Над тези стръмни стрехи от желязо

и тези булеварди от асфалт

поне един път няма ли да слезе

снегът от небесата като бял

и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.

Във този черен като въглен град

ще бъде зимата наверно черна,

незнайни — ангелите и снегът.

И ако слезе някога, без жал

жестоки ще го стъпкат със обувките си

стражарите и проститутките,

ще му почерни белите пера

димът на гарите и на комините…

 

Бял сняг ще има само във градините,

където са играели деца.

1929 г.

 Атанас Далчев, „Сняг“

Атанас Христов Далчев е сред най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет.