани от човека - "съществуват множество естествени променливости, които биха могли да имитират редизвиканите от човека промени в климата", допълва той.

Авторите на атласа се надяват, че данните, получени от дървесните пръстени, ще ни позволят да разберем по-добре дългосрочните климатични промени.

Изследването е публикувано в PNAS.

Източник: Science Alert