Човек понякога не подозира колко силен е всъщност, докато не се изправи пред истински трудности и предизвикателства. Не знаем какво ще ни поднесе животът, но важното е, да се опитаме да му отвърнем на удара.

Да успееш да се възстановиш след тежко събитие в живота си, може да изглежда като нещо невъзможно, но какво можем да загубим, ако опитаме? Губещи сме само ако не опитаме. Загуба на работа, болезнена раздяла, травма – след почти всичко в този живот има начин да се изправим и да продължим напред.

Джеф загубва работата си миналия месец, което за него е напълно неочаквано, защото е имал добри взаимоотношения с ръководството. На всичкото отгоре дългогодишната му партньорка решава да сложи край на връзката им под претекст, че не искал да се оженят. Сега той живее с чувството на пълен провал.

С изтичането на месеците обаче Джеф започва да се съвзема. Намира си нова работа, която му харесва дори повече, и започва да се отваря за нови връзки. На какво се дължи неговата устойчивост?

Какъв е пътят към възстановяването, когато себеуважението ти е накърнено?
 

Според ново изследване на Лукас Шеленберг и негови колеги от Цюрихския университет (2026 г.) е ясно, че хората се различават по способността си да си върнат положителното себеусещане след удари от негативни житейски събития, но те нямат представа на какво се дължи това. Хора като Джеф изглежда се справят добре, но други така и не успяват да излязат от дупката на ниското си самочувствие. Дори и след по-леки удари от съдбата.

Все пак въз основа на десетилетия изследвания на стресовите житейски събития учените предполагат, че въздействието зависи от гледната точка на личността и от това дали събитието може да бъде възприето като предизвикателство, а не като заплаха.

Хората, които са изявено невротични, би трябвало да виждат нещата от особено негативна перспектива, предвид склонността им да се тревожат и безпокоят дори за потенциално позитивни промени. Един вид – да търсят проблем на всяко решение и да търсят под вола теле. Ето колко важно е личното възприятие.

Швейцарските изследователи се опитват да установят също и влиянието на демографските фактори (възраст, пол, доходи, етническа принадлежност) като възможни фактори и източници на допълнително усложнение. Стигат до извода, че това също оказва несъмнено влияние върху решенията ни.

Швейцарски изследователи анализират данни от над 1000 германци, преживели негативно събитие, за да класифицират самооценката им за период от 24 седмици. Проучването проследява реакциите в четири категории на самооценка – от много ниска до висока, чрез пет последователни теста.

Негативните събития, които са преживели, включват смърт на близък, раздяла, загуба на работа, прекратяване на приятелство или провал на важен изпит. Изследователите се интересуват от начина, по който участниците възприемат събитието, като ги молят да оценят девет характеристики: предизвикателство, емоционална значимост, външен контрол, необичайност, въздействие, предвидимост, промяна в социалния статус, отражение върху живота, промени в светогледа.

Само 11% от хората попадат в групата с много ниски и стабилни нива – това са тези, които не успяват да се възстановят психически и емоционално след понесените травми. Повечето участници показват повишение с течение на времето, независимо дали са започнали от ниски, умерени или високи първоначални нива. От тези данни авторите заключават, че „привикването“ и „адаптацията“ характеризират типичната реакция към негативно житейско събитие, тоест повечето хора успяват да „свикнат“ с новия си живот. Връщайки се към случая на Джеф, тези данни подкрепят неговия постепенен напредък към възстановяване на предишното му себеусещане.

Авторите обясняват причината себеуважението при 11% от хората да не се възстановява с високите нива на невротизъм и активиране на негативни когнитивни схеми. Негативните събития, като загуба на работа или приятелство, засилват този ефект и пречат на възстановяването на самооценката. 

И не на последно място, възрастта също допринася положително за възстановяването на себеуважението. По-възрастните хора са по-привикнали към ударите, пред които може да се изправи тяхното себеуважение, когато животът реши да изпрати добри или лоши неща по пътя им.

Как да се справим със собствените си предизвикателства и да си върнем себеуважението?

Имаме добри новини все пак за вас, така че не изпадайте в паника, ако съдбата вземе, че ви поднесе някоя неприятна изненада.

Добрата новина е, че не много по-вероятно да поемете по пътя на Джеф към самовъзстановяване, ако се сблъскате със загуба на работа, приятел/партньор или изпитание на способностите ви.

Осъзнаването, че високите нива на невротизъм и тревожност биха ви попречили да приемете едно негативно събитие като нещо различно от удар по себеуважението ви, може да ви помогне да разберете защо умишлено изпадате в паника, ако някой ви изостави или претърпите провал. Склонността да се тревожите, да виждате себе си като уязвим и да се страхувате от бъдещето може да е дълбоко вкоренена в характера на личността ви. Все пак, ако приложите подхода на „възприемане на събитието“, който учените препоръчват, имате всички шансове да излезете от неприятната ситуация и да продължите напред, дори по-уверени от преди, а защо не - и по-щастливи.

Източник: Psychology Today

Превод и адаптация: обекти.бг