Проучване на изследователи от Медицинския факултет на Университета „Кейс Уестърн Ризърв“ в САЩ откри липсващото звено между токсичното натрупване на протеини при невродегенеративното заболяване Паркинсон и смъртта на ключови мозъчни клетки.
Откритието, което е резултат от изследвания, продължили близо 3 години, свързва протеините алфа-синуклеин с нарушаване на функцията на митохондриите — два процеса, които и преди са били асоциирани с болестта на Паркинсон.
„Разкрихме вредно взаимодействие между протеини, което уврежда клетъчните енергийни централи на мозъка, наречени митохондрии“, казва невробиологът Син Ци. „По-важното е, че разработихме целенасочен подход, който може да блокира това взаимодействие и да възстанови здравословната функция на мозъчните клетки.“
Предишни изследвания вече показват, че токсични, анормални струпвания на алфа-синуклеин увреждат невроните при Паркинсон. Известно е също, че заболяването е свързано с отслабена функция на митохондриите, което лишава нервните клетки от енергията, необходима за нормалната им работа.
Между тези две дисфункции е откривана връзка и преди, но новото проучване дава по-ясна какво общо имат помежду си.
В лабораторни тестове екипът наблюдава взаимодействие между алфа-синуклеина и ензим, наречен ClpP, който подпомага управлението и изчистването на отпадъци в митохондриите.
CS2 предпазва ензима ClpP. (Hu et al., Mol. Neurodegener., 2025)
Резултатите им подсказват, че именно начинът, по който алфа-синуклеинът се свързва с ClpP, нарушава функцията на митохондриите и предизвиква каскадните ефекти, които са типични за болестта на Паркинсон — включително спад в производството на допамин.
Най-съществената част от изследването е разработването на потенциално лечение, насочено към противодействие на тази увреждаща биохимична реакция. Създадена е къса протеинова последователност, наречена CS2, която действа като „примамка“ за алфа-синуклеина и го отклонява както от ClpP, така и от митохондриите на клетките.
При тестове върху човешка мозъчна тъкан, мишки и неврони, отгледани в лабораторни условия, CS2 показва положителни ефекти. Той намалява възпалението в мозъка и възстановява част от двигателните и когнитивните функции при животните.
„Това представлява фундаментално нов подход за лечение на болестта на Паркинсон“, казва неврофизиологът Ди Ху. „Вместо да лекуваме само симптомите, ние се насочваме към една от първопричините на самото заболяване.“
Изследователите изчисляват, че може да са необходими около пет години, преди да започнат клинични изпитвания с хора, които да оценят безопасността и ефективността на CS2 — подобни биологични намеси могат да имат непредвидени последици и изискват задълбочено тестване.
И все пак това е обнадеждаваща стъпка напред в изследванията на болестта на Паркинсон. Проучването не само идентифицира една от грешките, свързани със заболяването, на най-малкото молекулярно ниво, но и демонстрира възможен начин тя да бъде коригирана.
Всичко това се вписва в контекста на вече известното за Паркинсон — изключително сложно заболяване, при което причините трудно се разграничават от последствията. Вероятно ще са необходими множество терапевтични подходи, за да се намери окончателно лечение и да се предотврати развитието на болестта още в зародиш.
„Надяваме се, че един ден ще разработим терапии, насочени към митохондриите, които да позволят на хората да си възвърнат нормалните функции и качеството на живот, и които ще превърнат болестта на Паркинсон от инвалидизиращо, прогресивно състояние в управляемо или напълно преодоляно“, казва Ци.
Изследването е публикувано в списанието Molecular Neurodegeneration.
Източник: Science Alert
