Ето в коя държава нарцисизмът е най-силно изразен според мащабно проучване

Ако очаквате САЩ да оглавяват класацията по нарцисизъм, то резултатите от едно мащабно изследване ще ви изненадат. Начело е Германия, следвана от Ирак, Китай, Непал и Южна Корея, а американците остават на 16-о място. Проучването на Мичиганския държавен университет обхваща над 45 000 души от 53 държави (уви, без България) и очертава две устойчиви тенденции: мъжете са по-нарцистични от жените, а младите - от по-възрастните.

Нарцисизмът и здравословното самочувствие са различни неща

Нарцисизмът се изразява в прекомерна нужда от възхищение, съсредоточаване върху себе си и преувеличено усещане за собствена значимост. Нарцистичното личностово разстройство може да създава сериозни трудности както на засегнатия, така и на хората около него. Нарцистичните черти обаче не означават непременно разстройство — те са изразени в различна степен и всеки човек притежава някои от тях.

„Нормално е хората да имат здравословно самочувствие, да приемат силните си страни и ограниченията си и същевременно да имат положителна представа за себе си. Нормално и здравословно е да търсят реалистични и полезни начини да подобряват тази представа и да се чувстват добре със себе си“, обяснява Канадската психологическа асоциация.

„При клиничния нарцисизъм обаче човек прибягва до нездравословни начини за справяне с разочарованията, както и със заплахите, които грозят положителната му представа за себе си. Трайните затруднения в тази област обикновено са в основата на диагнозата нарцистично личностово разстройство.“

Понятието е познато отдавна и носи името на Нарцис от древногръцката митология — младежа, който бил толкова запленен от красотата си, че се влюбил в собственото си отражение във водата. Психологическите изследвания по темата обаче традиционно се съсредоточават върху САЩ, Австралия и Западна Европа.

„Предварителните изследвания показват, че психологически характеристики като нарцисизма се различават при отделните култури“, пишат авторите в научната си публикация. „Освен това различията между демографските групи също може да зависят от важни културни особености. Например разликата в нивата на нарцисизъм между мъжете и жените може да е по-голяма в едни култури, отколкото в други.“

Как се сравнява нарцисизмът в 53 държави

За да разширят погледа отвъд обичайно изследваните общества, учените анализират данни от над 45 000 участници от 53 държави. Те искат да проверят дали нивата на нарцисизъм са свързани с това доколко една култура поставя общността пред отделния човек, както и с други фактори, например благосъстоянието на страната, измерено чрез брутния вътрешен продукт (БВП).

Една от хипотезите гласи, че нарцисизмът е по-разпространен в общества, които насърчават задоволяването на личните желания. Ако това е така, страните с висок БВП би трябвало да имат и по-високи нива на нарцисизъм. Според друго предположение той може да е по-разпространен там, където ресурсите са оскъдни и хората се съревновават по-ожесточено за обществено положение. Сравнителните изследвания между различни култури по този въпрос обаче са малко.

Първо учените оценяват как участниците възприемат собственото си място в обществото. За целта ги молят да си представят стълба с десет стъпала и да преценят на кое от тях се намират. Най-горното стъпало е за хората с най-добро положение по отношение на доходи, образование и работа, а най-долното — за тези в най-неблагоприятно положение.

След това измерват нарцисизма с кратката версия на Въпросника за нарцистично възхищение и съперничество (Narcissistic Admiration and Rivalry Questionnaire–Short Form). Участниците посочват доколко са съгласни с твърдения като „Искам съперниците ми да се провалят“ и „Привличам вниманието към себе си с изключителния си принос“.

Въпросникът разграничава два начина, по които човек поддържа усещането си за превъзходство. При нарцистичното възхищение той се стреми да впечатлява, да изтъква качествата си и да получава признание. При нарцистичното съперничество защитава положителната си представа за себе си чрез противопоставяне и обезценяване на другите. Разликата е важна: високият общ резултат може да отразява различно съчетание на тези две прояви.

Кои страни са начело и кои остават в дъното

Резултатите разкриват както съществени различия, така и много сходства между страните. В съответствие с предишни изследвания екипът установява, че мъжете имат по-силно изразени нарцистични черти от жените. Изследователите отдават това на различията във възпитанието и обществените очаквания: от мъжете обикновено се очаква да отстояват по-настойчиво позициите си и да се съревновават, докато жените са насърчавани да дават предимство на общите цели и отношенията с другите.

Предположението, че САЩ непременно ще са начело, също позволява закачка: то може да прозвучи като проява на нарцисизъм или тъкмо обратното — зависи дали самите вие сте американци.

Петте държави с най-високи нива на нарцисизъм са Германия, Ирак, Китай, Непал и Южна Корея. Най-ниски са резултатите в Сърбия, Ирландия, Обединеното кралство, Нидерландия и Дания. САЩ се нареждат на 16-о място.

Тази класация не показва къде живеят най-много хора с нарцистично личностово разстройство. Тя сравнява средните резултати на участниците от различните държави по въпросник за личностни черти. По-високият резултат не е клинична диагноза, нито означава, че всеки жител на съответната страна е по-нарцистичен от хората в държавите с по-ниски средни стойности.

Богатството и културата не дават еднозначно обяснение

Учените откриват връзка между БВП и нарцисизма: страните с по-високи доходи имат и по-високи нива на нарцисизъм. В същото време обществата с по-силно изразена ориентация към общността също получават високи резултати, особено по показателя нарцистично възхищение. Това поставя под въпрос предположението, че нарцисизмът се насърчава от култури, които ценят личните постижения и самоизтъкването.

„Традиционно се смята, че колективистичните култури поставят хармонията в групата и придържането към обществените норми над индивидуалните постижения. На теория това би трябвало да потиска нарцистичните склонности“, пишат авторите. „Нашите резултати обаче показват, че тези култури също могат да насърчават нарцистични черти, макар и по различни причини от индивидуалистичните.“

Екипът предлага няколко възможни обяснения. В колективистичните общества изтъкването на личните постижения може да се насърчава, когато повишава престижа на цялата група. Нарцистичните черти могат да бъдат и предимство при издигането в по-строго установените обществени йерархии.

Младите са по-нарцистични почти навсякъде

Независимо от културните различия, изследването очертава устойчива тенденция: мъжете са по-нарцистични от жените, а младите показват по-силно изразени нарцистични черти от по-възрастните.

„Установихме различия между културите, включително че хората от страни с по-висок БВП са по-нарцистични. Но колко по-нарцистични са младите в сравнение с по-възрастните почти не зависи от държавата“, обяснява в съобщение за изследването Уилям Чопик, съавтор на проучването и доцент в катедрата по психология на Мичиганския държавен университет.

„Почти навсякъде, когато си млад, си съсредоточен върху себе си и се смяташ за по-добър, отколкото си в действителност“, добавя Чопик. „Но животът може да те научи на смирение и изглежда го прави по сходен начин в различните култури.“

Това обяснение обаче трябва да се разграничава от онова, което самото проучване доказва. То сравнява хора на различна възраст, вместо да проследява едни и същи участници през годините. Затова не може само по себе си да установи доколко разликата се дължи на съзряването и доколко — на различните условия, в които са израснали поколенията. Авторите посочват, че други изследвания, които проследяват хора във времето, също установяват отслабване на нарцистичните черти с възрастта.

Общочовешка черта отвъд културните граници

Според екипа, макар проявите му да се различават между културите, нарцисизмът може да е по-скоро общочовешка черта, която надхвърля тези граници.

„Дори културите, които възприемаме като ориентирани към групата, невинаги потискат съсредоточаването върху себе си“, допълва Мейси Мисчиковски, съавтор на проучването и научен сътрудник.

„Подобни наблюдения ни насърчават да се замислим за съотношението между културните и биологичните влияния върху личността. Те откриват и интересни възможности да изследваме как житейският опит, обществените очаквания и икономическите условия си взаимодействат и оформят проявите на нарцистичните черти през целия живот.“

Изследването е публикувано в Self and Identity.