Загубеният авторитет на учителя е истинският срив в образователната системата. Не се заблуждавайте, че произведенията, които учат, са от първостепенно значение. Едва ли помните голмямата част от произведенията, които сте учили преди десетилетия, но помните учителите си, които сте уважавали и обичали. Причината за това не се крие само в умението на тези учители да спечелят уважението на учениците, а в семейството - толкова е важно как родителите говорят за учителите пред децата си! Дори да не са винаги съгласни с тях, дори да не ги харесват особено - могат да го изразят по друг начин, да се свържат с учителя, да поговорят, но не и да сриват авторитета му пред ученика. "Аз сега ще му пиша на този! Аз сега ще се обадя да видя как си позволява да пише забележка!" Сринатият авторитет на училището е истинската трагедия. Сринатият авторитет на родителите е истинската трагедия. Сринатите ценности. Сринатото уважение. Сринатата духовнст. Сринатата състрадателност. Сринатата мисъл за другия.
Децата имат нужда от граници, правила, авторитет, хора, които да уажават и на които да вярват. От хора, примери, личности и вдъхновение, а не от екрани, клипчета и инфлуенсъри. За да не се чудим после как децата престават да бъдат деца и растейки без авторитет и капка уважение към нищо и никого, се превръщат в това, което ни кара да замръзваме в ужас, когато го видим или прочетем за него...
"Децата първи подушват, когато някой е прекалено добър към тях. Когато са направили някоя пакост, заради която самите те смятат, че заслужават наказание, и наказанието не последва, те се чудят. А повтори ли се това, те малко по малко изгубват всяко уважение към съответния човек.
Уважението е нещо много важно. Някои деца от само себе си постъпват почти винаги правилно, но повечето трябва най-напред да се научат. И затова им трябва барометър. Трябва винаги да чувстват: „Олеле, това, което току-що сторих, не беше правилно. Заслужавам наказание!“.
Но ако не последва наказание или урок, ако децата получат шоколад заради това, че са били лоши, може би ще си кажат: „Ще бъда лош и занапред — нали ми дават шоколад!“.
Уважението е необходимо. Необходими са и достойни за уважение личности дотогава, докато децата, пък изобщо и ние, хората, сме несъвършени."
Ерих Кестнер, "Антон и Точица"
Това е всичко, което трябва да знаем за възпитанието.
