Рядко и потенциално смъртоносно генетично заболяване, което води до отслабване на костите, често остава неразпознато. Учените обаче смятат, че по-добрата информираност може да помогне за по-ранното диагностициране и по-успешното лечение на това тежко състояние.

Заболяване, което с години може да остане недиагностицирано

Хипофосфатазията, която според някои оценки засяга едва трима на всеки 100 000 души в САЩ, се дължи на нарушена минерализация на костите. Състоянието може да предизвика различни здравословни усложнения през целия живот, а в най-тежките случаи да доведе и до смърт.

Въпреки сериозността на заболяването и хроничната болка, която то може да причинява, много хора с хипофосфатазия вероятно дори не подозират, че са засегнати. Причината е, че поставянето на точната диагноза често отнема години.

Това е един от основните изводи от ново проучване, публикувано в научното списание Frontiers in Endocrinology. Негов водещ автор е ендокринологът Мартин Кужма от Университета „Коменски“ в Словакия, а старши автор – специалистът по остеология Роланд Коциян от Института по остеология „Лудвиг Болцман“ във Виена.

Изследователите си поставят за цел да оценят разпространението на хипофосфатазията в Централна и Източна Европа. За целта те събират данни за 49 пациенти със заболяването. Според авторите това е една от най-големите групи хора с хипофосфатазия, изследвани и описани досега.

Макар заболяването да е изключително рядко и диагностицирането му да е свързано със сериозни затруднения, биологичните механизми зад него са сравнително добре проучени.

Какво причинява хипофосфатазията

Заболяването се причинява от мутации в гена ALPL, които понижават активността на ензима TNSALP. Той представлява тъканно-неспецифична форма на алкалната фосфатаза (ALP) – ензим, който е от ключово значение за здравината на костите и зъбите.

Досега са установени около 470 патогенни или вероятно патогенни варианта на гена ALPL. Именно това разнообразие може да обясни големите разлики в симптомите, които се наблюдават при пациентите с хипофосфатазия.

„При пациентите с най-тежките форми на заболяването се наблюдават изразена деминерализация на костите, недоразвитие на белите дробове, дихателна недостатъчност и гърчове, които се повлияват от витамин B6“, обясняват изследователите.

„При най-леките форми единствените прояви могат да бъдат преждевременна загуба на зъби или заболяване на венците.“

Симптомите могат да се появят във всяка възраст

Хипофосфатазията може да бъде установена още по време на вътреутробното развитие, но може да се прояви и през детството или в зряла възраст. Въпреки потенциално тежките симптоми и болката, която причинява, заболяването често остава незабелязано, тъй като стойностите на ALP невинаги се изследват и тълкуват правилно.

Според едно проучване между появата на първите симптоми и поставянето на диагноза минават средно около 5,7 години. През това време заболяването може да напредне, а симптомите и свързаните с него усложнения да се задълбочат.

При анализа на европейските пациенти екипът на Кужма и Коциян установява, че хронична болка в мускулите, костите и ставите е отчетена при 73,5% от пациентите с хипофосфатазия. Фрактури са документирани при 44% от тях, а костни деформации – при 17%.

При приблизително една четвърт от пациентите е установена и преждевременна загуба на зъби.

Според учените начинът, по който се проявява заболяването, зависи донякъде от възрастта, на която се появяват първите симптоми. При децата по-често се наблюдават тежки нарушения в минерализацията на костите, докато при възрастните водещият проблем обикновено е хроничната болка.

Заболяването не засяга само костите и зъбите

Последиците от хипофосфатазията не се ограничават до костите и зъбите. Заболяването може да доведе също до дихателни проблеми, нарушения в работата на бъбреците и редица други усложнения.

Като цяло резултатите показват, че един от най-характерните симптоми на хипофосфатазията е хроничната болка, за която съобщават над 70% от участниците в проучването.

„Фактът, че 71% от пациентите са се нуждаели от редовен прием на обезболяващи лекарства – често по няколко различни медикамента едновременно – показва колко тежко и сложно е овладяването на болката при тези хора“, пишат авторите на проучването.

„Това съответства на данните в съществуващата научна литература, според които хроничната болка при хипофосфатазията често не се разпознава и не се лекува достатъчно добре. Проблемът е особено изразен при възрастни пациенти, при които диагнозата се поставя с години закъснение.“

Достъпът до лечение все още е ограничен

От всички включени в проучването пациенти само един е получавал специфично лечение за заболяването – ензимозаместителна терапия с асфотаза алфа.

Според изследователите една от причините е, че асфотаза алфа се прилага само при заболяване, започнало в детска възраст, когато има доказани прояви от страна на костите. На тези условия отговаря само малка част от изследваните пациенти. Освен това достъпът до терапията остава ограничен.

Тежестта и болезнените прояви на заболяването са безспорни. Въпреки това учените виждат и основания за надежда.

Продължаващите изследвания допринасят за по-доброто разпознаване на хипофосфатазията и на разнообразните начини, по които тя може да се прояви. Това от своя страна може да доведе до по-ранно диагностициране и до по-ефективно лечение.

Ниските стойности на ALP са важен диагностичен сигнал

При почти всички пациенти в европейското проучване – 97% – са установени ниски стойности на ALP. Според учените това е ценен ориентир при поставянето на диагнозата.

„Въпреки че ниската активност на ALP е характерен белег на хипофосфатазията, тя често се пренебрегва при рутинните медицински изследвания. Това важи особено за възрастните пациенти с неспецифични оплаквания от страна на мускулите, костите и ставите“, пишат изследователите.

Те подчертават, че след като ниските стойности на ALP бъдат потвърдени, лекарите трябва да назначат и ДНК изследване.

„Необходимо е да се подчертае, че генетичното изследване на гена ALPL е задължителна и систематична стъпка при всички предполагаеми случаи на хипофосфатазия, тъй като по своята същност това е генетично заболяване. Откриването на патогенен вариант потвърждава диагнозата и помага да се определи най-подходящият подход към лечението и проследяването на пациента.“

Нови открития дават надежда за бъдещи терапии

По-рано тази година изследователи в Канада откриха и молекулярен „регулатор“, който според тях би могъл – след допълнителни проучвания и разработване – да бъде използван за възстановяване на нормалната костна минерализация.

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Frontiers in Endocrinology.

 

Настоящият материал има информационен и образователен характер. Той не представлява медицински съвет, диагноза, предписание или индивидуална препоръка за лечение и не може да замени консултацията, прегледа и професионалната преценка на квалифициран медицински специалист.