С отшумяването на глобалната пандемия и отпадането на необходимостта огромен брой хора да работят дистанционно започна да се налага ново схващане.
Според него дистанционната работа не е толкова ефективна, колкото работата в офис, затруднява сътрудничеството, засилва чувството за изолация и се отразява неблагоприятно върху психичното здраве на служителите.
Ами ако грешим?
В ново изследване, публикувано във Frontiers in Psychology, учените анализират данни от анкета сред повече от 7700 служители на голяма здравна организация в югозападната част на САЩ.
В проучването участват хора, които работят изцяло дистанционно, изцяло на място или в хибриден режим. Резултатите показват, че работата от вкъщи е свързана с по-високо благополучие и дори може да допринася за това служителите да остават по-дълго при своя работодател.
В свят, в който натискът за връщане в офиса нараства, а някои определят работата от вкъщи като „привилегия от ерата на COVID-19“, тези резултати дават сериозно основание да не се отказваме прибързано от дистанционния модел.
„Това подсказва, че ако хората искат да работят дистанционно, трябва да им позволим да го правят“, казва Стефани Джонсън, организационен психолог от Университета на Колорадо в Боулдър и съавтор на изследването.
„Ако отнемете на хората възможността сами да избират как да работят, това вероятно няма да се отрази добре на тяхното благополучие.“
Дистанционните служители отчитат най-високо благополучие
В анкетите, проведени през 2023 г., на служителите са зададени различни въпроси, чрез които изследователите оценяват цялостното им усещане за благополучие на работното място.
Участниците са помолени също да опишат културата в своята организация с между три и пет думи. След това учените оценяват отделните понятия, подсказващи положителна връзка с работното място. Думи като „приобщаване“, „единство“, „грижа“ и „сътрудничество“ например са възприети като признак за такава връзка.
Обобщените резултати показват, че дистанционните служители отчитат най-високо ниво на благополучие – средна оценка 4,22 по петстепенна скала. След тях се нареждат работещите в хибриден режим с 4,12, а най-ниска средна оценка дават служителите, които работят изцяло на място – 3,89.
Този резултат изненадва учените. Те предполагали, че най-високо благополучие ще отчетат хората в хибриден режим, тъй като на пръв поглед той съчетава най-доброто от двата модела.
„Всъщност очаквах най-щастливи да бъдат хората, които прекарват само част от работното си време в офиса“, казва Джонсън. „Така от време на време имат възможност да се виждат с други хора и да поддържат тази човешка връзка.“
Физическата близост не гарантира по-добро сътрудничество
Данните за положителната връзка с работното място очертават сходна тенденция. При дистанционните служители е отчетена малко по-висока стойност – 0,61, в сравнение с 0,58 при работещите в хибриден режим и 0,55 при служителите на място. Изследователите обаче подчертават, че разликата не е статистически значима.
Въпреки това според тях резултатът поставя под съмнение представата, че дистанционната работа сама по себе си пречи на хората да общуват ефективно.
„Дистанционните служители в нашата извадка споменават усещането за положителна свързаност малко по-често от колегите си, които работят в хибриден режим или изцяло на място. Това може да означава, че дистанционната работа невинаги е свързана с по-слаба сплотеност и по-лошо сътрудничество на работното място“, пишат авторите.
„Тези резултати могат да ни насочат към по-задълбочено и нюансирано разбиране на връзката между работната среда и усещането за свързаност. То може да зависи от целенасочените практики за общуване, а не просто от физическата близост.“
С други думи, културата на работното място не става автоматично по-добра само защото всички служители се намират в една и съща сграда. От значение са начинът на общуване, взаимната подкрепа и усещането за принадлежност.
По-високото благополучие върви с по-ниско текучество
Данните за текучеството следват сходен модел. Служебните регистри показват, че една година по-късно организацията са напуснали 7,8% от дистанционните служители, в сравнение с 8,3% от работещите в хибриден режим и 8,8% от служителите, които работят изцяло на място.
Тази разлика не е определена като статистически значима. Друг свързан резултат обаче е: служителите, които отчитат по-високо благополучие, по-рядко напускат организацията.
Това съответства и на други наблюдения върху причините, поради които хората напускат работата си. Сред тях често се нареждат професионалното прегаряне, липсата на гъвкавост и усещането, че работодателят не се интересува от благополучието на служителите.
Разбира се, тези резултати едва ли ще сложат край на спора дали е по-добре да се работи от вкъщи, или от офиса.
Изследователите обаче се надяват изводите им да станат част от този разговор. Очевидно поне в някои организации има и друга страна на въпроса, която представя работата от вкъщи в далеч по-благоприятна светлина.
„Изводите от това изследване са особено важни в момент, когато организациите все още търсят правилния подход към политиките за дистанционна работа“, обясняват авторите.
„В период, когато много организации активно обсъждат дали да наложат задължително връщане в офиса, тези резултати предлагат навременни и основани на доказателства изводи, които оспорват широко разпространените схващания.“
Резултатите са публикувани в научното списание Frontiers in Psychology.
Темата е част и от по-широкия разговор за психичното здраве и справянето със стреса на работното място. Резултатите подсказват, че свободата на избор и гъвкавостта могат да бъдат важна част от грижата за служителите.
