Сама по себе си тревожността не е психично заболяване. Тя е нормална, адаптивна емоция, която ни помага да реагираме на възприемани заплахи.
Тревожността е автоматичната реакция, която ви кара да отскочите назад, когато ви се стори, че сте видели змия по време на разходка сред природата – преди да осъзнаете, че това е пръчка.
Тя е и онези (не особено приятни) потни длани и треперещ глас, които забелязвате преди презентация или първа среща, както и натрапливите мисли, които ви държат будни в 3 часа сутринта.
Повечето от нас имат начини да се справят с тревожните мисли и чувства, които ни дават по-голямо усещане за контрол. Например да проверяваме и препроверяваме дали сме запомнили правилно залата за презентацията си, или да търсим успокоение от човек, когото обичаме.
Но кога подобни поведения могат да отговарят на диагноза тревожно разстройство? И кога всъщност биха могли да са признак на обсесивно-компулсивно разстройство?
Социалните мрежи са пълни със съдържание, което „диагностицира“ обсесивно-компулсивно разстройство и обяснява по какво то се различава от тревожността. (TikTok)
Като клинични психолози често срещаме тези въпроси, вероятно подхранени и от неотдавнашния ръст на интереса към обсесивно-компулсивното разстройство в социалните мрежи. И така, каква е разликата между тревожността и обсесивно-компулсивното разстройство? И как се лекуват те?
Кога тревожността става нещо по-сериозно?
„Нормалната“ тревожност може да се превърне в тревожно разстройство, когато страховете или притесненията са постоянни, силни и започнат да пречат на всекидневния живот.
Около един на всеки трима души ще преживее тревожно разстройство в някакъв момент от живота си.
Сред най-често срещаните са социалното тревожно разстройство (страх в социални ситуации), паническото разстройство (чести панически атаки и страх, че ще имате нова) и генерализираното тревожно разстройство (постоянна и прекомерна тревога).
Тези разстройства имат донякъде различни симптоми. Но всички се характеризират с прекомерен и постоянен страх или тревога, които причиняват страдание или карат хората да избягват важни части от живота, включително работа, учене или социални дейности.
А какво да кажем за обсесивно-компулсивното разстройство?
Въпреки че обсесивно-компулсивното разстройство включва тревожност, то всъщност се счита за отделно разстройство в диагностичния наръчник, използван от специалистите по психично здраве.
Възможно е човек да има и двете – около половината до три четвърти от хората с обсесивно-компулсивно разстройство отговарят и на критериите за едно или повече тревожни разстройства.
Обсесивно-компулсивното разстройство включва обсесии, компулсии или и двете. Те причиняват значителен дистрес или пречат на всекидневното функциониране.
Обсесиите са натрапливи, нежелани мисли, образи или подтици. Това може да означава силен страх, че храната ви е замърсена, внезапна представа как наранявате някого или чувство, което непрекъснато се връща в съзнанието ви, че сте допуснали сериозна грешка.
Компулсиите са повтарящите се действия (или умствени ритуали), които хората изпитват като необходимост да извършват, за да облекчат този дистрес, като например проверяване, повтаряне на фрази, прекомерно миене на ръцете или търсене на уверение.
Много от нас понякога изпитват нежелани мисли или се връщат да проверят дали фурната наистина е изключена. Поддържането на подреденост или придържането към определени рутини може просто да са навици, които не причиняват дистрес.
Но това, което отличава обсесивно-компулсивното разстройство, е неговата тежест и въздействие.
Ако обсесиите или компулсиите отнемат много време, причиняват ви значителен дистрес или пречат на всекидневния живот, това може да е признак на обсесивно-компулсивно разстройство.
Не можете да „разпознаете“ обсесивно-компулсивното разстройство само по поведението. То може да остане и невидимо, защото много компулсии се случват наум, като повтаряне на фрази или броене. Хората с обсесивно-компулсивно разстройство може също да се опитват да скрият симптомите си от срам.
Лекуват ли се по различен начин обсесивно-компулсивното разстройство и тревожността?
Макар тревожните разстройства и обсесивно-компулсивното разстройство да имат някои прилики, включително повтарящи се мъчителни мисли, моделите и убежденията, които ги движат, са различни. Това означава, че и начинът, по който се лекуват, се различава.
Когнитивно-поведенческата терапия е едно от най-ефективните лечения както за тревожните разстройства, така и за обсесивно-компулсивното разстройство.
При обсесивно-компулсивното разстройство лечението често включва специализирана форма на когнитивно-поведенческа терапия, наречена експозиция и превенция на реакцията. Тя включва постепенно изправяне пред ситуации, които предизвикват натрапливи мисли и дистрес, като същевременно човек се въздържа от желанието да извършва компулсии.
Например човек със страхове, свързани със замърсяване, може постепенно да намали броя на измиванията на ръцете преди хранене. С времето хората научават, че страховитият изход не настъпва, че могат да понесат дискомфорта си и без ритуала и че тревожността отминава сама.
Лечението на тревожните разстройства се съсредоточава върху конкретния страх. При генерализирана тревожност например то включва разбиране на моделите на тревожене, оспорване на убежденията, които поддържат тревогите, и изграждане на по-полезни начини за реагиране на проблемите, като например обмисляне на решения и предприемане на малки стъпки.
Антидепресантите (по-специално селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина) могат да бъдат ефективна част от лечението както на тревожните разстройства, така и на обсесивно-компулсивното разстройство. Комбинираният подход с медикаменти (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина) и терапия (когнитивно-поведенческа терапия) често води до най-добри резултати, особено при тежко обсесивно-компулсивно разстройство.
И накрая
Макар да е чудесно, че психичното здраве се обсъжда по-открито онлайн и стигмата намалява, социалните мрежи могат и да размиват границата между личния опит и информацията, основана на доказателства.
Ако нещо, което сте видели онлайн, е събудило любопитство към вашето психично здраве, най-добрата следваща стъпка е да поговорите с квалифициран специалист, който може да ви помогне да разберете какво преживявате и каква подкрепа би могла да бъде полезна.
За повече информация и ресурси за тревожността и обсесивно-компулсивното разстройство посетете Института „Блек Дог“ или „Бейонд Блу“, а за младите хора – „Рийчаут“ или „Хедспейс“.
Съществуват много онлайн програми за лечение, основани на доказателства, за тревожни разстройства и обсесивно-компулсивно разстройство, до които можете да получите достъп безплатно или на ниска цена, като например „Тис Уей Ъп“, „Май Ню Уей“ или „Майндспот“.
Има и онлайн терапии за деца и тийнейджъри с обсесивно-компулсивно разстройство и тревожност.
Можете също така да попитате личния си лекар за План за психично здраве, който дава достъп до частично покривани от Medicare психологически консултации.
[Бележка на редактора: Връзките в този раздел са предназначени за читатели в Австралия. Международните читатели могат да намерят повече информация за тревожността и обсесивно-компулсивното разстройство тук и тук.]
Автори: Емили Ъптън (Emily Upton), докторант по психология, Университетът на Нов Южен Уелс в Сидни (UNSW Sydney); Институт „Блек Дог“ (Black Dog Institute), и Кейла Стийл (Kayla Steele), постдокторантски изследовател и клиничен психолог, Университетът на Нов Южен Уелс в Сидни (UNSW Sydney).
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейните авторки. Прочетете оригиналната статия тук.
