Аралско море е загубило над 90% от площта си, превръщайки се в една от най-сериозните екологични кризи на нашето време. Китай и Узбекистан обединяват усилия за възстановяване на региона чрез устойчиви технологии и солеустойчиви растения.

Аралско море, някога четвъртото по големина езеро в света, продължава да се свива с тревожни темпове, задълбочавайки една от най-тежките екологични катастрофи на съвременната епоха.

Разположено между Казахстан и Узбекистан, морето е изгубило над 90% от първоначалната си площ от 60-те години на XX век. В резултат на това обширни територии са се превърнали в пустинни зони, покрити със солени отлагания. Те са причина за прахови и солни бури, които не само увреждат почвите и биоразнообразието, но имат ефекти, простиращи се далеч извън Централна Азия.

„Една от най-тежките екологични катастрофи в света“ – Бан Ки-мун, бивш генерален секретар на ООН (2010 г.)

Китай и Узбекистан – съюз за екологично възстановяване

В отговор на кризата, учени от Китай и Узбекистан обединяват усилия чрез дългосрочно сътрудничество:

  • съвместни изследователски експедиции

  • възстановяване на почвите

  • въвеждане на водоспестяващи технологии в селското стопанство

През май тази година д-р Ван Пин, водещ изследовател от Института по екология и география в Синцзян (част от Китайската академия на науките), посети град Нукус в Западен Узбекистан. По време на мисията си той и екипът му представиха две стратегически иновации за региона:

  • въвеждане на солеустойчиви растителни видове

  • прилагане на соларни технологии за напояване и торене

Солеустойчиви растения като решение за деградиралата земя

Една от основните цели на проекта е възстановяване на растителното покритие и намаляване на солените бури. За целта са засадени солеустойчиви (халофитни) видове, които могат да виреят в засолена почва:

  • Salicornia europaea (обикновен солерос)

  • Halostachys caspica (каспийски солянокосник)

  • Haloxylon ammodendron (саксаул)

  • Suaeda glauca (синкава суеда)

„Недостигът на вода, засолените почви и липсата на модерни агротехнологии са сериозни предизвикателства пред устойчивото развитие в Централна Азия.“
– д-р Ван Пин

В началото на годината Институтът на Ван достави 1,5 тона семена в Ташкент, като част от създаването на съвместна градина за халофитни растения. Те ще подпомогнат както възстановяването на земята, така и изследванията на местното биоразнообразие.

Соларни технологии: бъдещето на устойчивото напояване

Китайските учени въвеждат иновативни соларни решения, насочени към ефективно използване на водата и поддържане на растителността в региона. В град Муйнак екипът на д-р Ван инсталира капкови напоителни системи, захранвани от фотоволтаични панели. Тази технология гарантира устойчиво напояване, дори при ограничени водни ресурси.

Интелигентно напояване в Нукус: повече добив, по-малко ресурси

В Нукус е внедрена интелигентна соларна система за напояване, използвана при отглеждане на памук. Тя включва:

  • фотоволтаични панели

  • капково напояване с пластмасово мулчиране

  • интелигентно торене чрез автоматично дозиране

Резултати от проекта:

  • утрояване на добива на памук

  • значително намалени разходи за вода и енергия

  • подобрена ефективност на напояването

Заключение: устойчиво бъдеще за Аралския регион

Проектите, реализирани от Китай и Узбекистан, демонстрират как научните иновации и международното сътрудничество могат да се превърнат в реална стратегия срещу екологичните катастрофи. Чрез солеустойчиви растения, соларни технологии и интелигентни системи за напояване, Аралският регион получава нов шанс за възстановяване и устойчиво развитие.