Най-хубавото нещо е да прегърнеш детето си.
Само си помислете, че един ден това няма да ви бъде позволено – все по-често ще искат да пазят дистанция и да имат своето лично пространство – особено на публични места.
Неща, които приемате за даденост, няма да бъдат винаги част от ежедневието ви.
Затова, родители, прегръщайте децата си във всеки удобен момент.
Прегръщайте ги сутрин за добро утро.
Прегръщайте ги, когато влязат в стаята.
Прегръщайте ги всеки път когато плачат.
Прегръщайте ги всеки път когато са ядосани и ви отблъскват – особено в такива моменти ги прегръщайте!
Прегръщайте ги всеки път когато се приберете отнякъде – дори да сте излезли за половин час.
Прегръщайте ги, когато се справят с някоя задача - колкото и незначителна да е тя.
Един ден ще бъдат прекалено големи, за да се поберат в обятията ви, както днес.
Замислете се…
Един ден те няма да се втурнат към вас с протегнати ръчички.
Един ден ще ги прегърнете, когато поемат по своя собствен път, за да живеят живота си.
И тогава… о, тогава ще копнеете с всяка фибра на тялото си да можехте да ги прегръщате постоянно, да върнете времето назад, да се сгушат още веднъж в обятията ви.
Не чакайте идеалния момент.
Чиниите ще почакат.
Прахосмукачката ще покача.
Прането ще покача.
Прегръдките не бива да чакат.
Децата растат неусетно.
Прегръщайте ги днес.
Прегръщайте децата си, родители!
Цветелина Велчева
