„Има работни места само на обитаема планета #2030“ – това послание, зад което стои призивът за екологична и социална справедливост на работници в целия свят, освети фасадата на Министерския съвет във вторник, 12.10, вечерта. С прожекцията активисти на „Грийнпийс“ – България припомниха на правителството отговорността за ясен план за енергийна трансформация с конкретни ангажименти към заетите в сектора и ролята им в бъдещото развитие на въглищните региони в страната.
След десетилетие отричане на действителността и фалшиви обещания за използване на въглища до 2060 г. се очаква България най-накрая да посочи крайна дата за поетапното извеждане на въглищни мощности от експлоатация. В публичното пространство се говори за 2035 г., 2036 г., 2038 г. и дори 2040 г. Но за да овладеем покачването на глобалната температура до 1.5 ℃ и да увеличим шансовете на човечеството да се справи с климатичната криза, е необходимо да трансформираме енергийните системи отвъд въглищната зависимост до 2030 г. Такива са и целите на Парижкото споразумение, по което България е страна, както и тези на Европейския съюз, договорени и с участието на България. Това е и пътят към предвидима икономика и устойчиви работни места в следващите десетилетия.
Снимка: Tihomira Metodieva/ Greenpeace
Крайната дата очертава рамката на сложния процес на енергийна трансформация, чието планиране беше забавено от години бездействие. За да наваксаме, всяко следващо правителство, служебно или редовно, носи отговорността да начертае и следва ясен план.
Той следва да съдържа график за поетапно извеждане на въглищни мощности от енергийния микс до 2030 г., замяната им с възобновяеми енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност в бита и индустрията. Паралелно с него могат да бъдат договорени конкретни социално-икономически мерки като компенсации, преквалификация, условия за устойчива заетост за работещите в сектора. Не на последно място, важно е да се предвиди възстановяване на унищожени от въглищната индустрия терени и усвояването им за алтернативни икономически дейности, което може да бъде обвързано със социалните мерки.
Снимка: Tihomira Metodieva/ Greenpeace
Обещанията за многомилиардни инвестиции в технологии с все още неясно приложение в достатъчен мащаб, като улавянето на въглероден диоксид, или краткосрочно спасяване с други изкопаеми горива като газ следва да бъдат оценявани през перспективата за създаване на дългосрочно устойчива заетост, но чрез ефекта им върху природата и изчерпаемите природни богатства.
„Енергийната трансформация е изключителна възможност да се отхвърлят олигархичните централизирани модели в енергетиката, където замърсяващи производства не само тровят хората, но и ги експлоатират и заключват в омагьосания кръг на феодалната зависимост – хората са принудени да избират между чиста околна среда и прехрана за семействата си,“ коментира Десислава Микова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс“ – България.
Снимка: Tihomira Metodieva/ Greenpeace
Преходът отвъд въглищата е възможност за много населени места, като Перник, Гълъбово, Големо село, Димитровград да поемат глътка чист въздух. От години жителите на тези населени места протестират срещу обгазяването с фини прахови частици, серен диоксид, живак и всички други замърсители, които бълват комините на ТЕЦ „Република“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Марица 3“ – морално и технически остарели съоръжения, собственост на офшорни компании, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, чиято експлоатация продължава далеч отвъд техническия им живот на цената на безскрупулно замърсяване на въздуха и водите пред видимо безсилните български институции.
Друг съществен проблем са дългосрочните договори за изкупуване на енергията на т.нар. американски централи „Ей И Ес - Марица изток 1“ и „КонтурГлобал - Марица изток 3“, които изтичат съответно през 2024 г. и 2026 г. и не е ясно кой би купувал скъпата им енергия на либерализирания пазар. Не на последно място, най-голямата въглищна централа – държавната „ТЕЦ Марица-изток 2“, е на практика в технически фалит с дългове от над 1,5 млрд. лв.
