От повече от век огромните залежи от кости на мамути в Централна Европа озадачават учените. В днешно време, с финансиране от ЕС, учени показват какво ни разкриват техните открития за това как хората от ледниковия период са ловували и са оцелявали.

От Валери Жилет

Малко преди пика на последния ледников период стада от вълнести мамути бродят из Централна Европа по сезонни маршрути през обширна, студена местност от пасища и тундра. В целия регион археолозите са открили впечатляващи натрупвания от кости на мамути, чийто брой понякога достига хиляди. 

Тези обекти озадачават изследователите още от 19-ти век. Дали тези големи костни наслоения са резултат от лов, естествена смърт или и от двете? И какво разкриват те за хората, които са живели заедно с тези гигантски животни?

Европейски изследователски екип, финансиран от ЕС, прави нов преглед на три от най-важните обекти: Краков-Спадзиста в Полша, Долни Вестонице в Чехия и Лангманерсдорф в Австрия. Работата им е част от петгодишна инициатива, наречена MAMBA, финансирана от Европейския научноизследователски съвет, която ще продължи до юни 2027 г.

Ръководител на изследването е д-р Ярослав Вилчински, археолог и доцент в Института по систематика и еволюция на животните към Полската академия на науките в Краков. 

Той координира работата на международен екип, който се опитва да разбере какво могат да ни разкрият тези костни находки за живота преди 35 000 до 25 000 години.

Изследване на кости

За да отговори на тези въпроси, екипът съчетава традиционната археология с широк спектър от научни методи. Разкопките се съпътстват от лабораторни анализи, при които се използва експертен опит в областта на генетиката, изотопната химия, геоархеологията и палеоклиматологията.

„Ние съчетаваме работата на терен с тази в лабораторията“, казва Вилчински. „Събираме нови материали, но също така преразглеждаме музейните колекции, като използваме методи, които не са били налични преди това.“

Чрез изследване на стабилните изотопи в костите учените могат да установят какво са яли мамутите, къде са живели и дори в кой сезон са умрели. Древната ДНК (дДНК), извлечена от останки на мамути, помага на изследователите да си съставят представа за тези изчезнали популации мамути – колко големи са били, какви са били родствените им връзки и как са се променяли с течение на времето.

Освен това екипът използва и анализ на изотопите на стронций и кислород под ръководството на Алекс Прайър от Университета в Ексетър. Съотношението на тези изотопи в зъбите и костите действа като естествени географски маркери, което позволява на изследователите да проследяват местообитанията и движението на отделните мамути през техния живот.

Високопрецизното радиовъглеродно датиране уточнява хронологията на всяко местоположение, а повечето познания относно околната среда в миналото спомага за разкриването на ландшафтите и климатичните условия от този период.

Вилчински и неговият екип също така се стремят да намерят баланс между научния анализ и опазването на природата. „Техниките за разкопки и анализ са се усъвършенствали през годините“, казва той. „Можем да съхраняваме пробите по-внимателно и, когато е възможно, да извличаме нов материал, вместо да рискуваме да повредим вече съществуващите колекции.“

Проследяване на древна ДНК

Работата по дДНК на екипа на MAMBA се ръководи от Давид Диез дел Молино, изследовател в Центъра по палеогенетика в Стокхолм – съвместен институт на Стокхолмския университет и Шведския музей по естествена история. 

Той е специалист по анализ на древна ДНК и я използва чрез изчислителни методи за изследване на еволюцията на изчезнали видове и екосистеми от миналото. При своята работа MAMBA среща някои предизвикателства във връзка със запазването на проби.

„По-голямата част от древната ДНК, която изследваме, произхожда от добре запазени проби от мамути, открити в отлагания от вечна замръзналост (пермафрост). „Но всички находки на мамути на MAMBA са открити в райони без вечна замръзналост, което представлява много по-голяма загадка“, казва Диез дел Молино. 

Чрез разработването на усъвършенствани методи за извличане на ДНК, специално пригодени за деградирали проби, екипът успява да извлече генетична информация от находки, които дълго време са се смятали за неподходящи за анализ, като по този начин отваря пътя за нов вид изследвания на музейните колекции.

„Надяваме се да анализираме над 400 проби до края на проекта“, заявява Диес дел Молино. „Предвид процента на успех на теория отваряме достъп за ДНК изследвания на хиляди находки, които в миналото са били пренебрегвани“, добавя той.

Какво са знаели ловците

Новопоявилите се обстоятелства поставят под въпрос по-ранните предположения относно човешкото поведение.

Изглежда, че хората, които са живели едновременно с мамутите, не са се възползвали от случайността, използвайки за прехрана останки от животни, а са били умели и организирани ловци. Те са били способни да планират и координират сложни ловни дейности, както и да обработват големи уловени животни като мамути и други животни.

„Те са разбирали много добре животните и заобикалящата ги среда“, казва д-р Дороти Друкер, научен сътрудник в Центъра за развитие на човека и палеосредата „Сенкенберг“ към Университета в Тюбинген, Германия. Друкер е експерт по начин на хранене и екосистеми от древността.

Изглежда, че ловците от ледниковия период са имали подробни познания за миграционните маршрути на мамутите, сезонните им премествания и местата, където са се събирали. Вероятно са използвали тези знания, за да заемат стратегически изгодни позиции, като по този начин шансовете им за успех са били по-големи.

Такива дейности изискват сътрудничество, комуникация и социална организация. Натрупванията на кости, които намираме днес, в известен смисъл са материалната следа от този експертен опит.

Вълнестият мамут не е бил просто източник на месо. Той е бил важен вид в своята среда и е формирал заобикалящата го среда.

„Вълнестият мамут е емблематичен вид, който е играел важна екологична роля: голямо животно, което е изтръгвало дървета и храсти, променяло е околната среда и е обогатявало почвата с екскрементите си“, заявява Друкер.

За хората той е осигурявал широк спектър от ресурси, включително месо, мазнина, слонова кост и скелетни кости за изработване на инструменти и украшения.

Уроци от един променящ се свят

Периодът отпреди 35 000 до 25 000 години от късната ледникова епоха (известна сред археолозите като Късен палеолит), бе белязан от бързи промени в околната среда. С охлаждането на климата и разрастването на ледената покривка екосистемите в цяла Европа са претърпели промени, което са се отрази както върху популациите на животните, така и върху човешките общности.

„Това, което виждаме, е, че хората са били много адаптивни”, казва още Друкер. „Те са успявали да се приспособят към променящите се условия и да продължават да използват наличните ресурси.“

В същото време изследователите проучват как човешката дейност може да е повлияла на намаляването на популацията на мамутите.

„При мамутите ся показни необичайно високи нива на изотопен маркер, наречен азот-15, който е свързан с хранителния режим“, обяснява Друкер. „При хората, които са консумирали големи количества месо от мамут, също се наблюдават високи нива на този маркер. Това навежда на мисълта, че мамутите са били важен източник на храна.“

В момента изследователите използват тези изотопни доказателства, заедно с генетични данни, за да проучат до каква степен ловът от страна на хората може да е допринесъл за намаляването на популациите на мамутите, в съчетание с климатичните промени.

Упадъкът и в крайна сметка изчезването на мамутите вероятно са били резултат от множество взаимодействащи фактори, сред които климатичните промени, промените в местообитанията и човешката дейност. Разгадаването на тези фактори продължава да бъде основно предизвикателство.

Откритията от тези обекти предоставят познания, които надхвърлят рамките на археологията. Чрез възстановяването на начина, по който ранните хора са се адаптирали към екстремни и бързо променящи се условия, изследователите придобиват по-ясно разбиране за човешката устойчивост във времето – как обществата реагират на стреса, предизвикан от околната среда, как се организират и как оцеляват.

Става все по-ясно обаче, че хората от ледниковата епоха не са били пасивни наблюдатели на заобикалящата ги среда. Те активно са я оформяли, а в замяна и те самите са били оформяни от нея.

Мамутите отдавна са изчезнали. Но чрез костите, които са оставили след себе си, можем да разберем хората, които са живели редом с тях.

Първоначално статията е публикувана в Хоризонт — списанието на ЕС за научни изследвания и иновации.

Изследването, описано в тази статия, е финансирано от Европейския научноизследователски съвет (ЕНС).

Повече информация