Как климатът засяга здравето на мъжете

Горещите вълни, замърсеният въздух и работата на открито застрашават здравето на мъжете в България.

• Мъжете са свръхпредставени сред работещите на открито – в световен мащаб около 75% от всички заети на открито са мъже.
• В България броят на работещите на открито достига 700 000 души, което приблизително означава, че над половин милион мъже са пряко засегнати от метеорологични рискове.
• Това води до по-висок риск от топлинен стрес, трудови злополуки и сърдечно-съдови заболявания, особено при зачестяващите горещи и студени вълни.
• Работата в жегата е и здравен, и регулаторен проблем – докато за труд на закрито има по-ниски температурни прагове, работата на открито в България се спира едва при 38°С, а контролът и санкциите често са недостатъчни.
• Климатичните промени засягат и мъжката плодовитост – горещите вълни и замърсеният въздух, който в България е хроничен проблем, се свързват с по-ниско качество на спермата и спад в нивата на тестостерон, който влияе върху репродуктивното и общото здраве.
• Психичното здраве на мъжете също е под натиск – проучвания показват по-висок риск от самоубийства след екстремни климатични събития.

Когато говорим за климатичните промени и здравето, рядко поставяме фокуса върху мъжете. А именно те са свръхпредставени сред работещите на открито и по-често изложени на екстремни горещини, студени вълни и замърсен въздух. В България това засяга стотици хиляди мъже и се отразява не само на риска от трудови злополуки и сърдечно-съдови заболявания, но и на репродуктивното и психичното здраве. Този текст разглежда кои климатични рискове засягат мъжете най-силно и защо те трябва да бъдат част от разговора за климатична справедливост.

Климатът не засяга всички еднакво

Климатичната уязвимост описва степента, в която дадена група хора е застрашена от измененията в климата и способността ѝ да се справя с последствията. Тя се определя от 3 ключови фактора (Фиг 1):

излагането на климатични опасности, като горещи вълни и наводнения
чувствителността към тези рискове
възможностите за адаптация.

*Фиг. 1: Компоненти на климатичната уязвимост,* *Източник*

Климатичната уязвимост не е равномерно разпределена, а следва съществуващи социални, икономически и здравни неравенства, които правят някои групи по-засегнати от други. В този смисъл и половите различия при климатичните рискове не са само въпрос на биологична обусловеност, а резултат от различно излагане, чувствителност и достъп до ресурси, които оформят начина, по който жените и мъжете преживяват климатичните промени.

Мъжете по-често са изложени на климатични рискове заради работа на открито и физически труд. От друга страна жените са по-уязвими заради по-силното въздействие на екстремни климатични явления върху женския организъм (биофизична уязвимост) и заради социални и икономически неравенства, които ограничават възможностите им за защита и адаптация.

Сходна разлика се наблюдава и при адаптивния капацитет – способността да се справяме с последиците от климатичните промени. Средностатистически мъжете разполагат с по-висок адаптивен капацитет, най-вече поради по-високите си доходи. В България разликата в средната годишна заплата между мъжете и жените е около 20%, като подобна тенденция се наблюдава и в останалите страни от Европейския съюз.

Повечето изследвания потвърждават, че жените са по-уязвими към промените в климата по отношение на здравето. Анализ на 130 рецензирани проучвания установява, че жените и момичетата често са изправени пред непропорционално високи рискове за здравето от въздействието на изменението на климата в сравнение с мъжете и момчетата.

Фиг. 2: Диаграма на съотношението на мъжете и жените, засегнати от въздействието на изменението на климата. Източник на данни: Global Gender and Climate Alliance (2016). Допълнителен анализ от Carbon Brief.

Излагане на екстремни климатични условия

Уязвимостта обаче нараства с увеличаването на излагането на екстремни климатични условия, което при мъжете се дължи най-вече на характера на заетостта им. Според данни, публикувани в медицинското списание The Lancet, през 2022 г. приблизително 1,6 милиарда души по света са работили на открито — това е около 26,4% от населението на възраст над 15 години. Преобладаващата част от тази група са мъже.

Други изследвания показват, че от 1970 г. насам около 1/3 от мъжете в трудоспособна възраст са били ангажирани с редовна работа на открито, най-често в сектори като строителство, транспорт и услуги (напр. косене на трева). Над 75% от работещите на открито са мъже, като повече от 80% от тях нямат висше образование. Липсата на висше образование допълнително увеличава вероятността за заетост на открито.

*Фиг. 3: Мъжете са свръхпредставени в групата на работещите на открито.* *Източник*

Работата на открито като здравен риск

Мъжете са по-застрашени по отношение на инфекциозните болести, вероятно защото често са в по-тесен контакт с природата, където могат да бъдат заразени от векторно-преносими инфекции и такива, пренасяни по вода.

Макар повечето изследвания да посочват жените като по-уязвими при периоди на необичайна жега и свързаната с тях смъртност, няколко проучвания в САЩ и Австралия показват обратна тенденция. Като основни причини се изтъкват по-продължителното излагане на високи температури заради работа и обществени дейности на открито, както и социалната изолация, която засяга немалка част от възрастните мъже.

Какви здравни рискове крие работата на открито?
• Заболявания и смъртност, свързани с топлината: извършването на напрегната работа на открито в индустрии като селско стопанство, минно дело и строителство включват дълги часове престой при високи температури.
• Сърдечно-съдови проблеми: екстремните температури могат да предизвикат инфаркти и инсулти.
•Трудови злополуки: продължителното излагане на топлина може да намали когнитивните и двигателните умения, което увеличава вероятността от трудови злополуки.
• Риск от травми, наранявания и смърт от други метеорологични екстремуми като силен вятър, студени вълни, гръмотевични бури, наводнения и др., които зачестяват.
•Инфекциозни заболявания: поради определени професионални специфики, например в земеделието или при риболова, мъжете са изложени на по-висок риск от заразяване с болести, предавани по вода и чрез вектори.
• Респираторни проблеми: замърсяването на въздуха може да влоши съществуващите белодробни заболявания и да увеличи податливостта към инфекции на дихателните пътища.

Множество епидемиологични проучвания показват, че мъжете са изложени на по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания в по-ранна възраст в сравнение с жените. Установено е, че докато средната възраст за първи инфаркт при мъжете е около 65 години, при жените тя е приблизително 72 години. Тази разлика се дължи на комбинация от биологични, хормонални и поведенчески фактори, които определят различния риск при двата пола. Така работата на открито в горещо и студено време вероятно оказва силно влияние върху преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания при мъжете.

Толерантността към горещините намалява с възрастта, но броят на по-възрастните работещи расте – заради застаряването на населението и по-късното пенсиониране. Така все повече хора в по-рискова възраст са изложени на топлинен стрес, проблем, който засяга повечето развити страни, включително България.

Работа при ниски температури

Студените вълни заслужават специално внимание, тъй като са свързани с висок сърдечно-съдов риск, а работещите на открито са уязвима група. Установено е, че при всеки 1000 смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания, 9,1 са свързани с екстремно студени дни. Студените вълни през зимния сезон увеличават и броя на хоспитализациите и смъртните случаи сред пациентите с диабет. Ниските температури и често съпровождащите ги твърди валежи и вятър са свързани и с риск от измръзване и хипотермия. Установено е и за България, че честотата на студените вълни се запазва непроменена през последните години, въпреки затоплянето на зимите.

Фиг. 4: Мъжете прекарват повече време на открито, което повишава риска от инфаркт и инсулт при студена вълна. Източник

Колко хора са заети в отрасли, свързани с работа на открито в България?

Според данни на НСИ от 2025 г. броят на работещите на открито е около 700 000 души, основно в селско, горско и рибно стопанство, строителство, транспорт и логистика, служители в комуналните услуги, озеленяване и поддръжка на инфраструктурата. Важно е да се подчертае, че тези числа отразяват само официално регистрираната заетост, а в тези сектори нерядко се наблюдават нерегламентирани трудови правоотношения, което предполага по-висока реална заетост.

Излагането на горещо време и други метеорологични рискове, свързани с работата на открито, е значително по-високо при мъжете и в България. Данни, цитирани от The Lancet, показват, че в световен мащаб мъжете са около 75% от всички работещи на открито. По данни на НСИ за 2025 г. общият брой на заетите в страната е малко над 2,9 млн. души, от които над 1,5 млн. са мъже. Ако екстраполираме това глобално съотношение към българския контекст, може да се предположи, че климатичните рискове, свързани с работата на открито, засягат над половин милион мъже. На практика това означава, че мъжете у нас работят на открито почти три пъти (2.7) по-често в сравнение с жените.

Мерки, свързани с горещото време: примерът на Северна Македония
Как в съседна Северна Македония се подхожда към риска от горещи вълни и работата на открито? Прегледът е направен от журналистката Катерина Топалова.
Още през 2012 г. страната приема национален План за действие „Жега и здраве“ (HHAP), насочен към ограничаване на заболяванията и смъртните случаи при екстремни температури и горещи вълни. Работещите на открито са предварително идентифицирани като уязвима група.
Планът предвижда система за предупреждение, сътрудничество между Министерството на здравеопазването, Института за обществено здраве и други институции, както и комуникация с обществеността относно защитните мерки по време на високи температури.
През 2025 г. планът е актуализиран със срок на действие до 2030 г., като част от по-широките усилия за адаптация на здравния сектор към климатичните рискове. Паралелно с това Министерството на здравеопазването приема и отделен план за защита на здравето при студени вълни.

Работа в гореща среда и контролът върху условията на труд в България

Въпреки географската близост със Северна Македония, в България на този етап такъв национален план липсва. Наред с отсъствието на цялостна стратегия за защита на здравето при високи температури, контролът върху условията на труд в горещо време остава ограничен, а съществуващите регулации често не се прилагат ефективно на практика.

Макар основният риск от топлинен стрес да е свързан с работата на открито, високи температури се наблюдават и в редица закрити, неклиматизирани помещения или при дейности до допълнителни източници на топлина. В някои случаи условията на закрито могат да бъдат дори по-неблагоприятни от външните, което поставя в контекст нормативните различия при допустимите температури на труд.

Българското законодателство определя максимална температура от 33°С за работа на закрито, докато при работа на открито дейността се преустановява едва при оранжев код, издаван от НИМХ за системата Метеоаларм – при температури от 38°С. Тази разлика от 5 °С за открито и закрито създава сериозно несъответствие в защитата на работещите на открито, особено при изпълняване на физически труд.

През първата половина на лятото на 2025 г. в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ са подадени 20 сигнала за нарушения при работа в условия на високи температури, като едва 2 от тях са били за работа на открито. От друга страна, по данни на Инспекцията почти половината от смъртните инциденти на работното място през първото полугодие на 2025 г. се дължат на инфаркти и инсулти, при които метеорологичното време има доказан принос.

В същото време санкциите за неспазване на изискванията за безопасни условия на труд – между 1500 и 15 000 лв. за първо нарушение – често се оказват по-ниски от загубите при прекъсване на работа. Това създава икономически стимул трудът да продължава дори при екстремни температури и издадени предупреждения, въпреки сериозните здравни рискове.

Жегата и въздухът: невидима заплаха за мъжката плодовитост

Репродуктивното здраве на мъжете също има връзка с промените в климата по два основни пътя – чрез горещите вълни и чрез замърсяването на въздуха – като ефектите се проявяват както върху плодовитостта, така и върху общото хормонално и физическо здраве на мъжете.

Продължителното излагане на високи температури води до топлинен стрес, който може да наруши производството и качеството на сперматозоидите. Проучване от Аржентина за периода 2005–2023 г. показва, че в години с интензивни горещи вълни броят на сперматозоидите и тяхната нормална морфология се влошават значително, като разликите са няколко пъти по-изразени в сравнение с години без екстремни жеги. Тези данни подсказват възможна връзка между климатичните промени и наблюдавания в световен мащаб спад на мъжката фертилност.

Жегата влияе и върху нивата на тестостерон – основен хормон за мъжкото репродуктивно и общо здраве. Изследвания показват, че през летните месеци неговите нива спадат средно с 10–15%. Макар този спад да е умерен, той може да има значение за по-възрастните мъже или за тези с вече гранични стойности, като се свързва с умора, понижена мускулна сила, намалено либидо и по-висок риск от метаболитни и сърдечно-съдови проблеми.

Изменението на климата засяга и урологичното здраве

Високите температури често причиняват дехидратация, която може да причини бъбречни заболявания. Климатичните промени се свързват и с рака на простатата, тъй като повишават експозицията на химикали (като пестициди или замърсители), които потенциално увеличават риска от някои видове рак. Въпреки че все още са необходими много изследвания, някои учени смятат, че климатичните промени променят моделите на земеделие, което може да доведе до по-високи нива на канцерогенни токсини в почвата и водата.

Мръсният въздух: враг на мъжката плодовитост

Замърсяването на въздуха също влияе върху мъжкото репродуктивно здраве, като понижава качеството и подвижността на сперматозоидите. Високите нива на фини прахови частици (ФПЧ2.5) са свързани с намалена подвижност на сперматозоидите 2 – 3 месеца след излагането на силно замърсен въздух. Замърсители на въздуха като ФПЧ2.5 и азотен диоксид (NO₂) са свързани и с повишена вероятност от еректилна дисфункция.

*Фиг. 5: Мръсният въздух засяга мъжката репродуктивна система.* *Източник*

Замърсяването на въздуха в България е сериозно, заради това срещу страната ни през последните години неведнъж е откривана наказателна процедура от Европейската комисия. Според последния доклад на швейцарската организация за качество на въздуха “IQAir”, България е на 89-то място от 128 изследвани държави в глобалната класация на страни с най-мръсен въздух.

Психичното здраве – скритият риск

Психичното здраве на мъжете може да бъде силно негативно повлияно от измененията в климата. Няколко проучвания показват, че мъжете са изправени пред по-висок риск от самоубийство след екстремни метеорологични явления. Това вече се превърна в масов проблем сред земеделците в Индия заради провалени реколти, а сушите и наводненията многократно го задълбочават. Българското земеделие през последните години също страда сериозно от екстремни проявления на времето, като късни пролетни слани, градушки, суша и наводнения често компрометират реколтите.

Загубата на работа, причинена от изменението на климата, принудителната миграция и други социални и икономически напрежения също могат да изострят проблемите с психичното здраве. Промените в климата могат да доведат до тревожност, депресия и нарушения на съня, въпреки че мъжете са по-малко склонни от жените да изразяват тези проблеми открито. Психологическата тежест, породена от отговорността да се издържа семейството, също може да усили това въздействие.

Разпознаването на специфичните рискове, които климатичните промени създават за здравето на мъжете, не омаловажава уязвимостта на жените – напротив. Но това разширява разбирането ни за климатичната справедливост и показва, че ефективните политики трябва да отчитат различията в излагането, здравните последици и социалните роли на двата пола. За да бъдат успешни климатичните и здравните политики, те трябва да идентифицират уязвимите групи и да включват и мъжете, чието здраве и благополучие са пряко застрашени от променящия се климат.

Статия е създадена като част от Тематичните мрежи на PULSE – европейска инициатива за подкрепа на транснационалното журналистическо сътрудничество. Текстът е резултат от партньорство между д-р Зорница Спасова и Катерина Топалова – журналист от Северна Македония, чиято работа е фокусирана върху екологични, социални и обществени теми, с особен акцент върху въздействието на климатичните промени и замърсяването.

Автор: Зорница Спасова / Климатека

Зорница Спасова е автор в Климатека. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г., като е специализирала в Нидерландия, Германия, Италия, Дания, Норвегия, Индия и др. Работи като главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Със статиите тук е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.

В публикацията са използвани материали от: