Знаете ли кое е най-лесното нещо на света? Да обвиниш някой друг за собствените си провали. Да изкривиш истината така, че да оправдаеш своето бездействие и безотговорност.

Това също така е и много жестоко. И още повече разпространено.

Обикновено хората не обичат да си признават грешките и предпочитат да обвинят другите или обстоятелствата за собствените си провали. И ако наблюдавате внимателно, ще видите, че това поведение започва още от ранна детска възраст. Не съм го ударил аз, той започна първи. Контролното беше много трудно, това не сме го учили. Забравих си домашното, защото много ми се спеше, иначе съм го написал. Учителката не обяснява добре, затова не разбирам. Скучно е, затова не уча. Мама ме накара да измия чиниите и да си подредя стаята, затова не ми остана време да си науча уроците.

После това се превръща в модел на поведение. Завинаги.

Срещали ли сте такива хора? Те не разговарят с теб, за да решат проблем. Те са нахъсани да те злепоставят публично, понеже искаш от тях да си изпълняват ангажиментите, а те търсят лекия и лесния начин на живот. Лъжат в очите, измислят си „факти“ и ти приписват думи и намерения, които никога не си имал. И го правят с такова болезнено настървение, че чак ти става неудобно заради тях.

Изумителна е тази арогантност, с която някой изстрелва лъжа срещу теб и когато я отречеш, злорадо ти заявява: „Докажи, че не е вярно!“. Сякаш истината е длъжна да се оправдава. Сякаш ако извикаш една лъжа достатъчно силно пред група хора, тя автоматично става истина.

А когато не си си свършил работата, когато системно си затваряш очите за собствените си задължения, егото ти започва да търси виновен. И тогава започваш да „хапеш“ този, който изисква резултати и държи на правилата.

Да се опитваш да подрониш авторитета на човек, за да замажеш собственото си бездействие и да насочиш вниманието другаде – това не е сила. Това е слабост. Тъжното е, че колкото и да се опитваш да злепоставиш другия, твоята несвършена работа и пропуснати възможности си остават за твоя сметка. Те не изчезват с крясъци и интриги.

В днешно време е лесно да нападнеш, лесно е да вмениш вина. Трудно е да поемеш отговорност. Но в края на краищата авторитетът не се гради с демонстрации пред публика. Той се гради с честност и последователност. А лъжата, колкото и „убедително“ да я поднасяш, винаги си остава просто една евтина маска на гузната съвест.

Някои хора никога няма да ти простят това, че си ги накарал да се погледнат в огледалото. Но това си е техен проблем.