Диагнозата рак често променя всичко. Тя носи не само медицински предизвикателства, но и силен емоционален товар – стрес, тревожност, депресия – и кара мнозина да преосмислят живота си из основи.
Ново изследване предполага, че може да се променя и нещо по-неочаквано. В годините след диагнозата хората са значително по-склонни да бъдат осъдени за престъпление – включително и такива без предишно криминално досие.
Да, досущ както в сериала „В обувките на Сатаната“ (Breaking Bad), в който кротък гимназиален учител по химия поема по пътя на престъпността, след като научава, че има рак.
Разбира се, повечето пациенти с онкологично заболяване, при които се наблюдава този ефект, не се превръщат в безмилостни фигури като Уолтър Уайт. Според изследването присъдите им най-често са за деяния като дребни кражби от магазини или притежание на наркотици.
Въпреки това подобни нарушения могат да имат сериозни последици. Като се имат предвид отраженията за осъдените пациенти, техните семейства и жертвите, си струва да се изследва по-задълбочено дали ракът действително стои зад тази закономерност – и ако е така, защо.
За да проверят това, екип икономисти обединява данни от няколко административни регистъра в Дания и създава мащабна база данни, обхващаща демографски характеристики, трудова заетост, образование, доходи, имущество, здравословно състояние и криминална история.
Фокусът е върху 368 317 души, диагностицирани с рак между 1980 и 2018 г. Като свързват здравните данни с криминалните регистри, изследователите сравняват поведението им с контролна група от хора без диагноза рак.
Първоначално новодиагностицираните пациенти не показват признаци на повишена престъпност. През първата година след диагнозата нивата на престъпност дори спадат – нещо логично, като се има предвид, че мнозина преминават през интензивни терапии като лъчетерапия или химиотерапия.
„Основната причина за този първоначален спад е интуитивна“, пишат авторите. „Лечението на рака е физически изтощително и принуждава пациента да посещава или да остава в болница за продължителни периоди.“
Две години след поставянето на диагнозата обаче настъпва промяна: вероятността пациентите да получат присъда надхвърля нивото отпреди заболяването и става статистически значима.
Ефектът на рака върху престъпността. (Andersen et al., Am. Econ. J.: Appl. Econ., 2026)
Този ефект продължава да нараства в рамките на пет години след диагнозата, след което се стабилизира на високи нива за още пет години.
Като цяло пациентите са с 14 процента по-склонни да бъдат осъдени за престъпление след диагностициране на рак, показва изследването.
Освен установяването на тази връзка, изследователите се опитват да разберат защо диагнозата може да подтикне хората към нарушаване на закона. Те разглеждат няколко възможни механизма, започвайки с икономическите фактори.
Всички участници в изследването са имали здравна застраховка, тъй като в Дания тя е универсална. Това предполага, че онези, които са извършили престъпления, не са били мотивирани от неплатени медицински сметки, отбелязват авторите.
Въпреки това ракът нанася финансов удар. Вероятността пациентите да бъдат наети на работа спада с 1,5 процентни пункта в годината на поставяне на диагнозата. А дори тези, които запазват работата си, често работят по-малко часове и получават по-ниски доходи.
„Показваме, че хората, при които връзката между рак и престъпност е най-силна, са и тези, които преживяват най-голям спад в общия доход“, пишат изследователите.
Освен увеличението на икономическите и имуществените престъпления обаче, проучването отчита и значителен ръст на неикономически престъпления, включително насилствени деяния, което подсказва, че са налице и други фактори.
Изследователите разглеждат и вероятността за преживяемост, тъй като перспективата за по-ранна смърт може да отслаби възпиращия ефект на дългосрочни последици като лишаване от свобода.
Пациентите са разделени в групи според вероятността им да оцелеят пет години, изчислена на база вида рак и характеристики като възраст, пол и семейно положение.
Връзката между рака и престъпността е по-силна при пациентите, чиято вероятност за петгодишна преживяемост е намаляла по-рязко в годината на диагнозата.
Социалните политики могат да смекчат този ефект. С помощта на вариациите, произтичащи от датската общинска реформа от 2007 г., авторите установяват, че увеличението на престъпността след диагноза е по-изразено в райони, където социалната подкрепа е била намалена.
Ако тази връзка бъде потвърдена и в други държави, това може да разкрие нов тип дефицит в подкрепата за пациентите.
„Резултатите ни показват, че политиките, които адресират икономическите последици от здравни шокове, са важни за ограничаване на последващото въздействие върху престъпността“, пишат изследователите.
Проучването е публикувано в списание American Economic Journal: Applied Economics.
