Kогато чуят думата „чума“, мнозина вероятно си представят средновековни селяни с болезнени подутини под мишниците и лекари със зловещи маски, наподобяващи птичи клюн.
Болестта обаче далеч не е останала в миналото. Тя продължава да се среща и днес и може да бъде смъртоносна, ако лечението не започне навреме.
Средновековна болест, която все още не е изчезнала
Близо 700 години след като Черната смърт погубва около половината от населението на Европа, учените може би са на крачка от създаването на нова ваксина срещу това печално известно заболяване.
При изпитвания върху мишки две нови ваксини показват 100% ефективност срещу инфекция с Yersinia pestis – бактерията, която причинява чумата.
Особено важно е, че ваксините осигуряват защита срещу белодробната чума – изключително опасна форма на заболяването, която засяга белите дробове. Неслучайно всички неваксинирани мишки от контролната група умират само няколко дни след заразяването.
Когато бъде открита достатъчно рано, чумата може да бъде лекувана с антибиотици. Както и при редица други бактериални заболявания обаче, причинителите ѝ развиват все по-голяма устойчивост към най-ефективните ни лекарства.
Преди да започнат изпитванията при хора, ваксините трябва да бъдат тествани и върху примати. Въпреки това новите разработки имат потенциала да запълнят съществена празнина в превенцията на заболяването.
От 90-те години на миналия век насам повечето случаи на чума при хора са регистрирани в Африка, макар че заболяването се среща и в Азия, Южна и Северна Америка. Картата показва докладваните случаи по държави за периода между 2013 и 2018 г. (СЗО/CDC)
Понастоящем няма ваксина срещу чума, одобрена за употреба от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA). Тъй като липсват достатъчно надеждни и утвърдени възможности, Световната здравна организация не препоръчва масова ваксинация. Изключение правят някои високорискови групи, сред които здравните работници в засегнатите райони.
Макар чумата често да се възприема като болест от Средновековието, всяка година продължават да бъдат регистрирани от няколкостотин до няколко хиляди случая, както и отделни огнища.
Повечето случаи са в Африка, но заболяването може да се появи почти навсякъде, където хората живеят в близост до плъхове и пренасящите заразата бълхи, които са гостоприемници на бактерията Y. pestis.
Най-познатата форма на заболяването е бубонната чума, при която се появяват болезнени подутини в областта на подмишниците или слабините. Белодробната чума обаче е още по-смъртоносна. Тя засяга белите дробове и без лечение почти винаги води до смърт, обикновено в рамките на три до четири дни след появата на първите симптоми.
На този фон 100-процентовата ефективност на новите ваксини изглежда още по-впечатляваща.
Две нови живи атенюирани ваксини
Изследователи от Медицинския филиал на Тексаския университет в Галвестън разработват две нови ваксини срещу Y. pestis, наречени LMA и LMP.
И двете са живи атенюирани ваксини. Това означава, че съдържат живи, но отслабени и изменени варианти на бактерията, които стимулират имунната система. По този начин организмът се подготвя да реагира, ако по-късно се срещне с естествения причинител на заболяването.
Учените изпробват различни ваксинални комбинации и сравняват преживяемостта на имунизираните мишки с тази на животните от нелекуваната контролна група. (Hendrix et al., Sci. Transl. Med., 2026)
Как протича изпитването
Първата доза от ваксината е приложена чрез интрамускулна инжекция, а 21 дни по-късно мишките получават и бустерна доза. При част от животните тя е от същата ваксина и е поставена по същия начин. При останалите е използвана аденовирусна ваксина, съдържаща три антигена на чумата, която е приложена през носа.
Вторият подход е известен като стратегия prime-pull. Интрамускулната доза първо „подготвя“ имунната система, а приложената през носа ваксина насочва имунните клетки към мястото, през което патогенът навлиза в организма – носната лигавица.
Тридесет и два дни след поставянето на втората доза изследователите излагат мишките на смъртоносно количество Y. pestis. Всички животни от контролната група умират в рамките на четири дни след заразяването. Всички ваксинирани мишки обаче оцеляват.
Седмица по-късно учените подлагат животните на ново изпитание, като ги излагат на изключително висока доза от бактерията. В повечето групи защитата остава 100-процентова. Само в една от групите преживяемостта спада до 80%.
В тази група попадат мишки, получили две интрамускулни дози LMA или LMP, но не и аденовирусната ваксина през носа. Освен това животните са били генетично модифицирани така, че да нямат ген, свързан с производството на интерферон-гама, за който се смята, че играе ключова роля в защитата срещу бактериални инфекции.
Анализът на кръвния серум, слузта и други телесни течности на имунизираните мишки показва, че ваксините предизвикват силен отговор на антителата.
Следващата стъпка са изпитванията върху примати и хора
„Нашите ваксини и ваксинационни стратегии показват обещаващи резултати и трябва да бъдат допълнително оценени при нечовекоподобни примати, а впоследствие и в клинични изпитвания при хора“, пишат учените в изследването, в което представят разработките си.
„Освен това трябва да бъде проучена способността на комбинираните ваксини да предизвикват бърз и ефективен имунитет срещу чумата. Необходимо е да се оцени приложимостта им при спешни ситуации и огнища на заболяването, както и способността им да осигуряват дълготрайна защита.“
Изследването е публикувано в научното списание Science Translational Medicine.
Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров
