Пробите от питейна вода показват, че количествата на определени опасни химикали са толкова малки, че лабораториите не могат да ги измерят надеждно. При обработката на резултатите обаче тези стойности често се записват като нула. И точно тук може да се крие сериозен проблем. Според ново американско изследване този подход води до значително подценяване на замърсяването с т.нар. „вечни химикали“. Изчисленията на учените показват, че действителните им концентрации в питейната вода може да са приблизително два пъти по-високи от досегашните оценки.

Пер- и полифлуороалкилните вещества, известни с общото съкращение PFAS, неслучайно са си спечелили прозвището „вечни химикали“. Те са изключително устойчиви, разграждат се много бавно и могат да се задържат в околната среда в продължение на десетилетия.

Съществуват хиляди разновидности на тези синтетични съединения. Те се използват широко в промишлеността и в производството на най-различни продукти, от незалепващи покрития и водоустойчиви тъкани до козметика и опаковки за храни.

Заради широкото им разпространение учените продължават да проучват както възможните последствия за здравето, така и количествата, на които сме изложени във всекидневието си. PFAS отдавна не са проблем само на промишленото замърсяване. Те вече се откриват и в човешкия организъм, като някои изследвания установяват наличието им в кръвта на почти всички участници.

Ново проучване, публикувано в научното списание Cell Reports Sustainability, поставя под въпрос начина, по който се оценява замърсяването с PFAS в питейната вода на Съединените щати.

Според авторите средните концентрации на тези вещества може да са приблизително два пъти по-високи, отколкото показват изчисленията, при които стойностите под лабораторния праг се приемат за нулеви.

Проблемът се крие в една привидно безобидна нула

За да разберем откъде идва разминаването, трябва да погледнем как се обработват резултатите от лабораторните изследвания.

(Kharel et al., Cell Rep. Sustain., 2026)

Всяка лаборатория има определена граница, под която не може да измери надеждно количеството на дадено вещество. Когато концентрацията на PFAS е под този праг, резултатът обикновено се отбелязва като по-нисък от минималното ниво за отчитане.

При последващите статистически изчисления обаче подобни стойности често се приемат за нула.

Така се получава съществено разминаване между това, което действително знаем за пробата, и начина, по който тази информация се представя в обобщените данни.

Защото „не можем да измерим надеждно“ съвсем не означава „няма нищо“.

Именно тази разлика решават да изследват американските учени.

„Когато концентрациите на тези химикали са под минималния праг за отчитане, при изчисляването на разпространението им често се приема, че те са нулеви“, обяснява Гехендра Харел, специалист по науки за околната среда от Тексаския християнски университет.

„Искахме да разберем как това допускане влияе върху представата ни за разпространението на PFAS в питейната вода.“

Вместо да изключат от анализа всички резултати под определения праг, изследователите използват статистически модели, за да преценят какви количества от веществата може да се крият зад тях.

1,86 милиона измервания разкриват мащаба на проблема

Екипът анализира 1,86 милиона резултата от изследвания на питейна вода, предоставени от американската Агенция за опазване на околната среда (EPA).

Оказва се, че 98% от отчетените стойности са под минималния праг за надеждно количествено определяне, известен като Minimum Reporting Level (MRL).

На практика това означава, че концентрациите на PFAS в огромна част от пробите са твърде ниски, за да бъдат измерени с необходимата точност.

Но според учените тези резултати не дават основание да се заключи, че във водата изобщо няма подобни вещества. Още по-малко могат да послужат като гаранция, че тя е напълно безопасна.

За да получат по-реалистична представа за възможните концентрации, изследователите използват компютърни модели. Те се основават на наличните измервания на 25 различни PFAS съединения и позволяват да се изчислят вероятните стойности при пробите, чиито резултати са останали под лабораторния праг.

Разликата се оказва значителна.

Според моделите стандартният подход може да подценява средната концентрация на тези химикали с около 56% спрямо получените чрез новия анализ оценки.

Особено показателни са резултатите за шестте PFAS съединения, за които EPA е определила конкретни законови ограничения в питейната вода.

Когато всички стойности под минималния праг се приемат за нула, средната им концентрация възлиза на 2,6 нанограма на литър.

След прилагането на статистическите модели обаче оценката достига 5,2 нанограма на литър.

Или точно два пъти повече.

Важно е да се уточни, че тези по-високи стойности са получени чрез моделиране, а не чрез нови преки лабораторни измервания.

Означава ли това, че питейната вода е по-опасна, отколкото сме предполагали?

Не непременно. Макар разликата в изчислените концентрации да е впечатляваща, изследователите предупреждават, че резултатите не бива да се приемат като доказателство за повишен риск във всяка отделна проба.

Когато включват в анализа и предполагаемите количества на неотчетените вещества, учените установяват, че само на няколко десетки допълнителни места за вземане на проби се надхвърлят контролните стойности на EPA за две от съединенията, PFOA и PFOS.

Това обаче не обезсмисля откритието. Напротив, според авторите то показва колко важно е да разполагаме с възможно най-пълна информация за замърсяването, включително когато концентрациите са толкова ниски, че съществуващите лабораторни методи не могат да ги определят точно.

„Нашето изследване разглежда единствено начина, по който се обобщават измерванията на PFAS“, подчертава Харел.

„То не доказва, че всеки резултат под минималния праг за отчитане представлява риск за здравето.“

С други думи, учените не твърдят, че всички изследвани водоснабдителни системи са опасни. Те показват, че начинът на обработка на лабораторните данни може да ни дава непълна представа за реалното замърсяване.

Учените настояват за по-прецизни изследвания на водата

За да се преодолее този проблем, са необходими по-чувствителни лабораторни методи, способни да измерват надеждно и съвсем ниски концентрации на PFAS.

Това би намалило необходимостта от статистически оценки и би позволило по-точно да се установява какви количества от замърсителите действително присъстват в питейната вода.

Авторите препоръчват също наблюдението на водоснабдителните системи да бъде разширено, така че да се събират повече и по-подробни данни.

За да подпомогнат други учени и институции, те предоставят и разработения за изследването инструмент PFAS Censoring-Aware Screening Tool (PFAS-CAST).

Той позволява при анализа да се отчитат и резултатите под лабораторната граница, вместо автоматично да бъдат приравнявани към нула.

„Бъдещите изследвания, които съчетават този подход и PFAS-CAST с по-чувствителни лабораторни методи, по-добри технологии за пречистване на водата и проучвания на излагането на замърсители, общественото здраве и социалните неравенства, биха могли значително да подобрят проследяването на замърсяването“, посочват авторите.

Според тях това би помогнало и за по-разумното използване на ограничените ресурси, като усилията се насочват към местата, където допълнителните изследвания биха били най-полезни.

Колко опасни са „вечните химикали“ за здравето?

Колкото и широко разпространени да са PFAS, учените все още не разполагат с пълна картина за въздействието им върху човешкия организъм.

Предишни изследвания са открили връзки между излагането на определени вещества от тази група и различни здравословни проблеми, сред които ускорено стареене, разпространение на ракови клетки, отслабване на костите и множествена склероза.

Доказването на пряка причинно-следствена връзка обаче е трудно, а различните PFAS съединения не оказват непременно еднакво въздействие върху организма.

Например проучване, за което вече писахме в „Обекти“, установи връзка между някои „вечни химикали“ и ускореното биологично стареене, като мъжете на средна възраст изглеждат особено уязвими.

Други изследвания насочват вниманието към бъбреците. Данните показват, че излагането на PFAS може да бъде свързано с влошаване на бъбречната функция, като определена роля вероятно играят и промените в чревния микробиом.

Натрупват се и доказателства за възможно въздействие върху сърдечносъдовата система. В друго проучване изследователите установяват връзка между PFAS в кръвта и неблагоприятни промени в липидния профил, които могат да повишат риска от сърдечносъдови заболявания. Повече за резултатите можете да прочетете в материала ни за възможната връзка между „вечните химикали“ и сърдечносъдовите заболявания.

За съжаление, когато потенциалните рискове за здравето започват да привличат сериозно внимание, PFAS вече са навлезли широко в промишлеността и ежедневието ни.

И това не се случва благодарение на прозрачността на компаниите, които ги произвеждат.

През последните години все повече се настоява за по-строг контрол върху употребата на тези устойчиви вещества. Възможно е обаче значителна част от замърсяването вече да е настъпила, а последствията от него да се усещат още дълго време.

Защо е важно да знаем какво действително има във водата?

За да разберем колко сериозен е проблемът с PFAS, трябва преди всичко да установим къде се срещат тези вещества и в какви количества.

Това важи с особена сила за питейната вода, чрез която хората могат да бъдат изложени на замърсителите продължително време.

Новото изследване показва, че дори на пръв поглед незначителна особеност в обработката на лабораторните резултати може съществено да промени представата ни за мащаба на замърсяването.

Разликата между „не е открито“ и „не може да бъде измерено надеждно“ не е просто въпрос на терминология. От нея зависи доколко точни са оценките за наличието на тези вещества и къде ще бъдат насочени усилията за допълнителни проверки.

„Нашият метод дава възможност на институциите, които следят качеството на водата, и на водоснабдителните дружества да отчитат тази разлика“, обяснява Харел.

„Така те могат по-добре да преценят къде са необходими допълнителни изследвания и да представят по-ясно какво действително знаят и какво все още остава неизвестно.“

Изследването е публикувано в научното списание Cell Reports Sustainability.

Научен източник: Kharel et al. (2026), „Censoring-Aware Models Quantify Systematic Underestimation of PFAS Occurrence in U.S. Drinking-Water Monitoring“.

По материали от Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров