Може ли толкова обикновено нещо като дневната светлина да има значение за риска от деменция? Според ново мащабно изследване отговорът е положителен. Учените установяват, че дори сравнително краткото ежедневно излагане на ярка светлина е свързано с по-ниска вероятност от развитие на заболяването години по-късно. А при определени групи хора тази връзка се оказва особено силна.
Светлината има ключова роля за правилното функциониране на организма. Всяка сутрин тя помага на главния биологичен часовник в мозъка да настрои вътрешните ни ритми спрямо естествения цикъл на деня и нощта.
Оказва се обаче, че достатъчното количество светлина през деня може да има значение не само за съня, но и за здравето на мозъка в дългосрочен план.
Това показва ново проучване с участието на близо 88 000 души в по-напреднала възраст. Според резултатите хората, които ежедневно са изложени на повече светлина, са по-малко застрашени от деменция през следващите приблизително десет години.
При това колкото по-продължително е излагането на светлина, независимо дали естествена, или изкуствена, толкова по-силна е установената зависимост.
42 минути ярка светлина дневно са свързани със 17% по-нисък риск
Изследователите установяват, че поне 42 минути дневно на ярка светлина с осветеност от 5000 лукса или повече се свързват със 17% по-нисък относителен риск от развитие на деменция.
Нещо повече, недостатъчното излагане на ярка светлина се оказва по-силен показател за риска от деменция от шест добре познати рискови фактора, сред които затлъстяването, употребата на алкохол, замърсяването на въздуха и загубата на слуха.
При т.нар. нощни птици, хората, които предпочитат да стоят будни до късно и да стават по-късно сутрин, връзката е още по-изразена. В тази група по-продължителното излагане на дневна светлина се свързва с до 41% по-нисък риск от деменция.
Резултатите, публикувани в научното списание General Psychiatry, подкрепят идеята, че светлинните терапии могат да се окажат обещаващ подход за хората, изложени на риск от влошаване на когнитивните способности.
„Тези резултати показват, че излагането на дневна светлина може да бъде нов, надежден и измерим показател за риска от деменция“, пишат авторите на изследването, ръководено от учени от Медицинския университет в Гуанджоу, Китай.
„Те биха могли да насочат бъдещите проучвания на светлинните терапии, както и изготвянето на здравни препоръки, които насърчават по-продължителното излагане на дневна светлина като достъпен и евтин начин за поддържане на мозъчното здраве, особено при хората с повишен риск.“
Илюстрирано резюме на изследването. Източник: Zheng et al., General Psychiatry, 2026.
Как светлината влияе върху мозъка и съня?
Много хора с деменция страдат от нарушения на съня или от разстройства на цикъла сън–бодърстване. Въпреки това досега сравнително малко проучвания са изследвали връзката между излагането на светлина и постепенното влошаване на паметта и другите когнитивни способности.
Човешкият организъм разполага с вътрешен биологичен часовник, който определя кога сме бодри и кога ни се спи. Той управлява т.нар. циркадни ритми и при нормални условия се сверява със слънчевата светлина.
Когато светлината попадне в очите ни, тя активира главния биологичен часовник в мозъка. Той от своя страна координира множество процеси в организма, така че те да протичат в подходящото време на денонощието.
Слънчевите лъчи имат и друго важно действие. Когато достигнат до кожата, те стимулират образуването на витамин D, чиито нива също са свързвани с риска от деменция.
Предишни изследвания показват, че прекалено яркото осветление през нощта и недостатъчната светлина през деня могат да нарушат циркадните ритми. Как точно тези нарушения се отразяват на мозъка в дългосрочен план обаче все още не е напълно изяснено.
Какво показва проследяването на близо 88 000 души?
За целите на новото изследване учените анализират данни от британската биомедицинска база UK Biobank. Участниците носели специални устройства, които непрекъснато измервали количеството светлина, на което са изложени, в продължение на седем дни.
Анализът показва, че хората, които през тази седмица са получавали повече дневна светлина, са били значително по-малко застрашени от развитие на деменция приблизително осем години по-късно.
Тази зависимост е особено отчетлива при нощните птици в сравнение с ранобудните хора. Същото се наблюдава и при участниците, изложени на повече светлина през нощта, както и при тези с генетична предразположеност към деменция.
Например при носителите на генетичния вариант APOE ε4, който се свързва с повишен риск от болестта на Алцхаймер, по-продължителното излагане на дневна светлина се свързва с до 27% по-нисък риск от деменция.
„Досега нито едно проучване не е изследвало връзката между средното количество светлина, на което хората са изложени през деня и нощта, и риска от деменция“, отбелязват авторите.
Може ли светлината да влияе пряко върху здравето на мозъка?
Учените все още не знаят по какъв точно механизъм излагането на светлина би могло да забавя отслабването на когнитивните способности.
Въпреки това новото наблюдателно изследване разкрива интересна зависимост. При участниците, изложени на повече дневна светлина, определени структури в медиалния темпорален дял на мозъка обикновено имат по-голям обем или повърхност.
Тази мозъчна област играе съществена роля за паметта и често е сред първите, които се засягат при развитието на деменция.
Възможно е обаче светлината да влияе върху мозъчното здраве и по непряк път.
Предишни проучвания например установяват, че по-голямото количество дневна светлина се свързва с по-ниска вероятност от развитие на тежко депресивно разстройство. А депресията от своя страна е сред рисковите фактори за деменция.
Защо светлината у дома невинаги е достатъчна?
„Следователно осигуряването на по-ярка светлина през деня, например с осветеност от поне 1000 лукса, може да бъде лесен начин за предотвратяване на психични разстройства и деменция“, предполагат авторите.
„Това е особено важно, тъй като в съвременното общество хората прекарват близо 90% от времето си на закрито, под изкуствено осветление. А то обикновено не е достатъчно ярко през деня и осигурява осветеност от едва около 300–500 лукса.“
Изглежда, че малко повече светлина в ежедневието ни днес може да се окаже от значение за здравето на мозъка ни утре.
Изследването е публикувано в научното списание General Psychiatry.
