Хората прекарват в Космоса повече време от всякога, но въпросите около сексуалното и репродуктивното здраве остават в периферията на научния и политическия дневен ред.
Продължителният престой в Космоса оказва сериозно влияние върху човешкото тяло: космическата радиация е неизбежна, микрогравитацията променя начина, по който функционират мускулите и костите, а липсата на нормален светлинен цикъл обърква биологичния часовник. За тези ефекти има сравнително много изследвания. Но по темата за репродуктивното здраве данните са оскъдни.
В обзорна статия, ръководена от ембриолога Джайлс Палмър от Университета в Лийдс, девет учени изразяват тревога от липсата на знания именно в момент, когато търговските и по-честите космически полети стават реалност.
„Въпреки че през последните 65 години са извършени множество космически полети с хора, знаем изненадващо малко за въздействието на космическата среда върху човешката репродуктивна система при продължителни мисии“, пишат авторите.
Космосът – негостоприемна среда за възпроизводство
Наличните лабораторни и ограничени човешки изследвания показват, че Космосът вероятно е враждебна среда за репродуктивната система.
Основният проблем са космическите лъчи — високоенергийни частици, които могат да увреждат ДНК. Ако подобни „грешки“ в генетичния код се случат в сперматозоиди или яйцеклетки, последствията могат да бъдат сериозни за бъдещ ембрион.
Проучвания при животни показват, че дори краткосрочното излагане на радиация може да наруши менструалния цикъл и да увеличи риска от рак. По отношение на по-продължителни мисии обаче данните при хора са ограничени.
След анализ на съществуващата литература екипът заключава, че знаем изключително малко за ефекта на повторната радиационна експозиция върху мъжката фертилност. Някои изследвания сочат, че дози над приблизително 250 милигрея могат да нарушат образуването на сперматозоиди, макар това да е потенциално обратимо. Други предполагат, че дългосрочните мисии могат да окажат влияние върху невроендокринната система, която регулира репродуктивните хормони.
Космическите полети се увеличиха драстично през последните две десетилетия, като значителна част от тях са без екипаж. (Wikipedia)
Регулации при държавните агенции — и празнота при частните компании
Мисиите, организирани от NASA и други публични агенции, традиционно прилагат строги правила, свързани със здравето. Например астронавт не може да излети, ако е бременна, а съществуват и лимити за допустимата радиационна експозиция.
Тези правила обаче не са безспорни. NASA например е определила годишен лимит на радиационно облъчване от 50 милисиверта за астронавти в ниска околоземна орбита, но при жените допустимата граница е била по-ниска поради по-високия риск от рак на яйчниците и гърдата. Макар рискът да е реален, някои юристи посочват, че подобни двойни стандарти могат да бъдат възприети и като форма на полова дискриминация.
Още по-сериозен проблем обаче се очертава в сферата на търговските космически полети, където липсват ясни индустриални стандарти за управление на рисковете за репродуктивното здраве.
Изследователите повдигат редица въпроси:
- Трябва ли компаниите да следят бременността на служители и туристи?
- Трябва ли информираното съгласие да включва оценка на дългосрочните рискове за фертилността?
- Какви са потенциалните рискове за плода при евентуална бременност в космоса?
Докато не разполагаме с повече данни, е трудно потенциалните участници в космически полети да бъдат адекватно информирани.
„С разширяването на човешкото присъствие в Космоса репродуктивното здраве вече не може да бъде пренебрегвано в политиките“, казва Фати Каруия, изследовател към NASA и съавтор на анализа. Той призовава за спешно международно сътрудничество с цел запълване на критичните научни празноти и създаване на етични насоки, които да защитават както професионалните, така и частните астронавти.
Накъде оттук нататък?
Броят на изстрелваните ракети расте, благодарение на нарастващите инвестиции в частния космически сектор и понижаването на разходите с развитието на технологиите.
Ако човечеството действително възнамерява да установи трайно присъствие извън Земята, въпросите за възпроизводството и репродуктивното здраве не могат да останат на заден план. Те вече не са научно любопитство, а стратегически проблем.
Изследването е публикувано в списание Reproductive Biomedicine Online.
