Интелектът на човека далеч невинаги личи или зависи от неговото образование, длъжност или броя на умните думи в речника му. Понякога са достатъчни само няколко минути обикновен разговор, за да се разбере едно: човекът е свикнал не да вниква в случващото се, а да си вади възможно най-простите заключения. Това личи особено добре по фразите, които той повтаря отново и отново.
Естествено някоя и друга неуместна реплика не значи нищо, но ако определен начин на разсъждение се превърне в навик, той наистина говори много за това как човек възприема света.
1. „Аз и без това знам всичко!“
Човек, който е уверен, че вече знае всичко, практически се лишава от възможността да научи каквото и да било. При това изобщо не е задължително да става въпрос за наистина сложни знания. Напълно нормално е човек да не разбира от икономика, психология или медицина. Проблемът започва тогава, когато човек не знае нещо, но в същото време категорично отказва да го признае.
Умният човек се учи цял живот и знае, че никога не може да знае всичко.
2. „Всички правят така!“
Това е универсално оправдание за каквото и да било: от грубост и наглост до напълно безсмислени решения. Но фактът, че мнозинството прави нещо, изобщо не го прави правилно, разумно или полезно. Мнозинството може да бърка, да действа по навик или просто да повтаря това, което правят останалите.
Обикновено това е признак на страхливост и мързел.
3. „Нямах късмет!“
Понякога наистина се случват неща, които не зависят от нас. Но ако човек обяснява с лош късмет практически всичко, което се случва в живота му, постепенно се появява сериозен проблем. Вечно оправдание за всичко. Неуспешно интервю за работа? Ами просто нямах късмет. Провалила се връзка? Всички партньори се оказаха ужасни. Парите пак не стигат? Животът е несправедлив. Стартираното начинание не се получи? Обстоятелствата бяха против него.
Такава позиция е удобна и говори за липса на адекватна самооценка.
4. „За какво ми е да го знам това?“
Сама по себе си липсата на интерес към дадена тема не е повод за аларма. Човек няма как да се интересува от всичко на света. Но при интелектуално мързеливия човек тази фраза често се превръща в житейска позиция.
Той не се опитва да разбере това, с което не се е сблъсквал преди, не задава въпроси и не иска да разширява собствените си хоризонти. Всичко непознато автоматично бива обявено за ненужно.
Проблемът не е в това, че човек не знае нещо. Проблемът е, че на него не му е интересно да научава нови неща.
5. „Щом казвам, значи е така!“
С подобна фраза обикновено започва разговор, който е невъзможно да бъде продължен.
На човека не са му нужни аргументи, факти или чужда гледна точка. Собственото му мнение вече се възприема като доказателство и най-релевантно. Ако някой възрази, значи той просто „нищо не разбира“. Същевременно способността да промениш мнението си след появата на нови факти, съвсем не е признак на слабост или глупост, а точно обратното - това е един от най-полезните интелектуални навици. Човек може да бъде уверен в позицията си и същевременно да признае: „Възможно е да съм сгрешил“.
Категоричността понякога изглежда като сила на характера. Но много често зад нея се крие най-обикновено безсилие да преосмислиш собствените си възприятия.
6. „Всичко ми е ясно!“
Тази фраза е особено интересна, тъй като често звучи точно в ситуации, в които човек всъщност би трябвало да спре и да се замисли. Чува една версия на събитията — всичко му е ясно. Прочита заглавието — всичко му е ясно. Вижда някого веднъж — и там всичко му е ясно. Сложната ситуация моментално се превръща в проста история с очевидни виновни и очевидни праведници.
Колкото по-малко му се иска на човек да навлиза в детайлите, толкова по-бързо стига до окончателни заключения. А те често са неверни и заблуждаващи.
Умният човек също може да говори глупости
И това е може би е най-важното.
Умният човек също може да каже „всички правят така“, да се ядоса, да сгреши или в даден момент да заяви, че знае всичко. Но умният човек е склонен да потърси грешката и у себе си, да преосмисли позицията си и да не възприема за чиста монета всичко, което види или чуе.
