Когато малкото дете иска винаги да бъде първо и не търпи поражение, това е нормална реакция.

Но ако след като порасне реакцията му при загубата е същата, трябва да му помогнем и да го научим да се справя със ситуацията. 

„Когато играем настолни ролеви игри с нашия 6-годишен син, всеки път има сълзи. Осъзнавайки, че губи, той разваля играта, бута фигурите на пода. Как да реагираме на подобни сцени?"

Етосъветите на детския психолог Ксения Несютина.

Малките деца вярват, че са най-добри във всичко.

За да съхраните психиката му, е важно в ранна възраст ( до около 5 години) да няма състезания и сравнения.

Със своя подход и умения родителите могат да направляват процеса на емоционално съзряване.

Защо се чувста зле от поражението 

Обикновено от 5-6-годишна възраст децата се запознават с първите настолни или отборни игри.

И в същото време трябва да се изправят пред ситуация, в която може да не са първи и да не победят.

Когато детето загуби в игра, то е изправено пред няколко сложни болезнени чувства наведнъж, с които не винаги може да се справи самостоятелно.

Първо, това е обичайната горчивина от поражението. Дори възрастните се разстройват, когато губят.

Децата са много по-разстроени.

Второ, това е ревност, чувство за конкуренция, понякога завист.

То има съмнения, че е добро и, че едва ли някой ще обича този "неудачник".

Трето, това може да бъде и разочарование от себе си, гняв към себе си за някои пропуски в играта.

Децата се нуждаят от време, за да се научат как да се справят с тези чувства, без да се карат, да крещят от яд и да хвърлят играчки. 

Не му предлагайте да пробва отново

Често родителите се опитват да утешат детето си: "Но последния път ти спечели!" или „Е, ако искаш, ще играем отново тази игра.“

От една страна, това не е най-лошата тактика. Но вашата цел е да откъснете детето от преживяванията му.

Ако в следващата игра то спечели, наистина ще забрави за малко какво е почувствало.

Ако обаче загуби, това само засилва предишната истерия. 

Всъщност ние не помагаме на детето да се справи с чувствата, не го учим да се справя с тях, а просто „пъхаме главата му в пясъка.“

Това ще доведе до факта, че в зряла възраст то винаги ще се опитва да скрие чувствата си.

По правило в трудни ситуации такива хора се опитват да се шегуват.

Чувстват се зле, тъжни, но прахосват много енергия, за да покажат на всички, че се справят добре.

Уморяват се и в крайна сметка се опитват да променят нещо, за да не им се налага отново да се преструват, че са добре, когато изгубят играта.

Не сравнявайте детето и не го обвинявайте и не казвайте, че "на неговата възраст никой не се държи така“

Представете си типична ситуация: мама, татко и две момчета играят настолна игра.

Големият е на 6 години, малкият на 4 години. Играта върви зле за големия и той губи.

И малкият брат е победител. Големият започва да плаче неудържимо, ядосва се, блъска и разпилява цялата игра.

Родителите се намесват: „Ти вече си голям, защо плачеш? По-големите трябва да отстъпват. Какво като брат ти спечели!“

Този подход само изостря ситуацията и сложните чувства, но не помага за справянето с тях. Той само „налива гориво в огъня“.

Детето не знае знае как да се справи с чувствата си, и се затваря още по-силно при житейски трудности.

Страхува се да взема решения и се опитва да се движи по течението. 

Продължава на страницата на Новите родители