Шимпанзетата реагират отрицателно на несправедливост, особено когато наблизо се намират техни близки партньори

Изследователи от Държавния университет на Джорджия и Националния център за грижи за шимпанзета към центъра MD Anderson наскоро направиха проучване, за да разберат по-добре как групи от шимпанзета реагират на несправедливо отношение, пише phys.org.

Резултатите, публикувани в списанието Proceedings of the Royal Society B, сочат, че шимпанзетата реагират отрицателно, когато получават награди с по-ниска стойност в сравнение с поощрения, които получават други индивиди и тези техни реакции се наблюдават по-често, когато в близост са шимпанзета, с които те имат социална връзка. Основен автор на труда е Майте Мартинес заедно с Кейти Хол.

Когато проучват по-ранни изследвания, фокусирани върху възприятията за справедливост при шимпанзетата, Майте Мартинес и нейните колеги застъпват хипотезата, че видът на хранителните награди, които животните получават, има значение.

Те наблюдават, че шимпанзетата често отхвърлят храна, която е с по-ниска стойност за тях, като парче морков или целина, в сравнение със случаите, когато им се предлага по-привлекателна алтернатива - например грозде, но почти никога не отхвърлят храна със средна стойност - като портокали, дори ако виждат, че други индивиди получават по-предпочитаното грозде.

Повечето по-ранни проучвания в тази област оценяват реакциите към неравнопоставеност при двойки шимпанзета. За разлика от тях, учените от настоящото проучване искат да проведат експерименти с групи шимпанзета, което би отразило по-добре сложността на социалните групи на тези примати в дивата природа.

В експеримента участват общо 27 шимпанзета, живеещи в социални групи. На всеки от членовете на групите е предоставена възможност да се приближи до човека, който провежда експеримента, и да размени жетон за храна, като наградата, която са получавали животните, е била различна.

„Манипулирахме това, което всеки индивид получаваше, в сравнение с останалите членове на групата, при размяната на жетона, така че понякога всички получаваха една и съща награда (контролно условие), а в други случаи един индивид получаваше награда с по-ниска или по-висока стойност от тази на останалите (условия на неравнопоставеност)“, обясни Мартинес за phys.org.

Изследователите наблюдават, че шимпанзетата реагират отрицателно, когато получават награда с по-ниска стойност, а другите в същата група получават по-ценна награда. Интересното обаче е, че реакциите им изглеждат повлияни както от конкретните награди, които получават, така и от социалния контекст - особено в присъствието или липсата на шимпанзета, с които са в приятелски отношения.

„Шимпанзетата по-често отказваха да изядат получената награда (като например я хвърляха на земята или я избутваха обратно към провеждащия експеримента), когато виждаха, че другите получават по-добра храна, отколкото когато всички получаваха една и съща награда. Това обаче се случваше само ако разликата беше голяма“, казва Мартинес.

„Тоест, те реагират негативно, ако получат храна с ниска стойност, докато останалите получават храна с висока стойност, но изглеждат доволни, когато получават храна със средна стойност, а другите - с висока стойност. Важно е да се отбележи, че тези реакции също се влияят от социалния контекст и са по-силно изразени, когато присъстват близки социални партньори“, отбелязва Мартинес.

Това проучване подчертава нюансите в социалните взаимодействия при шимпанзетата, като показва, че реакциите на животните при несправедливо отношение зависят в голяма степен от контекста. Това би могло да обясни защо резултатите от по-ранни изследвания понякога са противоречиви.

„Нашето проучване доведе до две ключови констатации“, каза Мартинес. „Първата е, че социалният контекст има значение, но по неочакван начин. Докато хората и бонобо (и двата вида са генетично много близки до шимпанзетата), са склонни да понасят неравнопоставеността по-добре, когато са с приятелите си, при шимпанзетата е обратното - те проявяват по-силни негативни реакции, когато са в присъствието на близки партньори.

Второто заключение е, че стойността на храната играе основна роля и дори ако резултатът е неблагоприятен за даден индивид, той все пак може да го приеме, ако наградата е достатъчно ценна.“

Най-изненадващото наблюдение за екипа е, че шимпанзетата реагират по-силно на неравенството, когато наблизо има и други, с които са тясно свързани. Това е особено интересно, като се има предвид, че психолозите са отчели обратната тенденция при хората – те реагират по-слабо на несправедливостта, ако тези, които получават по-голяма награда, са техни приятели.

„Едно възможно обяснение е, че социалните взаимоотношения при шимпанзетата са по-силно белязани от напрежението между сътрудничество и конкуренция, така че проследяването на резултатите при взаимодействията с близки партньори може да е особено важно“, обясни ученият.

Мартинес и нейните колеги планират по-нататъшни проучвания, целящи по-добро разбиране на това колко устойчиви са наблюдаваните от тях ефекти и дали те могат да бъдат възпроизведени при различни групи в по-широк спектър от ситуации.