Учени датираха ледено ядро, извлечено от Антарктика, на около 5 млн. години. Благодарение на него те ще могат да изучат атмосферата на древната Земя.

Изследването е публикувано в научното издание The Cryosphere. В него авторите обясняват, че ледът е датиран от епохата на плиоцена, когато световните температури и нивата на въглероден диоксид били по-високи от днешните.

Като анализират климатичните условия в далечното минало, учените могат да направят информирани прогнози за начина, по който околната среда вероятно ще се промени за в бъдеще. Поради тази причина изследователите извличат регулярно ядра от ледените покривки в източната част на Антарктика с надеждата да открият въздушни мехурчета, които са останали в плен на леда в продължение на милиони години.

„Най-старият лед, с който сме се добивали от най-дебелите части на антарктическите ледени покривки обаче, е на 800 000 години“, казват авторите.

„Липсата на лед, който е по-стар от 1 млн. години, ограничава сериозно нашите преки палеоклиматични данни и създава несигурност в случаите, когато моделираме бъдещите климатични прогнози, които включват моделирана конфигурация на антарктическата ледена покривка от миналото“, допълват още те.

Учените проявяват особено голям интерес към проби от епохата на плиоцена, която се възприема за аналог на сегашното антропогенно затопляне. В желанието си да открият точно такава, те решават да прокопаят леда в долината Онг, разположена в Трансатлантическите планини. Смята се, че тук ледът е по-стар от ледените покривки в източната част на Антарктика.

След като се сдобива с ледено ядро, богато на допълнителни останки и с дължина 944 см, екипът анализира концентрацията на космогенните нуклиди в скалистите отломки, за да определи възрастта на пробата. Космогенните нуклиди представляват редки изотопи, образувани от космическите лъчи, които си взаимодействат с повърхностните скали. Те могат да бъдат използвани, за да се изчисли времето, за което материалът е бил заровен.

Резултатите показват, че леденото ядро съдържа два отделни пласта, като по-младият е на 2,95 млн. години. Под него е открит по-стара секция от леда, датирана между 4,3 и 5,1 млн. години.

„Възрастите, за които се споменава тук, съвпадат с епохата на плиоцена“, пишат авторите на изследването.

По-конкретно, двата пласта съответстват на глобалните заледявания, едно от които настъпва в началото на плиоцена (преди около 4,8 до 4,9 млн. години), докато другото – в късния плиоцен (преди около 3,3 млн. години).

Последното събитие е последвано от период, в който световните температури надвишават днешните. Ето защо учените биха искали да изучат земната атмосфера от тази епоха. По този начин те ще се сдобият с ценна информация, свързана с начина, по който повишаващите се емисии и температури ще повлияят потенциално на планетата през идните години.

За да се сдобият с подобна информация, най-напред изследователите ще трябва да извършат по-задълбочен анализ на леденото ядро. Те обаче допълват, че първоначалните им открития потвърждават периодите на двете ледникови събития през плиоцена.

„Взети заедно нашите резултати показват, че континенталната ледена покривка е напредвала в долината Онг многократно. Съществуват доказателства за най-малко две подобни събития – преди 2,95 млн. и 4,3-5,1 млн. години“, пишат те.

Източник: IFLScience