Погледът към миналото често ни помага да разберем по-добре какво може да ни очаква в бъдеще. Именно това показва ново изследване, публикувано в Paleoceanography and Paleoclimatology, което проследява почти 240 000 години от историята на Голямото солено езеро в американския щат Юта.

В някои части на езерото водата е до 10 пъти по-солена от морската, заради което то понякога е наричано „Мъртво море на Америка“. То е и най-голямото соленоводно езеро в Западното полукълбо.

Днес Голямото солено езеро заема площ от около 4144 квадратни километра (1600 квадратни мили), но новото проучване показва, че в миналото то е било значително по-голямо и много по-слабо солено.

240 000 години история, запечатани в езерното дъно

Американски учени са анализирали 120-метрово седиментно ядро, извлечено от дъното на езерото. Възрастта на отделните пластове е определена чрез радиоактивния разпад на минералите в тях.

За да установят как се е променяла солеността през различните периоди, изследователите са проследили и фини химични следи, оставени от микроорганизми. Когато концентрацията на сол във водата се променя, това влияе както върху броя, така и върху видовия състав на организмите, които могат да живеят в нея.

Карти показват сравнителните размери на езерото Бонвил, мястото на сондажа (обозначено с жълта звезда) и други обекти в по-широкия регион. (So et al., Paleoceanogr. Paleoclimatol., 2026)

Анализът разкрива два периода, през които водата е била значително по-сладка. Именно тогава езерото е заемало и много по-голяма площ.

Предишни проучвания свързват тези периоди с два по-големи водни басейна – езерото Бонвил, съществувало приблизително между преди 30 000 и 16 000 години, и Литъл Вали, съществувало приблизително между преди 140 000 и 135 000 години.

От огромно сладководно езеро до соления басейн, който познаваме днес

Според учените разликата между най-малките и най-големите размери на езерото е толкова значителна, че в съвременен мащаб може да се сравни с разликата между локва и малко езеро.

„Ако пренесем тази разлика към размерите на днешното Голямо солено езеро, вероятно именно така е изглеждала картината“, обяснява Рейчъл Со, специалист по науки за Земята в Университета на Южна Калифорния (USC).

„През по-голямата част от последните 240 000 години езерото е запазвало приблизително едни и същи размери, но в два отделни периода за сравнително кратко време е ставало десет пъти по-голямо.“

Плоските, стъпаловидни тераси по планинските склонове около днешното Голямо солено езеро показват докъде някога са достигали водите на Бонвил и Литъл Вали. Те подсказват също, че и двата басейна вероятно са достигали дълбочина от около 300 метра.

Новото изследване допълва тази картина с данни за солеността. Седиментният запис показва, че по-древното езеро Литъл Вали вероятно е останало леко солено, докато езерото Бонвил е било изцяло сладководно.

Колко бързо едно сладководно езеро може да стане солено

Особено внимание учените обръщат на скоростта, с която солеността се е повишавала отново, когато езерото започвало да се свива. Макар процесът да е продължавал хиляди години, от геоложка гледна точка промяната е настъпила много бързо.

„Тъй като седиментното ядро обхваща два и половина ледникови цикъла, можем да проследим два отделни прехода от сладководни към солени условия“, казва Сара Фийкинс, специалист по науки за Земята в USC.

„Това ни позволява да сравним двата периода, през които езерото е било сладководно – колко дълго са продължили и доколко сладка е била водата – и да видим колко крехки и преходни са подобни състояния.“

Според изследователите по-големият приток на речна вода вероятно обяснява защо езерото Бонвил е просъществувало по-дълго и е запазило сладководния си характер по-продължително от Литъл Вали.

Това е още един пример колко чувствителни могат да бъдат езерата към промените във водния баланс и как топенето на снеговете и сезонният приток на вода могат коренно да променят облика на един воден басейн.

Какво ни разкрива древното езеро за съвременните климатични промени

Учените откриват ясни паралели между затоплянето, довело до свиването на тези езера в края на различни ледникови периоди, и климатичните промени, които наблюдаваме днес.

„Днес затопляме климата с безпрецедентна скорост“, посочва Фийкинс.

„Затоплянето увеличава способността на атмосферата да поема влага, а това ускорява изсушаването чрез изпарение от почвите и езерата в целия регион.“

Последиците от глобалното затопляне не се ограничават само до водните басейни – повишаването на температурите може да променя цели екосистеми и важни биологични процеси.

Историческите данни за езерата в Невада, Калифорния и Аризона показват сходен преход от по-влажни към по-сухи условия. Това е знак, че тогавашните климатични промени са обхванали голяма част от региона, и допълнително подкрепя изводите от изследването на Голямото солено езеро.

Тъй като водата напуска този огромен басейн основно чрез изпарение, езерото е особено чувствително към промени в температурите и количеството на валежите.

Промените в миналото не могат да бъдат оправдание за случващото се днес

През последните 240 000 години обаче се е появил и още един фактор, който не може да бъде пренебрегнат – натискът, който човешката дейност оказва върху планетата.

Затова учените предупреждават, че фактът, че климатът се е променял по естествен път и в миналото, не бива да се използва като обяснение или оправдание за днешното свиване на езерата. Съвременните климатични промени вече засягат екосистеми в глобален мащаб.

„Не бива да се твърди: „Климатът се е променял по естествен път и в миналото, затова и тогава езерото се е свивало“, и на тази основа днешното свиване на езерата да се представя като нещо нормално или изцяло естествено“, казва Со.

Изследването е публикувано в научното списание Paleoceanography and Paleoclimatology.