Хората, които никога не са изпитвали непрестанния звън в ушите при тинитус, трудно могат да си представят мъчението. Всъщност лошият сън може да е най-близкото преживяване до подобно усещане.
Субективният звук – който може да бъде също съскане, жужене или щракане – не се чува от никой друг. Той може да е постоянен или да се появява и изчезва.
Невролози от Оксфордския университет вече подозират, че сънят и тинитусът са тясно свързани в мозъка.
Техните резултати подсказват за фундаментална връзка между двете състояния – такава, която изненадващо дълго време е била пренебрегвана.
„Това, което първо накара мен и колегите ми да се заинтересуваме, бяха поразителните паралели между тинитуса и съня“, казва неврологът Linus Milinski от Института за изследване на съня и циркадните ритми към Оксфорд.
„Тинитусът е изтощително медицинско състояние, докато сънят е естествено състояние, в което редовно влизаме, но и двете изглежда разчитат на спонтанна мозъчна активност. Тъй като все още няма ефективно лечение за субективния тинитус, изследването на тези сходства може да ни помогне по-добре да го разберем и един ден да го лекуваме.“
Т.нар. „фантомно възприятие“ се появява, когато мозъкът ни ни кара да мислим, че виждаме, чуваме, усещаме или помирисваме нещо, което всъщност не съществува.
Много хора изпитват подобни усещания само по време на сън. Но за около 15 процента от населението на света непрестанен шум звъни в ушите им и в будно състояние.
Тинитусът е най-разпространеното фантомно възприятие в света. Въпреки това няма установена причина или сигурно лечение, макар да съществуват множество хипотези.
Много хора с тинитус съобщават за лош сън и нарушени модели на съня, но възможната връзка между тези две състояния едва напоследък започва да се изследва сериозно.
През 2022 г. Милински ръководи обзорно изследване, което според авторите е първото, разглеждащо на функционално ниво как сънят може да влияе на тинитуса – и обратното.
Изследователите предполагат, че големите спонтанни вълни на мозъчна активност, които се появяват по време на дълбок сън – т.нар. non-REM sleep – могат да потискат мозъчната активност, която води до тинитус.
За да проверят тази идея, учените използват порове, чиято слухова система е сходна с тази на хората. В експерименти, публикувани през 2024 г., се установява, че поровете, при които се развива по-тежък тинитус, показват и по-сериозни нарушения на съня.
„Всъщност видяхме как тези проблеми със съня се появяват по същото време, когато се появява тинитусът след излагане на силен шум“, казва Милински.
Поровете с тинитус показват свръхактивна реакция на мозъка към звуци. Когато обаче успеят да навлязат в дълбок сън без бързи движения на очите, тази хиперактивност намалява.
Това подсказва, че сънят може временно да маскира ефектите на тинитуса, като активира същите мозъчни вериги.
„Нашите резултати показват, че дълбокият сън може наистина да помогне за смекчаване на тинитуса и може да разкрие естествени механизми на мозъка за регулиране на необичайната активност“, казва Милински.
Разбира се, изследванията върху животни имат своите ограничения. Но подобни модели на мозъчна активност може да съществуват и при хора.
След обзорното изследване от 2022 г. Милински казва, че тази научна област се развива бързо, като все повече мащабни проучвания изследват как сънят, околната среда и тинитусът си взаимодействат.
„Надявам се това изследване да доведе до по-голяма осведоменост за тинитуса и да отвори нови пътища за лечение“, казва той.
„Признаването на влиянието на тинитуса – особено при по-възрастните хора, при които загубата на слух и тинитусът могат да увеличат изолацията и да допринесат за проблеми с психичното здраве – е изключително важно.“
Само миналата година изследване от Китай установява, че хората с тинитус по-трудно потискат хиперактивността на мозъка си, когато преминават от будно състояние към сън.
По време на дълбок сън обаче тази хиперактивност намалява.
„Това изследване показва, че сънят е ключова терапевтична цел за прекъсване на 24-часовия порочен цикъл на тинитуса“, заключават авторите на проучването, ръководени от Сяоюй Бао от Южнокитайския технологичен университет.
В Оксфорд Милински и колегите му сега се фокусират върху това как сънят влияе върху развитието на тинитуса.
„Тинитусът може да влоши съня, а лошият сън от своя страна може да влоши тинитуса. Това може да е своеобразен порочен кръг, макар че не вярвам, че е невъзможно да бъде прекъснат“, казва Милински.
„Когато не спим добре, ставаме по-уязвими към стреса, а стресът е един от най-силните фактори, които влошават тинитуса. Той дори може да предизвика появата му.“
По-нататъшните изследвания могат не само да доведат до ефективно лечение на тинитуса, но и да помогнат на учените да разберат по-добре самата природа на съня.
Обзорното изследване от 2022 г. е публикувано в научното списание Brain Communications.
