Имат ли нов шанс за обновяване българските къщи?
Нов фонд въвежда ваучери от 20 000 лв. и други добри инструменти за обновяване.
- В средата на октомври бяха приети промени, с които се създава дългоочакваният Национален фонд за декарбонизация.
- Фондът цели да се превърне в основния финансов инструмент за подкрепа на сградите чрез мерки за енергийна ефективност и използване на ВЕИ.
- Предвидените ваучери от 20 000 лв. на домакинство могат да бъдат решаваща първа стъпка, ако се комбинират с допълнителни инструменти като кредити и подкрепа за енергийно бедните.
- Фондът има потенциал да въведе и нови финансови инструменти като нисколихвени кредити, както и да заработи с енергийно бедни домакинства и отдалечени селски райони.
В средата на октомври Народно събрание прие изменения в Закона за енергийната ефективност, с които създава чакания от години Национален фонд за декарбонизация – като се преобразува фонда „Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници“. Целта на фонда е да стане основният финансов инструмент у нас за подкрепа на сградния фонд – жилищни, офисни сгради и други – с фокус върху мерки за енергийна ефективност и ВЕИ.
По повод обявяването на фонда Климатека разговаря с експерта Светослав Стойков, който акцентира върху ключовото му значение за подкрепа на домакинствата, особено при еднофамилните жилища.
Структурен инструмент или временен проект?
Дългоочакваното стартиране на Националния фонд за декарбонизация е сред малкото позитивни новини в сферата на енергийната ефективност у нас напоследък. Основният въпрос е дали Фондът ще се превърне в постоянен структурен инструмент или ще остане проектен. Засега има редица неясноти как точно ще функционира и кои механизми, инструменти и продукти ще се развият в потенциал.
В близките години той вероятно ще се превърне в основния канал за публично-частно финансиране на сградното обновяване, както на многофамилни, така и на еднофамилни сгради. Разбира се, няма гаранция, че това ще се случи, както и доколко ефективно ще функционира.
Фондът ще има нужда от изграждане на сериозен кадрови и финансов капацитет, както и от активна роля в пазара. Ако този механизъм успее да привлече международните финансови институции в мащаб, то обемът му може да надмине дори тези на досегашните национални програми.
Тук научните принципи за това как функционират сградите срещат реалните нужди на хората в домовете им. Ако фондът се позиционира умно, ще има шанс да внесе ред в сегашния хаос от процедури и критерии и би направило обновяването по-достъпно.
Как Фондът може да повлияе на пазара
С натрупване на проекти и статистика ще видим и промяна в самото поведение на пазара. Фондът може да започне да действа като катализатор за стандартизиране на техническите решения. Например с готови пакети в няколко направления: за обновяване стъпка по стъпка, за дълбоко обновяване, за възобновяеми енергийни източници, за устойчиво отопление, за адаптация на жилищния фонд към климатичните промени, и т.н.
В по-амбициозния сценарий Фондът ще започне да работи и с по-рискови сегменти:
- енергийно бедни домакинства;
- отдалечени селски райони;
- сгради с комплексни конструктивни проблеми.
Може да има развитие и на нови финансови продукти, включително гаранции, смесено финансиране, нисколихвени кредити, както и създаване на национални стандарти за качество на обновяването.
Ако тази еволюция се случи, ще говорим за институция, която не просто изпълнява проекти, а променя правилата на играта в българската енергийна политика. Дали обаче това ще се случи на практика?
Какво означава това за еднофамилните къщи?
С обявяването на Фонда, еднофамилните къщи за пръв път получават ясно дефинирана роля в националната политика за обновяване – нещо, което липсваше в предишните програми. Обявената схема предвижда ваучери от 20 000 лв. за домакинство. Според премиера Росен Желязков, първоначалният заделения ресурс – от 100 млн. лв. е изчислен така, че да бъде достатъчен за обновяването на няколко хиляди еднофамилни къщи годишно, включително с възможност за инсталиране на соларни системи.
Дали 20 000 лв. са достатъчни за дълбоко обновяване на еднофамилни къщи?
В повечето случаи: категорично не.
Но също толкова и категорично да: тези 20 000 лв. могат да са първата стъпка за едно домакинство към обновяване на къщата им. Особено, ако са комбинирани с безлихвени кредити за сградно обновяване и с допълнителни помощи за енергийно бедните. И разбира се, ако мерките са технически обосновани за конкретните нужди на сградата и на домакинството, което я обитава.
Ако програмата е дългосрочна, управлявана системно и прозрачно, тя може да се превърне в показателен пример как целеви финансов инструмент променя реални навици в реални домове, а не само в стратегически документи.
Автор: Светослав Стойков / Климатека
Светослав Стойков е автор в Климатека. Той е съосновател на Институт Кръгова Икономика (ИКИ) и ръководи кампанията за сградно обновяване в За Земята. В момента работи активно по темата за обновяването на еднофамилни жилища и промоция на концепцията за комплексни услуги за сградно обновяване („едно гише“) с акцент върху подкрепата на домакинства в селски и крайградски райони. Има практически опит както в академичните среди, така и в индустрията – особено в областите енергийна ефективност, ОВК (отопление, вентилация, климатизация), кръгова икономика и биомимикрия. Той е част от преподавателския екип на курса „Кръгови модели в строителството“ към УАСГ в София.
Научи повече:
- До 70 млн. лв. пропуснати ползи годишно заради бавене на Фонда за декарбонизация, анализ на финансовия експерт Марко Марков, консултирал институциите при създаването на Фонда.
- Невидимият гигант: защо обновяването на българските къщи буксува, Светослав Стойков разглежда предизвикателствата и възможностите пред обновяването на еднофамилните сгради.













