Катастрофалното внезапно наводнение, което връхлетя Северен Непал край границата с Тибет, вероятно е било предизвикано от мащабно срутване на лед и скали високо в Хималаите. Предварителните данни сочат, че бедствието не е резултат от един-единствен процес, а от цяла верига взаимно свързани природни явления.

Мощният поток от вода, кал и отломки премина през редица селища, отнесе сгради и автомобили и нанесе тежки щети на пътища и мостове. Към момента броят на загиналите е най-малко 470, а според местните власти повече от 1300 души са в неизвестност. Сред хората, с които не може да бъде установена връзка, има и стотици чуждестранни туристи.

Данните за жертвите и изчезналите продължават да се променят с напредването на спасителните операции.

Необикновено наводнение без предшестващи поройни дъждове

Бедствието започва около 9 часа сутринта местно време в стръмната и бързотечаща речна система на Бхотекоши, близо до границата между Непал и Тибет. Прииждащите води се насочват надолу през планинския окръг Расува и достигат съседните Нувакот и Дхадинг.

Наличните данни показват, че валежите не могат да обяснят мащаба на наводнението. Преди бедствието в засегнатия район не са регистрирани проливни дъждове.

Най-убедителните доказателства досега насочват към огромно срутване на ледникова маса високо в Хималаите. Сателитни изображения показват как голяма част от ледник се откъсва на около 5200 метра надморска височина и пропада на повече от 1200 метра в долината.

Според геофизика Йоран Екстрьом от Земната обсерватория „Ламонт–Дохърти“ към Колумбийския университет при свличането се е откъснала огромна част от планинския склон заедно с ледниковия лед върху нея. Събитието е било толкова мощно, че е освободило енергия, съпоставима с тази при земетресение с магнитуд 5,2. Сигналът е регистриран от сеизмографи по целия свят.

Това обаче не означава, че бедствието е било причинено от земетресение. Именно движението и ударът на огромната маса от скали и лед са породили отчетения сеизмичен сигнал.

Как срутването е предизвикало опустошителната вълна

При устремното си спускане по склона скалната маса освобождава огромно количество енергия и се нагрява. Според Екстрьом това вероятно е разтопило част от ледниковия лед и може да обясни откъде се е появило толкова голямо количество вода в подножието.

Ключовият въпрос обаче остава: как лавината от лед и скали е породила толкова мощен и бърз поток от вода и отломки?

Най-правдоподобното обяснение засега идва от непалската хидроложка служба. Сателитните изображения изглежда показват, че лавината е преградила реката с лед, кал и скални късове на около 20 километра нагоре по течението от границата между Непал и Тибет.

Зад тази временна естествена преграда вероятно се е натрупала вода. Когато тя е поддала, надолу по течението се е устремила внезапна и изключително мощна вълна.

По пътя си лавината вероятно е увлякла още вода, скали и наноси. Така потокът постепенно се е превърнал във все по-разрушителна смес от вода, кал и отломки.

По изчисления на Екстрьом на места вълната може да е достигала височина между 40 и 49 метра и да се е движела със скорост около 71 километра в час.

Придошлата река Бхотекоши залива крайбрежните райони и къщи в Нувакот, Непал, на 26 август 2026 г. Наводнението нанася мащабни щети на домове, пътища, мостове и друга инфраструктура. Много хора все още са в неизвестност, а данните за засегнатите продължават да се уточняват. Снимка: NurPhoto / Contributor / Getty Images

Реката се покачва с девет метра за половин час

Количеството вода е било огромно. Според съобщенията при един от измервателните пунктове надолу по течението нивото на река Тришули се е повишило с до девет метра само за 30 минути.

Местните власти съобщават, че в части от историческия град Нувакот са били отнесени десетки, а вероятно и стотици къщи. По данни на непалското пътно ведомство са повредени или напълно разрушени най-малко 19 автомобилни моста и около 40 километра пътища.

На множество места е унищожен и 42-километровият път, който свързва Бетравати с граничния пункт Расувагадхи между Непал и Тибетския автономен район на Китай.

Какво представляват каскадните бедствия

Според специалистите случилото се в Непал е пример за т.нар. каскадно бедствие – верига от процеси, при която едно природно явление непосредствено предизвиква следващо, а разрушителната им сила нараства с всяко ново звено.

В този случай първоначалното срутване на лед и скали поражда лавина. Тя навлиза в реката и вероятно прегражда течението, в резултат на което зад временната преграда се натрупва вода. Когато преградата се разрушава, водата се устремява надолу и предизвиква или значително усилва наводнението.

Каскадните бедствия се различават от т.нар. комбинирани опасности, при които няколко природни явления възникват едновременно или се наслагват, без непременно едното да е непосредствена причина за другото. При каскадата решаващи са именно причинно-следствените връзки между отделните процеси.

Подобни вериги могат да стават все по-разрушителни с развитието си. Явление, започнало на отдалечено и почти недостъпно място, е способно да предизвика много по-тежко бедствие, което да засегне хора на десетки километри разстояние.

С развитието на каскадата се променя и самият облик на бедствието: то започва като срутване на лед и скали, преминава в лавина и накрая достига населените места като мощен поток от вода, кал и отломки.

Опасността все още не е отминала

Около три часа след първото срутване в района е възникнало второ. Това поражда опасения, че склоновете са останали нестабилни и може да последват нови свлачища.

Калта и отломките вероятно са преградили и други речни корита, образувайки временни естествени язовири. Ако някоя от тези прегради поддаде, може да се образува нова внезапна вълна.

Бедствието все още се развива, а точната последователност от процеси ще стане по-ясна едва след подробни наблюдения и анализи. Нито една от прогнозите преди наводнението не е предвиждала, че точно на това място ще се откъсне толкова голяма маса от лед и скали.

Каква е ролята на изменението на климата

Известно е, че изменението на климата ускорява топенето на ледниците в района на Хиндукуш и Хималаите. Учените обаче подчертават, че все още е твърде рано да се определи каква точно е била ролята им в конкретното бедствие.

Подобни срутвания могат да се случат и без влиянието на глобалното затопляне. Възможно е обаче затоплянето да увеличава вероятността или мащаба им, като ускорява топенето на ледовете и прави високопланинските склонове по-нестабилни.

„Като цяло свлачищата в тези планински райони стават все по-чести. Това вече е установено и е свързано с топенето на ледниците“, посочва Екстрьом.

Хималаите са особено уязвими

Това не е първото внезапно наводнение в района. На 8 юли 2025 г. река Бхотекоши рязко придойде. Непалското ведомство по хидрология и метеорология заключи, че тогава причината е било внезапното изпразване на ледниково езеро по река Ленде, близо до границата между Непал и Китай.

Учените отдавна предупреждават, че Хималайският регион е силно застрашен от подобни бедствия заради многобройните потенциално опасни ледникови езера.

Проучване на Международния център за интегрирано развитие на планинските райони и Програмата на ООН за развитие установява 3624 ледникови езера в Непал, Индия и Тибет. Общо 47 от тях са определени като потенциално опасни и застрашени от внезапно изпразване, като 21 се намират в Непал.

Огромно предизвикателство пред системите за ранно предупреждение

Бедствието показва защо каскадните процеси са толкова трудни за прогнозиране и защо подготовката за тях е особено сложна. Обикновено опасностите – като наводнения, свлачища и лавини – се разглеждат и оценяват поотделно. В действителност обаче едно явление може да предизвика друго и напълно да промени мащаба и естеството на заплахата.

Ефективното управление на риска изисква да се знае не само къде може да възникне дадена опасност, но и как тя би могла да отключи или да усили други процеси. Катастрофата в Непал е трагично напомняне, че в стръмните високопланински райони подобна верига може да се развие изключително бързо и да достигне населените места, преди хората да разполагат с достатъчно време за реакция.

По материали от The Conversation и ABC News; превод и редакция: Владимир Тодоров