Метеорологията е науката, която изучава всички явления и процеси, развиващи се във въздушната обвивка на нашата планета. Метеорологичното „време“ е моментното състояние на атмосферата – т.е. каква температура, какво налягане, с каква сила и от каква посока духа вятърът и т.н. в настоящето. Климатологията се занимава със средното състояние на „времето“ за различни периоди в исторически план.

През последните години думата климат и производните на нея изрази като климатични промени, климатична криза и други, стават все по-актуални и споменавани в ежедневието ни. Тези термини са широко използвани вече в почти всяка политическа реч и дори става така, че политиците ги използват повече, отколкото самите учени. Причините за това са много. Но за да не става объркване с понятията (както често се случва на редица хора, които не се занимават професионално с метеорология и климатология), по-долу ще можете да прочетете накратко какво означават тези термини, имат ли връзка помежду си и каква е връзката им с „времето“? 

Метеорологията е наука, която се занимава с изучаването на строежа, състава и всички процеси и явления в атмосферата. Атмосферата е газовата обвивка на нашата планета. Състои се от няколко слоя и достига на височина според някои проучвания до към 22 хиляди километра. Самата дума „метеорология“ буквално означава наука за метеорите, като под метеор трябва да разбираме явления случващи се в атмосферата. В по-тесен смисъл, но за сметка на това по-популярен, под метеорология се разбира наука за времето.

А какво е „времето“? Времето в метеорологичен аспект е състоянието на атмосферата за определен период включващ кратък изминал момент, настоящ момент и няколко дни до две седмици в бъдеще. Най-честите състояния на атмосферата, с които ние се сблъскваме ежедневно, са температурата на въздуха, валежите, атмосферното налягане, вятърът, относителната и абсолютната влажност и други. Всъщност тези явления и състояния на атмосферата са направили впечатление на хората и в древността, но истински тласък в развитието на науката за времето се наблюдава през XVII в. Тогава са изобретени и първите метеорологични точни уреди: термометърът от Галилео Галилей през 1597 г. и барометърът от Торичели през 1643 г. Както всички забелязваме, времето, т.е. състоянието на атмосферата, се изменя непрекъснато, но за по-продължителен период, в който и да е географски район, се забелязват повтарящи се типове „време“. Те вече характеризират климата на това място – т.е. в сравнение с „времето“, „климатът“ има много по-устойчив характер. Затова и по-популярното определение за климата е  „многогодишен режим на времето, характерен за даден район, в зависимост от географските му особености.“ 

В исторически план, понятието „климат“ води своето начало сред древногръцките учени и означава „наклон“, т.е. наклонът на слънчевите лъчи спрямо земната повърхност. В съвременен аспект за основоположник на климатологията се приема австрийският метеоролог Юлиус фон Хан, който в края на XIX в. дава следното определение за климата: „Под климат ние разбираме съвкупността на метеорологичните явления, характеризиращи средното състояние на атмосферата, в което и да е място от земната повърхност. Това, което назоваваме като време, е само фаза, единичен акт в последователността на явленията, пълният ход на които, повече или по-малко е еднообразно от година в година, съставя климата на даденото място. Климат – това е съвкупност от времена (метеорологични) за по-голям или по-малък отрязък от време в тяхната обичайна проява в едно или друго време на годината“. 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7c/Julius_von_Hann.jpg

Юлиус фон Хан (Снимка източник)

С това изчерпателно дефиниране на климата, с което се съгласяват и повечето съвременни учени, много добре се илюстрира, че климатът и времето са взаимно свързани. Все пак трябва да се уточни, че в метеорологията времето се разглежда повече във физически аспект, като се набляга на физични закони за осъществяване на даден процес, докато в климатологията надделява повече географският аспект. 

При изясняване на движещите механизми за формиране на климата, съвременната климатология не включва само атмосферата като обект на разглеждане. Пълната климатична система включва следните компоненти: атмосфера, океан, ледена обвивка, подстилаща повърхност и биомаса. Закономерностите на климата могат да се разберат, само ако се спазват общите закономерности, на които се подчиняват физичните процеси в атмосферата. А както разбрахме по-горе, тези процеси се изучават от науката метеорология. Т.е. климатологията е възникнала като неин клон, но постепенно се е отделила в самостоятелна наука, тясно свързана с геофизичните науки. Няма как да не се спомене, че метеорологията и климатологията за своите научни цели ползват една и съща база данни – получени от наземната метеорологична мрежа, от аерологични сондажи или сателитни наблюдения. Спокойно можем да кажем, че „времето“ прави най-силната връзка между метеорологията и климатологията. Същевременно климатологията е важна географска наука, тъй като изучава климата – една от основните географски характеристики на всеки отделен регион и на Земята като цяло.

Автор: Симеон Матев / Климатека

В публикацията са използвани материали от: 

  1. „Обща климатология“, Б. Векилска, 2004.
  2. „Климат на България“, Димитър Топлийски, 2006.
  3. „Обща Метеорология“, Любомир Кръстанов, Стойчо Панчев и Васил Андреев, 1978.