Швейцарските Алпи са свидетели на безпрецедентно затопляне на пермафроста – вечно замръзналите почви и скали, които обикновено остават под нулата през цялата година. Това показват последните данни на Швейцарската академия на природните науки (Scnat), цитирани от AFP.

Какво представлява пермафростът?

Пермафростът, известен още като вечна замръзналост, е вид земна или скална маса, в която температурата остава под 0°C за период от поне две последователни години. При разтапяне, породено от глобалното затопляне, той става изключително нестабилен, повишавайки риска от свлачища, скални срутвания и ледникови разрушения.

Затопляне с рекордни стойности през 2024 г.

Изследване на Scnat показва, че през хидрологичната 2024 година (от 1 октомври 2023 г. до 30 септември 2024 г.) пермафростът в швейцарските Алпи е достигнал най-високите си температури, откакто се водят измервания. На 23 наблюдавани места се отчита повишение от над 0,8°C на дълбочина 10 метра, с устойчиви температурни рекорди за периода 2014–2025 г.

Според експертите, допълнителен фактор за затоплянето е бил ранният снеговалеж на висока надморска височина през есента на 2023 г., който е действал като изолация и е задържал топлината в земята.

Разрушения и последици за алпийския релеф

Учените свързват затоплянето на пермафроста с разрушаването на алпийското село Блатен, засегнато от скални срутвания, които водят и до разпадане на местен ледник. Това подчертава сериозния риск за инфраструктурата и сигурността в планинските региони.

Швейцария – гореща точка на климатичната криза

В Швейцария пермафростът обхваща около 5% от територията, основно в райони над 2500 метра надморска височина. Заради специфичния алпийски климат, страната е особено уязвима към промените в климата. Средната температура в Швейцария вече е с 2,9°C по-висока от прединдустриалните нива (1871–1900 г.), докато глобалното средно повишение е около 1,3°C.

Хидрологичните 2022, 2023 и 2024 г. влизат в петте най-топли години, измерени в Швейцария от 1864 г. насам – с температури между 1,4°C и 1,9°C над средното за периода 1991–2020 г.

Какво влияе на състоянието на пермафроста?

Развитието на пермафроста зависи най-вече от:

  • температурата на въздуха;

  • интензитета на слънчевото греене;

  • дебелината и продължителността на снежната покривка.

Тези фактори определят дали замръзналата почва ще остане стабилна или ще се размрази – с потенциално разрушителни последици за планинските екосистеми и населени места.