Две слънчеви и две лунни затъмнения ще се видят от Земята през 2026 г., като от територията на България ще могат да се наблюдават едно слънчево и едно лунно затъмнение. Това съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“.
Той подготвя новото издание за 2026 г. на справочника „Гид на любителя астроном“ на катедра „Астрономия“, което се очаква да бъде издадено скоро.
Първото слънчево затъмнение – 17 февруари
На 17 февруари предстои първото за годината слънчево затъмнение, то ще е пръстеновидно, каза физикът. Това слънчево затъмнение ще се наблюдава като частично от най-южните части на Южна Америка, южната част на Атлантическия океан, Антарктика, най-южните части на Африка, о-в Мадагаскар, централната и южната част на Индийския океан.
Като пръстеновидно затъмнение то ще се наблюдава от малък район в най-южната част на Индийския океан и от също малък крайбрежен район на Антарктида. Затъмнението ще може да се наблюдава от о. Ливингстън, където е българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, като частично с малка фаза, с начало 09:59 UTC и край 11:28 UTC, като максималната фаза ще настъпи в 10:44 UTC, уточни Маркишки.
Частично слънчево затъмнение на 12 август
На 12 август от най-северозападните части на нашата страна ще може да се наблюдава частично слънчево затъмнение с малка фаза. Това затъмнение ще се наблюдава като частично от Арктика, северната част на Северна Америка – Канада и Аляска, северните райони на Русия, по-голямата част от Европа (без най-югоизточните ѝ райони), северната част на Атлантическия океан и Западна Африка, поясни Пенчо Маркишки.
Пътят на пълното затъмнение, т.е. на лунната сянка, ще започне от най-северната част на Якутия, ще продължи през Арктика, ще премине по източните брегове на Гренландия, след което ще продължи през Северния Атлантик, съвсем близо до западните брегове на Исландия. След това лунната сянка ще пресече Испания – от северозапад на югоизток, ще достигне Балеарските острови и ще завърши пътя си в Средиземно море.
В Европа най-добри условия за наблюдение ще предостави неголяма област от северното крайбрежие на Испания – районът около гр. Овиедо. Оттам явлението ще се наблюдава ниско над западния хоризонт, а продължителността на пълната фаза ще бъде 1 минута и 48 секунди.
От България затъмнението ще може да се наблюдава в северозападната част на страната. За Видин то ще започне в 20:27 ч., когато Слънцето ще бъде на височина едва 1 градус и 19 минути над западния хоризонт. Явлението ще бъде видимо за кратко – до залеза на Слънцето малко по-късно.
Лунни затъмнения през 2026 г.
Първо лунно затъмнение – 3 март
Първото за годината лунно затъмнение е на 3 март и ще се наблюдава от Северна и Южна Америка, Тихия океан, Австралия, Източна Азия, Арктика и Антарктика. От България то ще бъде недостъпно за наблюдение, но началото му ще бъде видимо от българската антарктическа база.
За о. Ливингстън затъмнението от полусянката на Земята ще започне в 08:44 UTC. Луната ще залезе в 09:12 UTC, когато тя ще бъде навлязла в земната полусянка с около половината от своя диаметър. Частичните фази още няма да са започнали.
Второ лунно затъмнение – 28 август
На 28 август рано сутринта от територията на България ще може да се наблюдава началото на частичното лунно затъмнение, до момента на залеза на Луната. Явлението ще бъде видимо също и от Западна Европа, Западна Африка, Атлантика, Северна и Южна Америка, югоизточната част на Тихия океан и Антарктика.
Явлението ще е видимо и от о. Ливингстън – от началото на затъмнението от полусянката на Земята в 01:23:29 UTC до края в 07:02:00 UTC, като максималната фаза ще бъде в 04:12:52 UTC. По това време в Антарктида е зима и обикновено няма научни експедиции.
Суперлуния, „синя Луна“ и „микро Луна“
През годината се очакват и „супер Луни“. Новолунията на 16 май и 15 юни са сравнително близки до лунните перигеи, поради което се определят като суперлуния, макар че при новолуние Луната не може да се наблюдава.
За разлика от тях ще може удобно да се наблюдава суперлуние при пълнолуние в нощта на 23 срещу 24 декември.
Пълнолунието на 31 май ще бъде второ за месеца и се нарича „синя Луна“, което няма нищо общо с цвета на Луната. Освен това то ще бъде и „микро Луна“, тъй като е близо до лунния апогей на 1 юни. Микро Луна ще бъде и пълнолунието в нощта на 29 срещу 30 юни.
Комети и метеорни потоци
Засега не се очаква комета, която да стане видима с невъоръжено око. Надежди се възлагат на C/2025 R3 (PanSTARRS), но тя вероятно ще се наблюдава само с бинокъл или малък телескоп и при трудни условия.
Максимумът на метеорния поток Персеиди ще бъде в нощта на 12 срещу 13 август, при отлични условия, тъй като Луната ще бъде в новолуние. При ясно небе и тъмно място ще могат да се наблюдават 90–100 метеора на час.
Геминидите ще са с максимум на 14 декември около 16 ч., с активност над 120 метеора за час. След залеза на Луната вечерта условията ще бъдат добри.
Паради на планетите и видимост
2026 г. започва с добра видимост на четири планети – Сатурн, Нептун, Уран и Юпитер, като Уран и Нептун не се виждат с невъоръжено око.
Към края на февруари и началото на март ще има възможност за едновременно наблюдение на почти всички планети без Марс, който ще остава невидим в зората.
В края на април ще има нов планетен парад, а през май наблюденията ще станат по-удобни. През цялата година условията за наблюдение на ярките планети ще бъдат добри, обобщи физикът Пенчо Маркишки.
