Никога досега не сме виждали Мъглявината Яйце по този начин. В ново изображение, заснето от телескопа „Хъбъл“, ясно личат предсмъртните конвулсии на умираща звезда, които оформят концентрични пръстени, прашни ивици и полярни издатини. Светлината от звездата е частично блокирана, сякаш пробива навън на четири отделни лъча, които сияят дълбоко от забуления център. Това е картина, изпълнена със същински динамизъм, и ни показва звезда, която с остаряването си губи външните си слоеве.

Мъглявината Яйце, известна още като CRL 2688, е най-младата и най-близката открита предпланетарна мъглявина. Тя се намира на около 1000 светлинни години от нас — сравнително близо по галактически стандарти. Терминът „предпланетарна мъглявина“ може да звучи объркващо заради сходството с „протопланетен диск“, но всъщност става дума за противоположни краища от жизнения цикъл на звездите.

Младите звезди се раждат от мъглявини и са заобиколени от протопланетен диск — „поничка“ от материал, от която могат да се образуват планети. Част от този материал пада обратно към звездата, а друга се изхвърля под формата на красиви струи. Когато звездата приключи растежа си, тя навлиза в т.нар. главна последователност — фазата, в която свети благодарение на термоядрения синтез на водород в ядрото си.

Звезди като нашето Слънце или по-масивни от него в крайна сметка изчерпват водорода в ядрото си. Когато вече не разполагат с енергията, която поддържа външните им слоеве разширени, те започват да се свиват към центъра. Това увеличава налягането и температурата в близост до ядрото. При някои звезди това води до повторно запалване на водороден слой, а при по-масивните — до незабавно възпламеняване на хелиевото ядро. Освобождава се огромно количество енергия, което изтласква външните слоеве навън. Ако това се случи със Слънцето, то може да се раздуе чак до орбитата на Земята.

Тези външни слоеве се придържат слабо от гравитацията и вътрешните процеси ги изхвърлят в космоса. При звезди с малка до средна маса те в крайна сметка образуват светеща сферична обвивка около остатъка от звездата — бяло джудже. На ранните астрономи това напомняло планета – оттам и името „планетарна мъглявина“, макар и да няма нищо общо с планети.

Но преди звездата да достигне тази сравнително подредена фаза, тя преминава през по-хаотичен период на изхвърляне на материя — именно предпланетарната мъглявина. В Мъглявината Яйце ясно се виждат обвивки от материал, които се освобождават, докато около централната звезда — и вероятен неин спътник — все още има гъсти облаци прах. Те създават тъмните структури. Материята, изхвърляна от полярните области, изглежда по-рядка и отразява светлината навътре, като едновременно хвърля сенки, които разделят светлинния лъч на четири.

Фазата на предпланетарната мъглявина е кратка — най-много няколко хиляди години. Затова подобни наблюдения са безценни. Те ни дават рядка възможност да видим този кратък, бурен етап от звездната еволюция.

И едновременно с това са същинско произведение на изкуството.