Администрацията на Тръмп “изчегъртва” климатичната наука в САЩ

• Администрацията на Тръмп ограничава обхвата, съкращава щата на учени, орязва федералното финансиране и спира оповестяването на проучвания и данни, свързани с антропогенното изменение на климата.
• Активното потискане на климатичната наука е част от по-широк подход на администрацията, чийто приоритет е да бъдат възпрепятствани научни изследвания, които тя счита за идеологически насочени.
• Засегнати са ключови административни звена и научни институции. Стотици климатични учени и метеоролози са освободени или заставени да спрат работата си. Европейски учени се въздържат от пътувания до конференции в САЩ. Започва и “изтичане на мозъци”, а Европа опитва да привлече американски учени.
• Застрашени са базови изследвания на атмосферата като пускането на метеорологични балони и полетите в сърцето на урагани, мониторинга на наводнения и суши, както и на причинените от тях многомилиардни щети.
• Спряно е финансирането на важни проучвания на ефекти от промените в климата, включително здравни ефекти върху най-уязвимите хора, както и общите въздействия върху всички сектори на икономиката.
• Случващото се в САЩ доказва нуждата от силна подкрепа за свободата на научните изследвания, включително в България. Въпреки че науката за климата често попада в епицентъра на идеологически дебати за развитието на икономиката, тя не трябва да става тяхна жертва.

Научните изследвания относно причиненото от човека (антропогенно) изменение на климата представляват една от най-мащабните и бързо развиващите се сфери на науката. Полето на изследвания се простира на всички континенти, в дълбините на океана, сред простора на космоса и далеч назад в геоложкото минало. Постигнат е широк консенсус сред учените, че човечеството и неговите емисии на парникови газове са основният причинител на наблюдаваното глобално затопляне и дестабилизиране на климата.

Почти няма научен институт или университет, който да не се занимава с някакъв аспект на климатичните промени – бил той свързан с физиката на парниковия ефект, моделиране на емисиите на парникови газове и промените в системите на Земята, очакваните икономически и социални въздействия, или необходимите секторни мерки за смекчаване и адаптация.

На този фон не е чудно, че широкообхватните изследвания, които често съдържат предупреждения и препоръки за ограничаване на растящите емисии, създават врагове. Противопоставянето е изнесено извън научния дискурс и включва остри идеологически сблъсъци по оста растеж-устойчивост, дезинформационни кампании, директни заплахи, тормоз и очерняне на климатични учени, както и отчетливо позициониране на темата в репертоара на антинаучния популизъм.

Доскоро дискредитирането на научния консенсус и репутацията на отделни учени беше фокус предимно на лобита, свързани с фосилните горива, популистки политици и идеолози на неограничения пазар.

От януари т.г., обаче, сме свидетели на нова мащабна кампания срещу науката за климата, водена от администрацията на Доналд Тръмп.

Антинаучните действия, предприети от новата администрация на САЩ, включват елиминиране или драстично орязване на бюджетите за научни изследвания, преустановяване на събиране на ключови данни и достъп до информация, съкращения на учените в институциите, спиране на партньорства с университети и институти и целенасочено възпрепятстване на международното научно сътрудничество.

Причината за атаките на Тръмп и назначените от него администратори срещу климатичната наука се коренят в ненавистта му към зеления енергиен преход, иницииран от научнообоснованата нужда от ограничаване на емисиите от парникови газове.

Още на първия ден от встъпването си в длъжност, Тръмп подписа указ за “извънредно положение в областта на енергетиката”, който формализира политиката на администрацията му за ударно увеличение на добива и преработването на изкопаеми горива и критични минерали. Макар да не споменава думата “климат” нито веднъж, указът е съзнателна имитация на приетите в над 40 държави и над 2300 територии на самоуправление декларации за “извънредно положение в областта на климата”, много от които призовават за намаляване на емисиите от фосилни горива.

Към месец май т.г., администрацията е внесла за одобрение от Конгреса на САЩ предложения за гигантски съкращения на бюджети на основните научни институции като Националната научна фондация (NSF), където се очаква намаление на годишния бюджет с 55% или 5 млрд. долара. Съкращения с около 1,5 млрд. долара, основно свързани с приложните изследвания в областта на възобновяемата енергия, са предложени и за Департаментите по енергетика и селско стопанство (Таблица 1). Основен проблем е, че наред с орязването на парите за енергия от възобновяеми източници, мониторинг и ограничаване на емисиите от изкопаеми горива, и свързани области, бюджетните съкращения и новите административни ограничения атакуват и фундаменталните изследвания на климата и промените в него.

Институция	Намаление на прогнозиран бюджет ‘26 спрямо ‘25 ($)	Намаление (%)
NOAA	485 млн.	≈75%
NASA (наука)	1.16 млрд.	53%
NIH	18 млрд.	37%
NSF	5 млрд.	55%
USGS	564 млн.	35%
EPA (проучвания и развитие)	235 млн.	46%
CDC	3.6 млрд.	39%
DOE (наука)	1.15 млрд.	14%
USDA (изследвания)	400 млн.	33%

Таблица 1: Намаление на прогнозиран бюджет ‘26 спрямо ‘25 ($).Източници: сп. Science, април ‘25, май ‘25. Забележка: В някои случаи бюджетът за наука е част от общия бюджет на институцията. Данните са базирани на представени бюджетни предложения и вътрешни документи на институциите.

Много от конкретните действия в ущърб на научните изследвания за климата в първите 100 дни от администрацията на Тръмп (от 20 януари до 30 април т.г.) бяха насочени към подкопаване на научните устои на 3 от федералните институции с най-важна роля:

NOAA – Националната администрация за океански и атмосферни изследвания;
NWS – Национална метеорологична служба, която е подчинена на NOAA;
NASA – Националната администрация по въздухоплаване и изследване на космоса.

Сериозно засегнати са както щата и бюджетите на тези институции, така и събираните от тях данни и подкрепяните многобройни изследвания, включващи външни учени и подизпълнители.

Броени дни след встъпването в длъжност на Тръмп започна масово потулване на съдържание, свързано с промените в климата, от уеб страниците на американската администрация. Изтече информация за спиране на бюджета за информационна поддръжка на бази с научни данни на NOAA. Това би направило недостъпни много от данните от американски спътникови наблюдения на атмосферата и леда на планетата, събирани от 1979 г. насам. В отговор на това, група европейски институти, подкрепени от учени-доброволци от ЕС и Канада, започнаха сътрудничество за ежедневно сваляне и бекъп на огромните масиви данни.

През март научната общност бе шокирана от новина, че се обмисля затваряне на климатичната обсерватория Мауна Лоа – най-емблематичната локация за измерване на парникови газове в света. Тя функционира от 1958 г. и е дала на човечеството най-продължителния запис на непрестанно нарастване на концентрацията на въглероден диоксид (CO₂) в атмосферата – известната крива на Чарлз Кийлинг.

Фигура 1: Кривата на Кийлинг – непрекъснати измервания на концентрациите на CO₂ в атмосферата от обсерваторията на Мауна Лоа, *на сайта на NOAA*.

Въпреки че продължава работата си, дългосрочният наем на локацията на обсерваторията е под въпрос поради предстоящите бюджетни съкращения.

NOAA ще преустанови проучванията и проследяването на разходите, свързани с т.нар. “бедствия за милиарди долари” като урагани и горски пожари, според данни от 8 май. От 1980 г. до днес агенцията е проследила 403 такива събития като рекордите от 28 и 27 екстремни явления за година са поставени пред 2023 и 2024 г. Само ураганите ”Хелен” и “Милтън” през 2024 г. причиниха щети за над 113 милиарда долара, в допълнение към 250 жертви, по данни на NOAA. Сега властите, учените и застрахователите ще останат без надеждни данни за щетите от бъдещи бедствия, а политиките за ограничаването им, ще се правят “на сляпо”.

Парите за наука в NASA в прогнозния бюджет за 2026 г. се очаква да намалеят с 53%

NASA вече разпореди спирането на научни проекти за ограничаване на подкрепата за “многообразие, равнопоставеност и приобщаване” (DEI), съгласно новата политика на Тръмп. Според сп. New Scientist, част от спрените проекти са насочени към изследването на въздействията от климатичните промени върху уязвими и маргинализирани групи. Те включват проект на Масачузетския технологичен институт (MIT) за спътниково измерване на ефекта от горещите вълни, наводненията и замърсяването на въздуха върху затворите и проект на Университета на Оклахома за изработване на дигитален близнак на земите на коренното население на щата, засегнати от наводнения.

Рязане на бюджети за наука за климата с тежки последици се случва и в Националния институт по здравеопазването на САЩ (NIH). Вътрешни документи на NIH, осветлени от ProPublicа, разкриват взето решение за преустановяване на нови изследвания за въздействията на климатичните промени върху човешкото здраве. Отново аргументирано основно с политиката по DEI, решението касае стотици проекти, изучаващи здравни ефекти от горещини, суши, пожари и вектори на болести върху най-уязвимите, като например страдащите от бъбречна недостатъчност и сърдечни проблеми, възрастни хора с деменция и HIV-позитивни. За 2023 и 2024 г. NIH е получавала по около 40 млн. долара по програмата за климатични промени и здраве, като средствата са били одобрени от Конгреса на САЩ.

Освобождаването на учени вече започна

В края на февруари по инициатива на неформалния Департамент за ефективност на правителството (DOGE), бяха съкратени над 800 служители на NOAA, използвайки вратичка за елиминиране на работещите там, които са в изпитателен срок или са наскоро повишени. Съкращенията не подминаха дори инженерите, рискуващи живота си в провеждането на измервателни полети в сърцето на ураганите в Залива на Мексико (преименуван на Заливът на Америка според куриозен указ, подписан от Доналд Тръмп). Въпреки че някои от ключовите позиции като “ловците на урагани” са върнати на работа, през март е приведен план за съкращаването на още близо 1000 служители, като се цели общо намаляване на щата на NOAA с поне 20%.

Един от съкратените служители на NOAA, Том ди Либерто, сподели пред BBC усещането, което е изпитал, след като е получил общия имейл, че е освободен:

“Трудно ми е да наблюдавам начина, по който бива атакувана науката и труда на моите колеги… щетите от бедствия ще са повече, отколкото ще бъдат спестени от съкращенията.”

Атмосферните наблюдения по-близо до повърхността на планетата също станаха жертва на намаленията на щата на NOAA и подчинената ѝ Национална метеорологична служба (NWS), където бе съкратен около 10% от персонала. Към края на март поне 10 подразделения на NWS са спрели редовното пускане на метеорологични балони поради липса на персонал. Според експерти местните прогнози може да са до 15% по-неточни поради отсъствието на радиосонди в различни райони на САЩ. Наблюденията имат значение и за точността на глобалните модели и прогнозите на времето в целия свят.

Фигура 2: Метеорологичен балон/радиосонда, в подготовка за пускане от обновения аерологичен павилион на НИМХ в София, където от март т.г. се възобнови пускането на балони 2 пъти в денонощието. Така българските синоптици вече имат по-точни данни за своите прогнози. Източник: Личен архив на автора.

Пет бивши директора на NWS изпратиха писмо, в което споделят тревогите си от съкращенията, направени преди началото на активния сезон на екстремни явления като урагани, торнада и горски пожари, където метеоролозите от NWS имат активна роля. Според бившите директори, съкращенията поставят под риск човешки животи:

“Най-големият ни кошмар е, че в бюрата за метеорологични прогнози ще има толкова малко персонал, че ще се стигне до ненужни човешки жертви. Самолетите не могат да летят без метеорологични наблюдения и прогнози; корабите, прекосяващи океаните, разчитат на прогнозите за бури, за да избегнат открито море; земеделските производители разчитат на сезонните прогнози, за да засадят и приберат реколтата, която ни храни.”

“Метлата на DOGE” не подмина и Геологическия институт на САЩ (USGS). В началото на май стана ясно, че ще бъдат затворени 25 центъра за мониторинг на водите като сред тях са ключовите функции на центровете, които следят общото количество и качество на водите, измерването на нивата на реките и общо издаване на предупреждение за наводнения и преливане на язовири, заедно с NWS. Центровете, които ще бъдат затворени, следят и дългосрочните условия за суша, например в щата Юта, където в момента 77% от територията е под условия на суша.

Не става въпрос само за съкращаване на разходи от заплати, тъй като от постовете и задачите си биват освобождавани и учени на неплатени позиции.

На 28 април над 100 учени, работещи безвъзмездно по следващата Национална климатична оценка на САЩ (NCA), бяха уведомени от администрацията, че трудът им няма да бъде продължен. Докладът, възложен от Конгреса, е ключов за оценка на климатичните рискове и информиране на политиките. Не е ясно дали работата по оценката ще бъде възобновена с други експерти. За момента липсва политическа воля или обществен натиск това да се случи.

Атаките се пренесоха в сферата на международното научно сътрудничество.

През февруари администрацията на Тръмп нареди на американската делегация да пропусне сесията на IPCC – научния орган към Рамковата конвенция по изменение на климата, познат като Междуправителствен панел по изменение на климата. 62-ата сесия на IPCC в Ханджоу, Китай – първата след като IPCC заседава в София миналата година, имаше за цел да уточни сроковете и съдържанието на следващия оценъчен доклад, очакван през 2027 – 2029 г. – най-важната научна разработка в областта на промените в климата на международно ниво.

Отсъствието на научните делегати от САЩ вся огромен хаос в сесията, тъй като главният климатичен учен на NASA д-р Катарин Калвин бе съпредседател на IPCC и ръководител на изключително важната Работна група III, работеща по решения за смекчаване. Д-р Калвин бе една от 20 съкратени служители на NASA през март, с което администраторите на Тръмп поставиха извън всякакво съмнение целите на своите действия.

Спирането на научни грантове предоставяни от агенцията към учени в американски академични институции – около 70 милиона долара годишно само от бюджета на NOAA ще се отрази на много международни научни проекти с американско участие, разчитащи на тези средства.

Учени, които посещават научни конференции в САЩ споделят опасения, че ще бъдат разпитвани и дори задържани от имиграционните власти. Студенти и докторанти от други държави не желаят да напускат САЩ от страх дали ще бъдат допуснати отново, докато други (например от Китай) са съветвани да спрат или да не започват образование и изследователска работа там.

Всичко това създава предпоставки за “изтичане на мозъци” от институции и академични институти към държави, предлагащи повече независимост, по-голямо финансиране и по-малко административни пречки пред учените и специалистите от всички сфери.

Европа вече се възползва – Европейската комисия и Франция стартираха инициативата “Избери Европа за наука”. Норвегия също създаде фонд за привличането на изследователи от Америка.

*Фигура 3. Визия на новата кампания. Източник: Европейската комисия в* *социалните мрежи*.

Какъв е отговорът на учените?

Науката за климата не е изолиран случай – на атаки са подложени американски учени и в други области като епидемиологията, фармацевтиката и опазването на общественото здраве. В писмо от март, подписано от повече от 1900 учени, членове на Националните академии на науките, медицината и инженерното дело в САЩ, се посочва, че:

“Търсенето на истината – мисията на науката – изисква от учените свободно да изследват нови въпроси и да съобщават своите открития честно, независимо от специални интереси. Администрацията се занимава с цензура, унищожавайки тази независимост. Тя използва указа и финансови заплахи, за да манипулира кои проучвания се финансират или публикуват, как се съобщават резултатите и до кои данни и резултати от изследванията има достъп обществеността. Администрацията блокира изследвания по теми, които смята за неприемливи, като например изменението на климата, или които дават резултати, които не ѝ харесват, по теми, вариращи от безопасността на ваксините до икономическите тенденции.”

Какви уроци може да извлечем за България?

Случващото се с науката и по-специално науката за климата в САЩ е безпрецедентно и много опасно. Възможно е и у нас политическият популизъм да надделее над здравия разум и да чуем призиви за ограничаване на средства, щатове и проекти, или поставяне на климата под въпрос като важно поле за научни изследвания.

За щастие научната общност у нас се ползва с високо обществено доверие, а институции като НИМХ, ИИКАВ към БАН и университетски програми с фокус върху различните аспекти на климатичните промени във водещите българските университети набират популярност като поле за образование и кариерно развитие, въпреки ниското заплащане на учените.

Уви, и в България сме свидетели на декларации в защита на учени, работещи за разбирането на климата и времето, провокирани от напълно недопустими инциденти, застрашаващи тяхната сигурност. Да се надяваме, че общественото обединение и консенсус в защита на учените ще продължи.

Още много може да се направи в подкрепа на науката за климата в България:

Необходимо е обогатяване на данните от измервания и моделите, и изготвянето на нови методологии и подходи за оценка на климатичните рискове и възможни решения за България;
Нужна е обобщена и достъпна за взимащите решения институции и широката общественост информация за състоянието на климата у нас, например регулярни доклади по подобие на американския NCA, които да надградят издадения през 2023 г. от НИМХ обзорен експертен доклад;
Този научен принос трябва да бъде приеман изключително сериозно от българските институции – например посредством включване на повече учени и изследователи в Националния експертен съвет по изменение на климата (НЕСИК) към МОСВ, чието рестартиране се очаква тази година;
Щатните бройки за учени и изследователи в българските институции и академичните институти трябва да бъдат защитени и допълвани, като бъдат осигурени добри условия на труд и достойно възнаграждение;
Изключително важно е участието на български учени в престижни и мултидисциплинарни европейски проекти, включващи изучаването на взаимовръзката между климата, икономиката и екосистемите;
Трябва допълнително да се насърчи растящият интерес на български изследователи към участие в работата на IPCC. Български институти и учени биха могли да участват и в бъдещи състави на Европейския научен съвет по изменение на климата (ESABCC).

Пътят на човечеството е път на опита и грешките, а науката е челник, който осветява този път. Ако си позволим да го изключим, ще се лутаме в тъмнина.

Атаките срещу климатичната наука в САЩ в цифри

Бюджет:

Националната администрация за океански и атмосферни изследвания (NOAA) – 75% намаление на прогнозния бюджет за наука за 2026 г., спрямо 2025 г., включително спиране на научни грантове по програмата за изследване на климата от около $70 млн. годишно;
Националната администрация по въздухоплаване и изследване на космоса (NASA) – 53% намаление на прогнозния бюджет за парите за наука за 2026 г., спрямо 2025 г.;
Национален институт по здравеопазване (NIH) – преустановяване на финансирането за нови проекти по климат и здраве. Програма с бюджет от около $40 млн. годишно е прекратена;
Геоложки институт (USGS) – съкращение на бюджета с около 35% и закриване на програмите за екосистемни проучвания, включително свързани с климатичните промени;
Агенция за опазване на околната среда (EPA) – общо съкращение на бюджета: -55%, за научни изследвания: – 46%, и на научноизследователския персонал: -75%; Премахване на Програмата за защита на атмосферата, задължаваща американски компании в някои сектори да докладват емисиите си на парникови газове.

Съкращения учени:

NOAA – цел: – 20% съкращения; 800 служители съкратени в началото на 2025 г., план за допълнителни около 1000 съкращения. Прекратени са програми за научни изследвания, наблюдения, спътникови анализи
Национална метеорологична служба (NWS) – съкратен около 10% от персонала. Поне 10 подразделения са спрели редовното пускане на метеорологични балони поради липса на персонал, което според експерти води до 15% по-неточни прогнози.
USGS – ще бъдат затворени 25 центъра за мониторинг на води, наводнения и суши на територията на САЩ, като не е ясно колко служители в тях ще бъдат преназначени.
Национална климатична оценка (National climate assessment NCA) – над 100 учени, работещи безвъзмездно по следващия доклад, са освободени.
NASA – Съкращения на около 20 ключови научни позиции, включително главен учен, съпредседател на IPCC

Източници: сп. Science, април ‘25, май ‘25. Забележка: В някои случаи бюджетът за наука е част от общия бюджет на институцията. Данните са базирани на представени бюджетни предложения и вътрешни документи на институциите.

Автор: Апостол Дянков / Климатека

Апостол Дянков е автор в Климатека. Завършил е бакалавърска степен по „Икономика на околната среда“ в Oberlin College и магистратура по специалност „Зелена икономика“ в Bournemouth University. Работил е като съветник на министъра на околната среда и водите и в Главна дирекция „Политика по изменение на климата“ в МОСВ, и е ръководил програма „Климат и енергия“ на WWF България. Участвал е в международните преговори за климата и организацията на домакинството на 61-ата сесия на научния орган по изменението на климата на ООН – IPCC.

В публикацията са използвани материали от: