Китайският язовир „Три клисури“ — най-голямата хидроелектрическа централа в света — е впечатляващ инфраструктурен гигант. Ако сте попадали на твърдението, че съоръжението е толкова огромно, че може да влияе на въртенето на Земята, то не е толкова невероятно, колкото звучи на пръв поглед.

Гигант върху най-дългата река в Евразия

Разположен в централната китайска провинция Хубей, язовирът „Три клисури“ пресича река Яндзъ — най-дългата река в Евразия. Съоръжението използва водния поток от три близки клисури — Цютанся, Уся и Силинся — за да задвижва турбини и да произвежда електроенергия.

Откъде идва твърдението?

Тезата, че язовирът може да оказва влияние върху самата Земя, изглежда води началото си от публикация на NASA от 2005 г. В нея се разглежда как катастрофалното земетресение и последвалото цунами в Индийския океан през 2004 г. са се отразили върху ротацията на планетата.

Как разпределението на масата променя въртенето?

Обяснението е свързано с начина, по който масата е разпределена върху Земята. Дори малка промяна в това разпределение може да повлияе съвсем слабо на т.нар. инерционен момент — физична величина, която показва колко трудно е дадено тяло да бъде завъртяно около определена ос.

Подобен принцип стои зад движението на фигуристите на лед: когато приберат ръцете си близо до тялото, те започват да се въртят по-бързо. При Земята ефектът е несравнимо по-малък, но механизмът е сходен.

Затова и големи земетресения могат да окажат влияние върху въртенето на планетата. След труса в Индийския океан през 2004 г. учените от NASA установяват, че разместването в сеизмичната структура на Земята е променило разпределението на масата ѝ и е съкратило продължителността на деня с 2,68 микросекунди.

Може ли един язовир да предизвика подобен ефект?

На теория — да. Достатъчно мащабно преместване на вода също може да промени разпределението на масата на планетата. В публикацията от 2005 г. д-р Бенджамин Фонг Чао, геофизик в Центъра за космически полети „Годард“ на NASA, посочва, че китайският язовир може да задържа около 40 кубически километра вода, или приблизително 10 трилиона галона.

Според неговите изчисления това преразпределение на масата би увеличило продължителността на деня с около 0,06 микросекунди и би изместило положението на земния полюс с приблизително 2 сантиметра.

На фона на ежедневния ни живот това е пренебрежимо малка промяна. Но за съоръжение, създадено от човека, ефектът е забележителен — особено ако се сравни с въздействието на някои от най-мощните природни процеси на планетата.

Климатичните промени също забавят Земята

Човешката дейност влияе върху ротацията на Земята и по други начини. Подобен процес днес се свързва и с климатичните промени и тяхното въздействие върху разпределението на масата на планетата.

С покачването на температурите полярните ледени шапки се топят, а морското равнище в тропиците се повишава. Така повече маса се натрупва около екватора, вместо около полюсите. Резултатът е съвсем леко забавяне на земното въртене и минимално удължаване на денонощието.

Защо толкова малки промени изобщо имат значение?

За човешките сетива ефектът е напълно незабележим. Но при свръхпрецизни системи за измерване на времето — като атомните часовници — дори подобни микроскопични отклонения могат да създадат проблеми.

Именно затова някои учени смятат, че през следващото десетилетие може да се наложи въвеждането на отрицателна високосна секунда — т.е. минута, която продължава не 60, а само 59 секунди.