Между 2000 и 2023 г. светът е загубил приблизително 5 процента от ледниковата си маса, а региони като Кавказ и Централна Европа са изгубили една трета или повече. Данните бяха представени от Джеймс Къркъм, главен учен в групата „Амбиция за топящия се лед“ (AMI), по време на събитие в рамките на климатичната конференция на ООН COP30, провеждаща се в Белем, Бразилия.
Всяко допълнително затопляне води до нови загуби на лед
Според Къркъм повишаването на температурите само с 0,1 градус по Целзий ускорява загубата на ледници с около 2 процента. При сценарий на глобално затопляне от 3 градуса до края на века светът може да загуби около половината от своята ледена маса. Ограничаването на повишаването на температурите до 1,5 градуса би позволило съхранението на два пъти повече лед глобално и до 25 пъти повече в определени региони.
Целта за 1,5 градуса става все по-недостижима
Бил Хеър, основател и изпълнителен директор на Climate Analytics, предупреди, че ограничаването на затоплянето до 1,5 градуса спрямо прединдустриалната епоха вече може би е нереалистично. Според него достижима остава целта за 1,7 градуса, но само при безпрецедентни усилия – постепенно прекратяване на използването на въглища до 40-те години на века, отказ от природен газ до 50-те години и от петрол до 60-те години, както и агресивно намаляване на метановите емисии.
Прекрачването на 1,5°C може да задейства необратими процеси
Хеър подчерта, че преминаването на прага от 1,5 градуса увеличава вероятността от задействане на необратими критични процеси в криосферата. Според глациолога Крис Стоукс от Университета Дърам обаче дори този праг е твърде висок, тъй като „безопасният“ лимит за ледените покривки на Гренландия и Антарктида е около 1 градус по Целзий.
Вероятният сценарий: затопляне с 2,5–2,9°C
Текущите прогнози показват, че светът се движи към затопляне от 2,5–2,9 градуса по Целзий. Подобен сценарий прави практически необратимо покачването на морското равнище с няколко метра през следващите векове. Политиците трябва да се подготвят за значително повишаване на морските нива независимо от краткосрочното намаляване на емисиите, посочи Стоукс.
Ледниците вече изчезват – и последиците са глобални
Научните участници в панела подчертаха, че топенето на ледниците вече засяга живота на общности по целия свят. Венецуела и Словения са загубили всичките си ледници, въпреки че това все още се оспорва в рамките на климатичните преговори, отбеляза Пам Пиърсън от Международната климатична инициатива за криосферата (ICCI).
Рискове за милиони хора и цели култури
В Бангладеш комбинираният ефект от топенето на хималайските ледници и покачването на морското равнище застрашава около 180 милиона души. Според А.К.М. Саифул Ислам от Университета по инженерство и технологии на Бангладеш местните власти не са подготвени за каскадните рискове, които предстоят.
От Андите Луис Даниел Лямби от CONDESAN подчерта, че загубата на тропически и субполярни ледници носи тежки екологични и културни последствия. За страни като Еквадор ледниците са неделима част от националната идентичност.
Климатичната криза отнема не само земя, но и история
Покачването на морското равнище заличава земя, култура и социални връзки, посочиха участниците в панела. Тези неикономически загуби трябва да бъдат включени в климатичната политика. Според Стоукс човешките истории и културното наследство могат да бъдат най-силният начин за предаване на мащаба на загубата, която криосферата вече преживява.
