Озоновата дупка достигна най-ниския си максимум от векове насам на 8 септември 2019-а. Озонът, вид неорганична молекула, съществува като огромен слой в стратосферата на нашата планета и е отговорен за абсорбирането на вредното ултравиолетово лъчение на Слънцето. Нивата на озон бяха спаднали до такава тревожна степен през 1986 г., че споразумение, по-известно като Монреалския протокол, прекрати използването на озоноразрушаващи вещества (ODS) по целия свят. Източник: NASA
„Предизвикателството в това проучване беше да докажем нашата хипотеза, че възстановяването на озоновия слой всъщност води до тези промени в атмосферната циркулация и не е просто съвпадение“, каза Банерджи.
Резултатите показали, че докато нарастващите емисиите на CO2 продължават да увеличават циркулацията на повърхността (включително и струйния поток) в посока към полюсите, само озоновите промени могат да обяснят промените в тенденциите на циркулацията на въздуха.
„Идентифицирането на паузата в тенденциите на циркулация, породена от възстановяването на озоновият слой в реални наблюдения, потвърждава за пръв път това, което научната общност отдавна бе предвидила на базата на теоретични проучвания“, казва Джон Фийф, учен от Канада и съавтор на проучването.
Учените обаче са притеснени, че тази тенденция може да бъде прекъсната, тъй като емисиите на въглероден диоксид продължават да са извън контрол и изменението на климата се превръща в основен проблем.
Източник: Nature
