Влагаме ужасно много енергия за неща, които не си заслужават. Тревожим се излишни, притесняваме се, губим си съня, мислим върху обидни думи, ситуации, разговори. Представяме си какво бихме казали, ако имаме възможност втори път да проведем някакъв разговор, спор, разсъждаваме над нещо случило се… А с времето осъзнаваме, че всичко това е толкова ненужно.
Ето златните правила, които ще ни избавят т излишните тревоги:
1. Примиряваме се с миналото.
То няма да се промени, колкото и пъти да го превъртате в главата си. Затова просто го приемаме такова каквото е.
Не можете да се върнете в миналото и да кажете правилните думи, да изберете друг човек или навреме да забележите това, което е станало очевидно едва години по-късно. Но можете с години да продължавате да спорите със събития, които вече са приключили.
Не позволявайте на вчерашния ден да отнема от живота ви сега и в момента.
2. Чуждото мнение не е ваш проблем.
Може да бъдете най-добрия човек на света и въпреки това на някого да не му харесате. Някой ще ви сметне за твърде тих или скучен, друг – за твърде шумен. Винаги ще има някой, който да ви критикува. Това е съвсем нормално. Замислете се, че и вие не харесвате всички хора, нито пък одобрявате всеки техен избор.
Не превръщайте чуждото одобрение в пропуск за собствения си живот и не се измъчвайте от това. Вслушвайте се в тези, на които имате доверие, признавайте грешките си, когато наистина не сте прави, и оставяйте останалото там, където се е появило.
3. Спрете да дълбаете и анализирате.
Защо той ме погледна така? Какво имаше предвид тя? Защо шефът отговори с една дума вместо с три? Ами ако зад обикновеното „добре“ се крие цяла история?
Нашият мозък обожава да запълва празнотите. Особено тревожният мозък: ако информацията не е достатъчна, той с удоволствие ще си измисли липсващите детайли — и то по възможност най-неприятните. А това изобщо не е задължително да отговаря на истината. И тогава какво постигате – още тревоги. И още причини за безсънни нощи.
Съветваме ви да не украсявате всяка ситуация и понякога просто да се примирите, че нещата и думите означават точно това, което са.
4. Вашето щастие е ваша лична отговорност.
Любимият човек може да направи живота ви по-прекрасен, приятелите — да ви подкрепят в труден момент, а семейството — да ви подари усещане за дом. Но нито един човек не е способен денонощно да отговаря за вашето настроение, да отгатва всяко ваше желание и да запълва всяка вътрешна празнота. Така че не очаквайте някой да заеме тази роля. Тя си е сам и единствено ваша.
Вие сте единственият отговорник за собственото си щастие, а то обикновено зависи от много прости неща – как гледате на света около себе си, как се справяте с трудностите, как приемате предизвикателствата. И не търсете „под вола теле“.
5. Усмихвайте се по-често.
Усмивката е нагласа. Не е нужно да се радваме и да се усмихваме само когато абсолютно всичко ни е наред. Това рядко се случва. Опитайте се да бъдете позитивни и да излъчвате ведрина и лъчезарност и без да е всичко напълно наред.
Даже в най-благополучните периоди ще се намери нещо, за което да се безпокоите. И ако чакате да изчезнат всички поводи за тревога, може така и да не дочакате възможността просто да бъдете щастливи.
Затова се усмихвайте, когато ви се иска. Купувайте си цветя без празник. Пускайте си любимата музика в средата на обикновен делник. Настроението ще дойде само.
6. Не се опитвайте да контролирате всичко.
Можете старателно да планирате деня си, да обмисляте разговорите, да предвиждате рисковете и да съставяте списъци за всяко възможно развитие на събитията. Можете да правите планове, но бъдете готови те да не се получават винаги. Вместо слънце ще завали дъжд. Нещо ще се обърка. Детето ще се разболее. Срещата ще се отмени.
Трябва да се научите да приемате това като част от живота. И да имате резервен план.
Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за утрешния ден.
