Но защо се случва това
Би могло да е заради недостига на време, по-голямо сходство в характерите или в общите интереси.
Полът също може да е фактор в това, доколко едиинят родител е по-отзивчив от другия.
Като цяло обаче единият е предпочитан, защото дава на малкото нещо важно – било то комфорт, или допълнителна бисквитка.
Родителството е екипна работа.
И ако с партньора ви не сте в пълен синхрон с това какво е позволено, и какво не, детето с лекота намира слабото ви място.
Децата ще отидат при родителя, който ще им каже „Да“, защото са хитри.
„Наистина ли има „любим родител?“ пита Лесил Дуарес, семеен терапевт и създател на Hero Husband Project.
Всички чувства са реални, но е важно да се запитате “Какво е валидно?”, казва Дуарес.
Хората са програмирани да се вглеждат в малките проблеми, или да откриват проблем там, където го няма.
одителите правят това умножено по 50, но целта е да разберем дали „любимият родител“ е просто фаза, или постоянно състояние на избор.
Какво да правим, ако единият родител е „любим“
1. Изследвайте ролята си
Ако се окаже истина, че единият родител е предпочитан, то другият трябва да се замисли с какво допринася за това.
Личностният анализ е важен.
Може да се опитвате да компенсирате вина за изминало провинение.
Може би се затрупвате с работа, защото искате да избягате от отговорност.
Може би смятате реденето на Лего конструктор за най-досадното упражнение на планетата.
Никой не ви обвинява, че сте от родителите, които сревират сладолед за вечеря на децата.
Никой не подценява способността ви да се справите.
Премислете ролята си на родител – удоволствието и негативите, които ви носи тя, и потърсете златна среда, която да споделяте с детето си.
2. Аргументирайте своето „Не“
Често срещан проблем при „игнорирания“ родител е, че той не си прави труда да се аргументира, когато казва „не“ на детето.
Един прост съвет:
Бъдете наясно със своето „защото“.
Обяснете мисълта зад отговора си.
Това рационализира отказа ви в детската главица и сваля нивата на стрес от коронавируса, в която семействата се превръщат в ходещ „Дисниленд“ по принуда.
3. Синхронизирайте ролите си като родители
Не забравяйте, че интересите и нуждите на децата ви се променят, а с тях и статусът на „пердпочитан“ родител. Често срещано явление е единият родител да играе ролята на шута в семейството, а другия да е затиснат от битовизмите и да намира време за игра между пускането на прахосмукачка и пералнята.
В този случай „забавният“ родител трябва да помага вкъщи повече.
Истината е, че достойнствата на „скучния“ родител не са демонстрирани и детето няма база за сравнение между единия и другия.
Това налага партньорите да си говорят открито и да синхронизират приоритетите и подхода си като родители, за да няма спорове пред малкия човек.
Продължава на страницата на Новите родители
