Мнозина желаещи да отслабнат се кълнат в ползата от интервалното гладуване. Но наистина ли дългите промеждутъци между храненията са толкова ефективни? Едно ново изследване пося съмнение.
Наистина, при гризачите то функционира: период на гладуване от поне 14 часа на ден доказано ги предпазва от смущения в метаболизма и затлъстяване, обусловено от храненето. Затова интервалното гладуване беше приветствано като основно средство срещу диабет и инсулинова резистентност. Нищо чудно, че през последните години все повече засегнати прибягват към този метод – но най-вероятно неоснователно.
Проучванията върху хора в никакъв случай не са еднозначи и отчасти дори са противоречиви. Все повече доказателства се трупат, че ефектът от метода се дължи по-скоро на ограничения прием на калории, вместо на периодите на гладуване. Преди няколко години американско изследване доказа, че не интервалното гладуване, а намаленият прием на калории оказва влияние за понижаване на кръвната захар и сваляне на килограми при болни от диабет тип 2.
Според проучването ChronoFast на Института за изследване на човешкото хранене в Потсдам – Реебрюке (DIfE) и университетската болница Шарите в Берлин ограниченото по време хранене не постига подобрение на кардио-метаболитното здраве при жени, ако приемът на калории остане непроменен. Резултатите по-скоро сочат, че ползата за здравето, описана в предишни проучвания, се дължи най-вече на непреднамереното намаляване на калориите, а не на съкратеното време за хранене.
Кой премести стрелките на часовника?
Във въпросното проучване 31 жени с наднормено тегло или затлъстяване приемали обичайните си храни – със същото енергийно съдържание и състав на хранителни вещества – или рано, между 8 и 16 часа, или късно, между 13 и 21 часа. Бил контролиран разходът им на енергия със сензор за движенията, бил воден дневник за ежедневния им прием на храна, а нивото на кръвната захар – следено чрез постоянно измерване. Освен това в изолирани кръвни клетки екип учени изследвали вътрешния часовник на участничките. Те установили, че времето, по което се приемала храната, действало като фактор, синхронизиращ биологичните ритми на организма подобно на циклите на светлина и тъмнина. Противно на предишни предположения проучването ChronoFast не доказало клинично релевантни промени в инсулиновата чувствителност, стойностите на мазнини и захар в кръвта или маркерите за възпаление. Във всеки случай при анализа на клетките се оказало, че биологичният часовник на участничките, които приемали храна в по-късния времеви прозорец, изоставал с около 40 минути в сравнение с този на ранната група. Освен това те си лягали по-късно и съответно се събуждали по-късно. Това показва, че предимствата за здравето не се дължат толкова на интервалното гладуване, колкото на намаляване на калориите. Учените заключават: Който иска да отслабне или да подобри метаболизма си, не бива да внимава само за часовника, а и за енергийния си баланс.
Каква е ролята на хронотипа?
В бъдещите изследвания ще се проверява дали съчетанието между намален прием на калории и ограничено време за хранене носи допълнителни ползи. И преди всичко дали индивидуалният хронотип (чучулига или сова) също играе известна роля. Ще очакваме резултатите с интерес.
