От горещите вълни до трапезата ни: как Ел Ниньо засяга България?
Едно климатично явление в Тихия океан може да увеличи рисковете за земеделието, здравето и семейния бюджет през 2027 г.
• Развиващото се Ел Ниньо вероятно ще е най-силното за последните поне 150 години, с пик през декември и януари и последствия през цялата 2027 г.
• 2027 г. се очаква да е най-горещата година в историята на измерванията, като глобалната температура временно ще достигне 1,7-1,8°C над прединдустриалното ниво.
• Оризът, пшеницата, захарта, кафето и олиото са сред най-уязвимите суровини заради риска от суши, наводнения и загуба на реколти в големи земеделски региони.
• Храните на международните пазари могат да поскъпнат с общо около 18% през 2026-2027 г. под влияние на множество фактори.
• За България рискът е в поскъпването на храните, а не толкова в недостига им. Ценовият натиск може да се усети със закъснение и да продължи през 2028 г.
• Опасните горещи вълни, горещ купол, сушите и трудно овладяемите горски пожари са сред най-сериозните климатични рискове за България. Страната остава недостатъчно подготвена за тях.
По-скъп хляб, ориз и олио, нов натиск върху семейните бюджети и опасно горещо лято. Това са част от рисковете, които може да донесе 2027 г. Причината е на хиляди километри от България, в Тихия океан, където в момента се развива едно от най-силните проявления на Ел Ниньо за последните поне 150 години. Причинените суши и наводнения в големи земеделски региони вероятно ще засегнат ключови реколти и ще повишат цените на храните по света, включително и у нас.
Очаква се явлението да достигне своя пик през декември или януари, а последствията да се усещат месеци по-късно. 2027 г. може да е най-горещата година в историята на измерванията. Какво означава това за света и за България обсъдиха атмосферният учен д-р Валентин Симеонов и икономическият експерт Генади Кондарев на пресклуб на Климатека на 19 ноември.
Ел Ниньо е естествено климатично явление, при което водите в тропическата част на Тихия океан стават по-топли от обичайното. Това затопляне променя времето в много и различни части на света. Как възниква и влияе на климата по целия свят четете в статията на Климатека „На прага ли сме на супер Ел Ниньо?“
Прогнозите са, че развиващото се в момента Ел Ниньо ще донесе продължителни суши в части от Азия, Австралия и Африка, а на други места – обилни валежи и наводнения. Тези промени засягат земеделското производство и могат да се отразят сериозно на цените на храните по света.
Как сушата в Азия стига до цените в българския магазин?
Когато климатичните сътресения засегнат големите земеделски производители, те се пренасят през международната търговия до обикновените потребителите по целия свят.
Сред най-уязвимите производства в случая са оризът в Южна и Югоизточна Азия, палмовото масло в Индонезия и Малайзия, захарта в Индия и Тайланд, пшеницата в Австралия, както и кафето и какаото в тропическите региони.
Първите сигнали за това вече са налице. Индонезия очаква възможен спад на производството на ориз с до 10% през 2027 г., а Перу е отменило втория сезон за улов на аншоа – важна суровина за производството на рибно брашно.
Ел Ниньо обаче не означава непременно по-малко храна в световен мащаб. Докато сушите застрашават реколтите в Азия и Австралия, повече валежи могат да подобрят добивите на соя и царевица в части от Южна и Северна Америка. Така общото производство остава сравнително стабилно, но неравномерните загуби и смущенията в търговията могат да доведат до сериозен недостиг и поскъпване на регионалните пазари.
Илюстрация: Как поскъпват производството, стоките и храните
Какво ще усетим в хранителната кошница?
България произвежда и изнася пшеница и слънчоглед, но внася ориз, кафе, какао, захар и други продукти, а цените им зависят от производството именно в засегнати от Ел Ниньо региони. Затова поскъпването на световните пазари може да има двоен ефект: да увеличи приходите на някои земеделски производители, но и разходите за брашно, олио, фуражи и преработени храни.
Снимка на Victoriano Izquierdo /източник: Unsplash
Така дори при добра реколта у нас сметката в магазина може да нарасне. Основният риск за потребителите е поскъпването, а не непосредствен недостиг на основни храни. Най-тежко то би засегнало домакинствата с ниски доходи, които отделят по-голяма част от бюджета си за храна.
Илюстрация: Как Ел Ниньо стига до българските магазини, автор: Генади Кондарев
Ръстът в цените може да продължи и през 2028 г.
Различни икономически анализи показват, че самото Ел Ниньо може да има значителен ефект върху цените. Според представените оценки на Международния валутен фонд средно силно Ел Ниньо може да повиши световните цени на хранителните суровини с около 5%, а при силно явление Европейската централна банка отчита възможно увеличение до 9%. Оценките се различават, но показват, че климатичните сътресения могат да бъдат съществен фактор за хранителната инфлация.
Според Европейската централна банка при силно Ел Ниньо световните цени на хранителните суровини могат да растат максимум 16 месеца след началото на явлението. Това означава, че ценовият натиск ще се засили към края на 2027 г., а отражението върху потребителите ще продължи и през 2028 г.
Световната банка прави прогноза за 10% поскъпване на храните на световните пазари през 2026 г. и още 7% през 2027 г. Това прави увеличение от около 18% за две години.
Върху цените влияят и военните конфликти, поскъпването на енергията и торовете, транспортните разходи, търговските ограничения и наличните запаси.
Числата зад риска от по-скъпи храни
• 136 пункта – индексът на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) за световните цени на храните през септември 2026 г.
• +17,2% – годишно поскъпване на зърнените култури.
• +18,3% – годишно поскъпване на растителните масла.
• +14,7% – годишно поскъпване на захарта.
• Около 18% – прогнозно натрупано поскъпване на храните на световните пазари през 2026–2027 г. според цитираната оценка на Световната банка, под влияние на множество фактори.
България: опасни горещини и негасими пожари
Влиянието на Ел Ниньо върху времето в Европа е по-сложно и по-слабо предвидимо и не позволява отсега да се направи категорична прогноза за 2027 г. в България. Това обаче не означава, че страната ни е защитена от последствията.
Сред най-сериозните климатични рискове остават горещите вълни, горските пожари, сушите, недостигът на вода и интензивните валежи. Те засягат здравето, земеделието, инфраструктурата и електроснабдяването.
Особено опасни за България са горещите вълни. Според представените данни на ISGlobal през 2024 г. страната е сред държавите с най-висока смъртност, свързана с жегата – около 530 смъртни случая на милион души. Най-застрашени са възрастните, хората с хронични заболявания и работещите на открито.
Експертите подчертават спешната нужда държавата да осигури достъпни и климатизирани обществени помещения, в които хората да могат да намерят защита при опасни горещини. Генади Кондарев посочи, че широкото използване на климатици в България е предимство, но предупреди, че прекомерното охлаждане увеличава натоварването на електроенергийната мрежа.
Горските пожари са другият сериозен риск за страната ни. Възможно е те да станат практически неуправляеми и „негасими“ с наличните средства за гасене. България продължава да е напълно неподготвена за подобни бедствия.
Всяка десета от градуса има значение
Ел Ниньо може временно да повиши средната глобална температура с 0,1-0,5°C, като ефектът обикновено е най-силен през следващата година. Според представените прогнози 2027 г. вероятно ще стигне до нови рекордни температури около 1,7–1,8°C над прединдустриалното ниво.
Явлението се развива на фона на вече значително затоплена планета – през 2025 г. глобалната температура е била с около 1,67°C над прединдустриалното ниво, а средната за последните три години надхвърля 1,5°C. След това Ел Ниньо, границата от 1,5°C ще бъде окончателно премината и вероятно следващото десетилетие глобалната температура ще достигне 2°C.
Важно е да разграничим двете явления: Ел Ниньо е естествено колебание на климата, което временно повишава глобалните температури. Дългосрочното затопляне обаче се дължи основно на парниковите газове от човешката дейност. Днес ефектът на Ел Ниньо се наслагва върху вече по-топъл климат, което увеличава риска от опасни горещини и други екстремни климатични явления.
Как влияе Ел Ниньо на глобалните температури?
Д-р Валентин Симеонов сравни затоплянето на планетата с човешката температура: както разликата между 38°C и 40°C може да бъде критична за организма, така и един-два градуса повишение на глобалната температура имат огромни последствия. Всяка допълнителна десета от градуса увеличава риска от по-силни и мощни горещи вълни, суши, пожари и други екстремни климатични явления.
Застрашени от изчезване: ледници, коралови рифове и Амазонската гора
Някои от тези природни системи могат да достигнат критични прагове, след които промените стават необратими.
Топенето на европейските ледници застрашава не само планинските екосистеми, но и водните ресурси. Алпите например захранват големи реки, включително Дунав.
Европа се затопля около два пъти по-бързо от средното за света, а в Южна Европа в бъдеще са възможни температури над 50°C. За сравнение, настоящият европейски температурен рекорд е 48,8°C, измерени в Сицилия през 2021 г., а миналата година в азиатската част на Турция бяха измерени 50.5°C
Подготовката е по-евтина от щетите
България не може да предотврати Ел Ниньо, но може да намали част от последствията му. Според експертите подготовката трябва да започне още сега – преди климатичните сътресения да ударят реколтите, цените и здравето на хората.
Сред конкретните мерки са попълване и по-добро управление на държавните резерви от основни храни, по-ефективно използване на водата в земеделието, устойчиви на суша култури и застраховане на реколтата. Общините трябва да осигурят достъпни, охлаждани обществени помещения за хората, които нямат възможност да се предпазят от опасните горещини у дома.
Ел Ниньо ще отслабне, но глобалното затопляне няма да спре с него. Следващите месеци ще покажат колко силно климатичните сътресения ще засегнат световните реколти и цените. Какво ще бъде направено дотогава, за да не се превърнат поредните горещини и по-скъпата храна в още по-тежка криза за най-уязвимите домакинства?
За лекторите:
Д-р Валентин Симеонов е физик и изследовател с дългогодишен опит в областта на атмосферната физика, химия и климатичните промени. От 1995 г. работи във Федералния технологичен институт в Лозана, Швейцария, където разработва методи за изследване на атмосферата и климатичните процеси. По време на пресклуба ще представи последните прогнози за развитието на Ел Ниньо, очаквания му пик и краткосрочните и дългосрочните последствия за климата, природата и хората.
Генади Кондарев е икономист и експерт по климатични и енергийни политики с близо 20 години опит в България и Централна и Източна Европа. Работил е с международни организации като E3G и CEE Bankwatch Network по въпроси, свързани с икономическите измерения на климатичните политики и устойчивото развитие. По време на пресклуба ще разгледа как Ел Ниньо може да повлияе на земеделското производство, международните пазари и цените на храните, включително в България.
Източник: Климатека













