Попадането на различни видове растения в категорията на критично застрашените и намаляването на броя индивиди е пряко следствие от наличието на климатични промени.

Темата, свързана с изчезването на видове, придобива все по-голяма известност в съвременността, а учените са единни – в момента ставаме свидетели на шестото масово измиране в цялата земна история. Причините за това са разнообразни по характер, а сред водещите напоследък се явяват и климатичните промени.

Засушаванията и повишаването на средните температури на планетата довеждат до промяна в условията на средата, което довежда до изменения в характера на местообитанията и така тези видове, които не могат да се приспособят, преминават в упадък.

Подобни събития водят до необходимост от единен орган, който да следи за развитието на проблема. Именно така е създаден Международен съюз за защита на природата и природните ресурси (International Union for Conservation of Nature, IUCN) – организация със световно значение, която започва да придобива все по-голямо влияние в съвременното общество. Това е най-изчерпателният информационен източник, свързан със световния консервационен статут на растенията, гъбите и животните, като в него се публикуват данни за състоянието на видовете, организирани в няколко категории:

- „изчезнал (EX) – extinct“ – последният индивид от даден вид е изчезнал;

- „изчезнал в дивата природа (EW) – extinct in the wild“ – вид, за който е известно, че съществува в култивирана среда или в плен;

- „регионално изчезнал (RE) – regionally extinct” – вид, който е изчезнал в даден регион;

- „критично застрашен (CR) – critically endangered“ – налице е изключително висок риск от изчезване на даден вид в дивата природа;

- „застрашен (EN) – endangered” – съществува много висок риск от изчезване;

- „уязвим (VU) – vulnerable“ – има висок риск от изчезване;

- „почти застрашен (NT) – nearly threatened“ – видът е близо до включването в някоя от категориите;

- „слабо засегнат (LC) – least concern“ – засега видът не попада в някоя от категориите;

- „с недостатъчно данни (DD) – data deficient“ – няма достатъчно информация за оценка на вида;

- „неоценяван (NE) – not evaluated“ – видът все още не е изследван според съставените критерии;

- „неприложими (NA) – Not Applicable“ – вид, който не отговаря на условията за оценка на регионално ниво.

Тук ще бъдат засегнати няколко различни вида растения от категорията „критично застрашени“, като информацията за тях е получена от Червения списък на Международния съюз за защита на природата. Основна причина за настоящите бързи темпове, с които изчезват, са именно климатичните промени.

Първият засегнат вид е дагестанският асплениум (Asplenium daghestanicum H.Christ.), който попада в семейство Изтравничеви. Видът е ендемичен (срещащ се единствено там) за Република Дагестан, Руската федерация, и от него са останали между 1500-2000 индивида. Сред причините за това са измененията в неговото влажно, скалисто местообитание, породени от климатичните промени, водещи до зачестяването на екстремните метеорологични явления.

Видът Apium bermejoi L.Llorens попада в семейство Сенникоцветни и е ендемичен за Балеарските острови. Среща се в североизточната част на о. Менорка, а неговата популация е силно намаляла заради промените в климата, довеждащи до зачестяване на засушаванията в местообитанието му.

Apium bermejoi L.Llorens (Автор: Jardí Botànic de Barcelona)
(Източник)

Arenaria nevadensis Boiss. & Reuter е част от семейство Карамфилови и е ендемичен таксон за планината Сиера Невада, разположена в южната част на Кралство Испания. Видът е едногодишен терофит (вид, който бързо завършва жизнения си цикъл и преживява неблагоприятния сезон под формата на семена), което е уникално за върховете на Сиера Невада. Понастоящем, от него са останали 2533 екземпляра – заплахите за тях са от естествен характер, като водещи са климатичните изменения. Именно те са причината за появата на засушавания, които се отразяват негативно върху популацията на вида.

Аджарската метличина или Psephellus adjaricus (Albov) Grossh. е част от семейство Сложноцветни и представлява грузински ендемит.  Най-голямата заплаха за нея са промените в климата, засягащи алпийските ливади, в които расте и зачестяването на екстремните метеорологични явления.

Silene chustupica Nersesian e ендемичен вид за Република Армения и е част от флористичния регион Зангезур. Честите засушавания и появата на екстремни температури са главните причини за намаляването на броя на индивидите в уязвимите, открити местообитания.

Детелината на Бобров (Trifolium bobrovii Khalilov) е ендемит, разпространен на територията на Република Азербайджан, като се среща в района на връх Сари-Баба, Голям Кавказ. Многогодишният вид е застрашен от прекомерната паша и повишаването на честотата на високите температури, които оказват отрицателно въздействие върху тревното му местообитание.

Дървесният вид Bruguiera hainesii C.G.Rogers е разпространен в Република Сингапур, Федерация Малайзия, Република Индонезия и Папуа Нова Гвинея и представлява част от мангровите екосистеми. Те са силно зависими от нивата на приливите, които определят видовото зониране. Съвременните климатични промени водят до повишаване на нивото на океаните, което води до изменения в степента на соленост и действието на вълните. Тези промени в средата заплашват конкретния таксон (вид) и ще принудят видовете като него да търсят нови екологични ниши.

Potentilla seidlitziana Bien. e ендемичен вид за Република Армения и представлява елемент от Арагацкия флористичен регион. Също така видът е част от Гегамския флористичен регион, срещайки се на връх Аг-Даг. Застрашаването му е в следствие на прекомерната паша и климатичните промени, водещи до повишаването на температурите, което оказва отрицателно влияние върху скалистите местообитания.

Veronica allahuekberensis A.Ozturk е ендемичен вид за североизточната част на Анадола, вилает Ерзурум, Република Турция и е част от ирано-туранския елемент, който е негативно повлиян от климатичните промени и екстремното време до което може да доведат те.

Garnotia sechellensis C.E.Hubb. & Summerh. е ендемичен вид за Република Сейшели и по-специално за о. Мае и о. Силует, силно заплашен от климатичните промени, които водят до зачестяване на засушаванията в горското му местообитание и от инвазията на чуждоземни видове.

Синайската иглика (Primula boveana Decne ex Duby) расте в националния парк „Протекторат на Св. Катерина“ в Синайската планина на територията на Арабска република Египет. Кръстена е в чест на люксембургския ботаник Н. Бове, който е сред първите ботаници, изучавали флората на Синайския полуостров. Продължителните суши, неравномерното количество валежи и опасността от наводнения са сред големите заплахи за този вид, довели до намаляване на популацията му на критичните 165 екземпляра.

Myriogramme kylinii W.R.Taylor е ендемичен вид за островите Санта Крус и Изабела от Галапагоските острови. Зачестяването на екстремалните температури са причина за намаляването на броя на индивидите.

Laurencia oppositocladia W.R.Taylor също е ендемичен вид за Галапагоските острови и по-точно за островите Флореана, Изабела и Фернандина. Крайбрежните му местообитания са силно застрашени от температурните аномалии, породени от климатичните промени.

Copiapoa ahremephiana N.P.Taylor & G.J.Charles е критично застрашен ендемичен чилийски вид, растящ в долината Ботиха. Отрицателно въздействие имат климатичните промени, които са особено засилени по крайбрежните хълмове (лома костера), където видът расте в екстремно сухи местообитания. Те водят до зачестяване на засушаванията, което се отразява пагубно върху видовата популация.

Agathis montana de Laub. е ендемичен вид за връх Мон Пание, о. Нова Каледония. „Пазителят и защитникът на горите“ , както го наричат местните жители, е със силно намаляла популация, включително и заради промените в климата. Повишените температури в района водят до промяна в микроклиматичните условия, изразяваща се в намаляване на влажността.

Agathis sp. (Автор: Kahuroa)
(Източник)

Но защо в крайна сметка трябва да ни интересува изчезването на разни видове растения, разположени на огромно разстояние от нас? Отговорът на този въпрос е предмет на друга статия, а тук ще бъдат представени само някои ключови ползи от растенията, защото друго не би могло да ни убеди, че те са ценни за нас.

Всеки един от гореспоменатите таксони е част от генофонда (биоразнообразието) на планетата. Изчезвайки, той отнася със себе си и това, което добавя към биоразнообразието на планетата. Растенията предоставят редица незаменими екосистемни услуги: играят основна роля в създаването на въздуха, който дишаме и в пречистването му, представляват важни биоиндикатори, а многообразието им е ключово за „здравето“ на екосистемите. Освен това съществуват редица техни приложения, които имат място в нашия живот. Екстракти от тях се използват за направата на лекарства, козметични продукти или просто представляват един чисто прозаичен момент от ежедневието ни – служат ни за орнаментни цели. Със загубата на който и да е вид растение поради климатичните промени, ние рискуваме да се лишим от част от богатството, което еволюцията ни е предоставила и това не бива да бъде подминато с лека ръка.

Автор: Борислав Григоров; източник: Климатека

Борислав Григоров е главен асистент в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е бакалавър „География и биология“ към Биологическия факултет на СУ, магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“ и докторантура в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор е на над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания и съм представял доклади в страната и в чужбина.